Животът и… смъртта /на трите човешки същности!/

Добре е на земята,

а как е в небесата?

Страшно е в тъмнината,

чудно – в Светлината!

Има здрави хора, но има и много болни! Има мъртви хора, които продължават да живеят, но има и много живи мъртъвци! Земният живот на човека има начало, има и край! Има раждане, има и смърт. Между тези две крайни земни състояния, на човек му е дадена възможността да се развива и усъвършенства биологично, мисловно и духовно или да деградира в една, две или и в трите области на своя земен живот! От зачеването и раждането на детето до естествената му или предизвикана смърт, животът на човека и в трите му разновидности е между двете крайни състояния здрав – болен, аналогът на които е раждане – смърт условно, а дословно те отново са три! Условно приетите две крайни състояния и третото, най важното – разположеното между тях, което характеризира самия живот на човека.

БИОЛОГИЧНО

Медицински е доказано, че във всеки организъм има представители на всички болести, както и съответстващите им антитела. При здравия човешки организъм, болестотворните са в латентно, неактивно състояние, а активни са антиболестните и обратно, ако първите са активирани за сметка на вторите, човек се разболява. Човешкият организъм е биологично защитен, има имунитет, който зависи най-вече от него самия. От живота, който води и от средата, която обитава. Аналогът на крайните състояния здрав – болен е биологичните раждане – смърт! Между тях е животът, такъв, какъвто ние самите искаме и ни е дадено да изживееме. Личностно като водим природосъобразен живот и обществено като не пречим на себеподобните си да могат да правят същото!

МИСЛОВНО

От раждането до биологичната си смърт, човек се развива и усъвършенства мисловно. Несъвършеният човешки разум се стреми към съвършенство. В начало със знание за себе си и за окръжаващата го среда, последвано от можене и правене – творение – изпълнение на научено – изученото. И анализ на измислено – стореното. Добро или зло е то за живота му! От раждането до смъртта на носителя й – човешкият мозък, мисълта освен че трябва да съгражда, а не да руши създаденото, тя трябва, длъжна е да се самозащитава. Да охранява носителя си – биологията от болести и насилствена смърт. В зависимост от предназначението си, тя е по-висша същност от биологията на човека. Тя я обяснява,възпитава, направлява, охранява! Благодарение на нея, човек води смислен или безсмислен живот! Съхранява се или се унищожава! Като нематериална, мисълта е полубожествена, защото е смъртна!

ДУХОВНО

Третото състояние на човека – духовното е връзката му със Създателя, Повелителя и Спасителя му. Бог ни дава децата такива, каквито се раждат. Човекът е само средството! Бог е Създател на общочовешкия живот и в частност на всяко отделно дете! Повелител е на жизнения път на човека – такъв, какъвто той сам си заслужи с мисъл и дела от раждането до смъртта. Той е и Спасител след крайното човешко земно състояние – смъртта. Как да продължи да живее духовно човекът в Отвъдното. Като Божествен, човешкият дух е вечен. За него няма раждане, не може да има и смърт! Той е от Бога и е с Него! Той е висшата форма на човешкия живот и като такъв трябва да направлява мисълта и биологията към добро, а не към зло! Всеки човек трябва да води Богоугоден живот, за да бъде спасен – приютен в Отвъдното. Или низвергнат ако не следва Божиите канони и не спазва човешките закони!

СВЕТАТА ТРОИЦА

Трите човешки същности имат три състояния: две крайни и едно междинно! Крайните – раждането и смъртта не зависят от човека. Те са му дадени Свише! Средното е дадено изцяло на човека. Как да се развива, усъвършенства, да живее, или да деградира, вегетира и умира! Биологично, умствено и духовно! Всяко едно тях има диапазон на реализация между двете крайни състояния. Биологично между силен и слаб, между работлив и мързелив, между пестелив и неценящ плодовете на чуждия труд! Мисловно между активен и ленив, между градивен и разрушителен, между мисъл за бъдещето и за миналото! Духовно между добро и зло! Силният, умният и духовно извисен човек, с живота си се стреми да се приближи до първата от двете крайности, за да има собствено удовлетворение за достойно изживян живот и благословение от Спасителя си в Отвъдното! За такъв живот са необходими усилия и лишения, защото пътят е стръмен и води все нагоре! Животът на слабия, ленив и зъл човек е лесен и съблазнително приемлив, защото пътят му е все надолу към слабостта и духовната нищета.

Началото – раждането и краят – смъртта са от Бога! Самият живот е от човека и за човека!

Човек се ражда,

човек умира,

но да живее,

не спира!

02-01-2007г.

Коментари са забранени.