Земята българска /“Земльо що си ме родила, моят поклон приеми!“/

Необходими са инвестиции в българското земеделие! Това е неоспорима истина. Какви инвестиции, в кои области и от кого обаче, никой не обяснява? Това е проблемът на България днес!

ИНВЕСТИЦИИ

Необходимо е да се инвестира в българското земеделие, защото то е в плачевно състояние още от средата на 80-те години на миналия век, когато на полето нямаше земеделци – имаше само „бригадири“! Домашните животни количествено и качествено бяха на екзистенц – минимума, a България внасяше отвън и хляба си дори! Това е основната причина за идването на 10 ноември 89г., защото без земеделие и туризъм България нямаше бъдеще! Основание за това твърдение е наличие на природни дадености и географското й местонахождение.

Основната инвестиция трябва да бъде в човешкия земеделски ресурс най-вече качествено. Чрез ТКЗС-тата, селянинът беше отчужден от земята си и прогонен в града. Беше прекъсната приемствеността, без която няма успех във всяка човешка дейност ! След връщането на земята в реални граници имаше надежда хората да се върнат при нея, да я почувстват, да оценят плодовете й, да я разберат и да я обикнат, ако не бяха „новите“ 1200 ТКЗС-ОРСОВКИТЕ. Те бяха дело на Орсов, но и на Тодоров, който се разкая и изкупи греха си за стореното. Земеделските кооперации са пред фалит, а собственикът на земя не можа да стане истински земеделец и отношението към земята му днес е отново престъпно – текезесарско! Тя е зарязана и продавана – подарявана, за да бъде осквернявана с нови панелно – бетонни мастодонти. Финансовото опаричване на тези хора днес е безсмислено и вредно. И не е възможно, защото няма да го има! Кандидатстване за евро – пари в земеделието е желание, но е надежда без покритие.

ОБЛАСТИ НА ИНВЕСТИРАНЕ

Инвестицията не трябва да бъде парична на човека, а косвена – за земята, животните, техниката и технологията. Тя трябва да стимулира дребните собственици и арендатори на земя, а не изродените от текезесарската номенклатура кооперации и свине-, птице- и т.н. комплекси, които са изкуствени образувания без бъдеще! Без лично – заинтересован участник в земеделския процес, няма полза от инвестиция в сухи пари, защото ще бъде изядена без да бъде вложена, така както джипи-тата не обзаведоха собствени кабинети с осигурените им сгради и добри възнаграждения.

За да има земеделие трябва да има пристрастени към земята хора земеделци, както и благоприятни условия за дейността им, осигурени от институциите на държавата. Те трябва да ускорят съдебните делбени процеси, както и да премахнат чл. 359 от ЗС, който допълнително усложнява процедурата. Да окрупнят земята не чрез общност в кооперативни блокове, а чрез комасация и чрез реален пазар между отделни собственици. Да стимулират и облекчат вноса на малогабаритна нова и втора употреба земеделска техника. Да договорят по-високи квоти за европейските пазари на земеделска продукция, като защитят вътрешния от извъневропейски дъмпингов внос. И най-вече целенасочена медийна и всякаква друга кампания за приобщаване на хората към земеделския процес. Освен пазарните механизми, много важно е и мисловно – духовното приобщаване на хората към източника му на живот – земята – храната. Защото от нея е началото, в нея е и краят на земния ни път!

ИНВЕСТИЦИИ ОТ КОГО

ЕС има ангажимент да инвестира милиард и половина лева в българското земеделие през 2007г. От Министерството на земеделието е задействана процедура за уведомление на адресатите без да е изяснена същността на проблема. Ще се раздават пари на калпак – на декари, но на кого, за какво конкретно и как ще се контролира разходването им, за да не бъдат окрадени и изядени, не е ясно? Така ли, както стана с парите за компенсиране на природните бедствия, които се оказаха ДПС – управленско бедствие! Земеделието в лицето на г-н Кабил явно е готово да повтори колежката си г-жа Етем, забравяйки, че зад тези пари не стои българският данъкоплатец, който те вече 5-та година безпроблемно ограбват, а данъкоплатецът на западните страни, който е готов да финансира производствена необходимост, но не и потребителска алчност. Освен това, за всяка човешка дейност важи мъдрото: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!“ А това означава, че всеки, който иска да развива бизнес, в случая земеделски, не трябва да разчита ОРСОВКАТА да му обработва земята, а сам да прави това, като първите му инвестиции не трябваше да бъдат в потребителските: кола, бяла и високо технологична техника, а в производствените: трактор, прикачна техника и животни. За да има потребление – трябва да има производство, за което са необходими: труд и способности, инициативност и пестеливост! На този свят нищо даром не се дава!

22-01-2007г.

Коментари са забранени.