Синята идея и нейното проявление

Синята идея намери своето проявление на седми юни 1990 година на едно-милионния митинг на Орлов мост не защото беше синя, не защото беше в София, не защото я оглавяваха марксистът Желев и комунистът Петко Симеонов, не защото принадлежеше на Съюз на демократични сили, не защото емблемата й беше разярено лъвче, не защото беше красива като г-ца Панделиева, не защото…., а защото беше идея. Идея, която никой, никога и никъде досега не можа /или не пожела!/ да формулира както трябва. Сигурно няма да мога и аз тук и сега! Свобода, демокрация, НАТО, частна собственост, дребен бизнес, пазарна икономика, ЕС,….бяха все неща, които бяха чужди за властващата дотогава червена идея за равенство в бедността и за отсъствие на индивидуална човешка свобода.

    В синята идея след 1989г. властва свобода на човеците, а в червената идея преди властваше равенство между човеците.

    -Свобода на общност и равенство в общност бяха и все още са отвлечени, неработещи в реалния живот, понятия.

    -Индивидуална свобода на всеки човек и равенство пред закона за всеки човек са работещи в живота на всяка нормална човешка общност.

    Хем човек да е свободен, хем да е зависим от въведените от самия него законови правила на поведение-ето в това  се състои смисъла на земния му, материален живот. Това е необходимо условие за наложено разбирателство между хората, но не е и достатъчно ако я няма и третата човешка съставка-братството изразяващо се като духовна връзка между себеподобните. Не само да се разбират материално, а и да се приемат мисловно и духовно, защото материалният живот като време е нищожен, а Небесният е вечен. Земният живот на всеки човек е от раждането до прехода му в Отвъдното. Един го изживява с мисъл за Отвъдното, друг живее с мисъл за „След мен и потоп!”. И потопът в България дойде много пъти през последните 130 години. На път е да дойде отново, ако че на книга сме демократична страна, членка на свободен и демократичен алианс. Страна населена обаче с не-свободни вътрешно и не-равни външно пред закона българи, цигани, турци, евреи, арменци, руснаци,…! А след като са не-свободни, а са зависими не равни в богатството си, как биха могли по братски да се приемат и обичат?! Естествено е да не могат.

    Външно-изразеното, материално неравенство в България днес е рожба на вътрешната не-свобода на елита й. Не-свобода, зависима и наказуема от Следствие, Прокуратура, Съд, които от своя страна пък са зависими от властта и парите на зависимите не-свободни, но са не-наказуеми. Тази двустранна зависимост на не-свободни хора и разликата в наказуемостта им прави България не-свободна за пред света, естествено изразена в негативните за съдебната власт доклади на ЕС.

    Незаконно забогателите в България  се простиха с вътрешната своя свобода. Станаха зависими от закона. А вече неравни с богатството си и зависими от закона, те не могат, а и не трябва да бъдат по братски заедно на едно място, зад една идея, с други различни от тях хора.  И затова, те се разделиха, въпреки че бяха заедно в началото, когато бяха равни в бедността и не-свободата си на Орлов мост, а и навсякъде в България. Дотогава само комунистическата номенклатура беше по-равна, по-богата, по-свободна, по-братска от останалото мнозинство.

    На Орлов мост, един милион бяхме заедно зад синята идея, а сега сме разделени заради идеята. Тази идея тогава ни обедини като вътрешно свободни вече и външно равни в бедността индивиди. Същата тази идея, днес раздели-отдели не-свободните и неравни с незаконно придобитото си богатство от  нас, другите. Същата тази идея не може да събере под един покрив-този на Раковски 134 лицемерно копираната абревиатура ОДС /Общност на демократичните сили/ с тази на славното от 1997-2001г., ОДС /Обединени демократични сили/, което спаси България тогава и я приобщи към цивилизования свят. Лицемерен в своето безчестие приом, с наименованието да промениш съдържанието. Аналогично с това на ГЕРБ олицетворяващо гербът на държавата. Библейското „По делата им ще ги познаете!” перефразирано днес звучи:

    „По наименованието им ще ги познаете!”,

    „По не-свободата им /зависимост от съдебната власт/ ще ги познаете!”

    „По богатството им /незаконно придобито/ ще ги познаете!”

    Всеки от тях необезпокояван си живурка в своето охолство до поредните избори за Парламент, Президент, местна власт. От семейния им рай, те са изкарани на политическата сцена като политици, партийци, кандидат-депутати, кмет-президенти. Всяко нещо има своя цена. Безчестието-също.  И предателите на идеята синя платиха висока цена. Толкова висока, че даже не съзнават какво са направили. От равни в бедността, те се превърнаха в неравни с богатството си заплатено с зависимост от съдебните органи. Не-свобода, надлежно използувана, когато потрябва на някого и за нещо. 

    -Шестдесет години /1944-2004г./, свободни хора съжителстваха с не-свободни без да подозират за това.

    -Двадесет години /1991-2001г./, не-свободни хора се само-изолират от свободните хора.  

Свобода-братство-равенство!

    Три вълшебни думички, с които злоупотребиха не един и двама, на човешката съвест, диктатори. 

    Равенство пред закона и неравенство при богатство придобито с честен труд, предприемчивост и пестеливост.

   Свобода подчинена на собственото АЗ и свободия наказуема от закона.

   Братство като свобода и равенство събрани в едно цяло. Това на обичта!

12 септември 2011г.

Коментари са забранени.