Трите Българии

/напречен разрез на президентската и местна власт/

   

Онова, което е било, което е и което се очертава да бъде в България е винаги по три. Като се започне от зачатието на третата българска държава та до днес:

1. Раждането на третата българска държава можеше да стане и стана:

    – чрез духовно, мисловно и национално възраждане, автономия в турската империя, последвана от национална държавност,

    – чрез национално-освободителни въстания, водещи до политическа многостранна намеса отвън за автономия и като следствие национална държавност и

    – чрез военна единична намеса отвън-руско-турската война през 1877-78г..

2. Възраждането на третата българска държава можеше да стане и стана:

    – с двете балкански войни за освобождение, превърнало се в разорение,

    – с двете световни войни на страна на нападащите Германия, Австроунгария, Италия, Япония, а не на страна на отбраняващите се Великобритания, Русия, САЩ, превърнало се в ново разорение и

    – със собствени сили да се обедини и възроди, като неутрална държава използувайки народната мъдрост: „Двама се карат, третият печели!” 

3. Залезът на третата българска държава след Втората световна война и до днес, вече в европейския „мир”, има отново три периода на развитие, със свои представители в политиката, икономиката и в духовната сфера:

    -от 9 септември 1944г. до 10 ноември 1989г. с близкото минало,

    -след 10 ноември до сега с настоящето и

    -от сега напред с бъдещето на България.

 

Миналото /от 1947 до 1997г./

В България „властваха” три вида хора, политики, икономики:

    – Комунисти, безпартийни и кариеристи-идейно,

     -Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков-управници,

    – СИВ, Варшавски договор, шестнадесета съветска республика,

    – държавна, кооперативна и партийна недвижима собственост,

    – лев, валутен лев и лимитен лев, като парична единица.

 

Настоящето /1998 до 2008г./

В България отново всичко е по три:

    – социалисти, седесари-царисти-герберисти и безразлични към свободата си, хора,

    – Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов-президенти,

    – Янчулев, Стефан Софиянски и Бойко Борисов-столични кметове,

    – Жан Виденов, Иван Костов и Георги Първанов-премиери,

    – Иван Татарчев, Никола Филчев и Борис Велчев-прокурори,

    – паразит-изация, приватизация и реституция на собствеността,

    – земята на собствениците, на тези които я обработват и на онези които искат да я обработват-десето-ноемврийска реализация днес,

    – дребен бизнес, едър вносен бизнес и едър износен бизнес като икономика,

    – пенсионен лев, държавно-общински наемен лев и частен лев като доход.

 

Бъдещето /2009 до 2011г./

В България пак всичко е по три:

    – безлични герберисти, лични социалисти и лично-безлични десни хора,

    – Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева за президент,

    – Йорданка Фандъкова, Прошко Прошков и Георги Кадиев за столичен кмет,

    -ГЕРБ, БСП и Синята коалиция за форма на местно управление.

 

Опит за анализ

на горе изброените твърдения e предизвикан от нескопосаните явления в българското публично пространство отнасящи се само и единствено до настоящото-бъдеще, все едно че Третата българска държава не е имала близко и по-далечно минало. А е имала минало и то какво минало:

    – от стъпването на руски царски, на Александър втори крак на българска земя, последван

    – от руски комисарски, на Генералисимус Сталин крак, та

    – до руско президентския, на Путин крак стъпил на българска земя!

    Земята е свещена заради храната, а присъствието на нашественици е вредно заради душата!

    В близкото минало обществото беше разделено на три: на комунисти-идеалисти, на комунисти-кариеристи и на безпартийно безполово към свободата си мнозинство. За затвореното в границите на България мнозинство, парична единица беше лева! За кариеристичното в СИВ-лимитния лев, а за омразния западен за висшата номенклатура, свят беше валутният лев.

    В държавната собственост се разпореждаше висшата окръжна номенклатура, в кооперативната властваха местни феодали, а партийните резиденции бяха на продали съвестта и националното си достойнство най- висшите партийни функционери.

    Обяснение на промените след 1989г. трябва да търсим в предхождащите я години. Социалистите си останаха продажни руски комунисти без национално достойнство. Седесарите с Жельо Желев през 1989г. мутирали в НДСВ-сти със Симеон през 2001г. и в ГЕРБ-еристи с Бойко Борисов през 2007г. бяха и са бившите комунисти-кариеристи. Не-свободното, безлично преди мнозинство съхрани вътрешната си не-свобода, защото:

 

Подарената външна материална свобода не е свобода на вътрешната свобода на мисълта и на духа!

 

    Подарена през 1878г. и подарена през 1989г. свобода! Аман от дарители на свобода! Няма ли най-после, ние сами да се освободим от дарителите и да се сдобием с вътрешна национално-мисловна и църковно-духовна свобода?  От комунист-социалистите в БСП и от комунист-кариеристите в ГЕРБ.

    -Жельо Желев и Жан Виденов бяха български марксисти-комунисти, докато Георги Първанов и като Президент и като съавтор на Путин за последните три правителства е чуждо, руско тяло в българската политика. Нему подобните изкараха на показ Симеон втори пред двореца Враня на 6 април 2001г. с написаните му и прочетени от него 800дни. Нему подобните капсулираха 80-процентния вот на турския народ в България чрез бизнес шайката от ДПС. Нему подобните, ката ден, изкарват на показ председателя на местната номенклатура- Бойко Борисов с неговите магистрали, зали, мостове, тунели!

    -Паразит-изация до 1997г. последвана от реституция през 1998г. и приватизация след това беше вреден за България икономически порядък. Нормалният, извършен в бившите соц-страни е реституция, следван от приватизация при отсъствие на паразит-изация.

    -Дребен бизнес e ферма на село и еднолична фирма в града, на морето и в планината! Едър вносен бизнес e Метро, Шел. Била, Бриколаж, Кауфланд, Лидъл,…, а едър износен е офшорния бизнес. Дребният производствен бизнес умира преди да се е родил,. Едрият вносен търговски бизнес се разраства. Едрият износен на Сейшели и Малдини бизнес е неясен и опасен, защото е консумативен за притежателите му. Той не е в деноминирани български левове, не и в лимитирани европейски евра, а е във валутни в света американски долари.

    -Пенсия и заплата в общинско и държавно учреждение не са икономическа перспектива. Частният, за предпочитане дребен бизнес е гръбнакът на всяка просперираща икономика, защото освен висок доход осигурява и трудова заетост.

    -Герберистите са безлични като политици, защото са бившата кариеристична местна номенклатура, докато социалистите са лични, защото са деца на висшата номенклатура. Лично-безлични 14 лидери начело с Надежда Михайлова, но без Иван Костов обединяваха дясното в черквата Св. Параскева по-рано, а днес същите тези лидери, отново без Иван Костов обединяват дясното строени зад Мартин Димитров на Раковски 134.

    -Комунисти легитимираха Стефан Софиянски за кмет на София вчера с фалшивата му БКП партийна книжка, след което той роди „моделът Софиянски”. Същите тези вече герберисти легитимират днес Росен Плевнелиев като честен с предложения, но неприет „опит за подкуп”. Службите са същите, приомите им-също, набелязаните жертви-тоже! Честността на Плевнелиев трябва да се провери не в този опит, а в подписаните многобройни договори за инфра-структурни проекти. Кои фирми, по каква технология, с какви материали строят и ще строят, какъв е международния им имидж в бранша и каква е референц-листата /къде и какво са построили/, защото тази на президентския „Троен шлем” се оказа недопустимо къса-само за страните от третия свят и е без международен авторитет.

    -Освен това той, както и шефа му Борисов се оказаха вездесъщи. Със своя универсален професионализъм надминаха и родилите ги. Пожарникар, охранител, депутат, полицай, , изродил управляваща партия, кмет, премиер футболист-тенисист-каратист,… всичко това буди неволно съмнение, че повечето от тези неща не са негови дела. Какъв бащата-Борисов, такъв и сина му-Плевнелиев с неговия частен и държавно- строителен експертен бизнес, последван от експертно-политически и държавно строителен бизнес. 

   – Ивайло Калфин е правоверен президентски човек. По-интересен е Стефан Данаилов, който най-напред отказа президентството, а по-късно се върна като обслужващо кандидат-президента, вице. Каква метаморфоза претърпя този човек и нему подобните не е трудно да се досетим.

 

За да получиш, трябва да дадеш е същността на зависимите хора.

Да дадеш без да получиш е същност на вътрешно-свободните хора.

 

    А те явно не са! Всички те са изкарани днес на показ, за да се отблагодарят за полученото. На едни присвоени титли, на други незаслужена власт, трети присвоили пари и материални благини- подвластни на съдебните власти. Жалки клоуни узурпират публичното ни пространство! Просто да ти стане жал, като гледаш напъните им да се изчистят от натрупаната върху тях десетилетна  мръсна кал. Кандидат-президенти, кандидат-кметове и кандидат-местни депутати извадени от нафталина са ката ден пред микрофон и на екран. Лъжат, мажат, обещават вся и всьо на все още останалите на българска земя пенсионери и политически инженери на поредната нова партия и коалиция. И така докога се питам? Ви питам?

 

17 септември 2011г.

Вяра, Надежда и Любов,

петъчен работен ден за бойковистите!

Коментари са забранени.