Двамата политически мъже на България

и техните невръстни рожби

 

Георги Първанов и Иван Костов

Сергей Станишев и Мартин Димитров

 

    Българското публично пространство е или затъпяло до неузнаваемост или е страхливо до неразбираемост, щом като не може да разграничи двете противоположни тенденции в българската политика днес, чиито представители са русофилът Георги Първанов и българофилът Иван Костов. Както и техните рожби от младото, политически невръстно поколение в лицето на Сергей Станишев при единия и Мартин Димитров с другия.

    Глупост или страх тресе анализатори, и медиатори, социолози и политолози, синдикалисти и…..кариеристи, когато в публичните си изяви търсят причината за краха на българската държава там, където не е. В световната криза, гръцката драма, еврото, шенгенската зона, американският Уолтстрийт и всичко идващо от Запад, само не и от внедреното и оставено ни в наследство от Изток. Това едностранно тълкуване би трябвало да възбуди подозрение във всеки здравомислещ български гражданин и най-вече в хората, които обясняват и възпитават нацията. Как така внедряваното в България от Русия десетилетия наред изведнъж ще изчезне, ще се изпари, ще се промени, а дошлото преди 4-5 години от Запад ще се настани, ще се възроди-изроди-разврати.

    Преди 10 години, от Русия на Президента  Путин, дойде Президента Първанов, така както преди 65 години, от СССР на Генералисимус Сталин дойде Георги Димитров. След Лайпциския процес в Германия, Димитров се подложи на Сталинова терапия в Русия, а Първанов се подложи на Путинова терапия в началото на първия си президентски мандат при петкратното си посещение в Москва. Единият тогава беше, а другият сега е проводник на руските интереси в България. Факт видим, неоспорим, необорим! Особено след като и рожбата на Първанов-Сергей Станишев дойде също от там. Слепи ли са, глухи ли са, тъпи ли са българските публични личности да не разбират това? Или са страхливи? А може би са пресметливи!

    Иван Костов и Мартин Димитров бяха, са и ще бъдат в България, защото са българи. Те не идват от ЕС и НАТО, а отиват там само когато България има полза от това. Българските национални интереси, така както е навсякъде по света, са на първо място за тях. Именно в това се състои коренната разлика между Първанов-ци и Костов-ци. Между двата полюса на българската политика днес. Всичко останало и всички останали в нея са производни.

    Пръкналото се от нищото НДСВ на Симеон втори е рожба на Путин чрез Първанов, за да бъде елиминиран Иван Костов, който преориентира България от руска орбита към българо-европейската, което никога няма да му бъде простено. Старата живкова номенклатура в лицето на медиината и съдебна власти позволи на хъшлаците доведени от Симеон да забогатеят неправомерно при мълчаливото съгласие на Президента Първанов. България богато плати на продажната монархо-комунистическа алчност. Отиващите, връщащите се от Запад и оставащи в България млади люде се ръководят единствено от собственото си благополучие. Типични примери в това отношение са Меглена  Кунева-Пръмова и Милен Велчев.Тя влезе и се връща в ЕС за собствена реализация. Той се върна и остана в българската политика за собствената си паритизация. 

    Измамно е усещането в българските граждани, че Бойко Борисов е самостоятелна, силна личност, достойна да бъде на върха на българската държава. Това, че е професионален актьор с имидж изграден от пиар-професионалисти, в това няма никакво съмнение. Националните движения НДСВ и ГЕРБ си приличат едно на друго, като две капки вода в българската политика. И на двете беше дадена възможността безнаказано да се обогатят чрез властта. И двете внедриха във властта забегнали от България млади хора заради собственото си благополучие. Разликата между тези “всенародни” движения е в “богоизбраните” им вождове. Докато Симеон беше с наследен висок рейтинг, на Борисов той е творен и сътворен,  целенасочено и търпеливо граден през последното десетилетие от имидж-мейкъри движени от страх, пара и от глуповина. Путин чрез Първанов докара Симеон, обедини го с Доган и цели осем години цареше мълчаливо монархо-комунистическо съгласие между тях. Между Президент-ство и Премиер-ство! Има го и днес! Джавкането на палетата вътре в Премиер-ството е за заблуда на тълпата. На раята! Но не на тази при турското робство, а на раята от последвалото го руско господство. Единствен парадокс в това руско-българско творение е, че след управлението на царското НДСВ, те докараха пъдарско управление! След това на цар Симеон, на пъдарско Борисов-Цветанов. Всичките други, така наречени партии и политици на българската политическа сцена през последните десет, Първанов-и години са в ролята на шахматни фигурки местени по шахматната дъска в зависимост от конкретната ситуация. Симеон, Станишев, Доган, Сидеров, Ал.Каракачанов, Янев,…Борисов и сие са в ръцете на Президента Първанов, а той и неговото НРС продават-подаряват българските национални интереси, на Президент-Премиера Путин. Политически театър разиграван пред оглупяла и онемяла публика. 

    На другия политически полюс стои СДС от 1997-2001г. на Иван Костов. СДС като партия и всичко свършено от СДС в управлението тогава е дело на Иван Костов като Премиер, който от една забравена от света руска провинция й “вдигна високо летвата!”-признание на наследника му Симеон. Признание премълчавано или опорочавано с какви ли не злобни измишльотини. Със завист от неговите сподвижници и с омраза от неговите врагове. Завист от хора като Президента Стоянов, кмета Софиянски, вицето Бакърджиев, външната Михайлова, секретаря Бисеров и още цяла плеяда безличности облажили се от властта за негова сметка. Всички те, клиенти на съдебната, но не и на медийната власти! Единствено Костов и семейството му се озоваха на прицела им! “Иване кажи си /ги/!” без той да ги каже изригна завистта на Президента Стоянов. Костов не ги каза и мълча, но ги отстрани от властта. Освен това след загубата на властта през 2001г, той с достойнство напусна политическата сцена. Защо забравиха това тези, които днес искат той да даде път на младежта. Тогава той даде път на младата Н. Михайлова и някой си Иван Иванов, които обезличиха СДС за сметка на НДСВ. Отделянето на духа-ДСБ от тялото СДС беше наложително политическо решение, за да се спаси онова, което е останало от разрухата в СДС. Политически наложително е да си спомним колко достойни бяха 28-те депутати напуснали групата на СДС в 39-тото НС, за да основат група на ДСБ. Кои и какви бяха останалите 13 начело с Марио Тагарински. Да си спомним 14-те лидери на партии-джуджета, които се обединяваха срещу Иван Костов и ДСБ в черквата Св. Параскева. Къса избирателна памет имат по-възрастните, а по детски подхождат в политиката по-младите. Малко живели, много слушали, но нищо не разбрали за естеството на полит-процесите у нас. Както за мястото и ролята на авторите им в тях.

    -“Политическа партия ГЕРБ”, повтаря с повод и без повод младежът Цветанов без да разбира кой е родителят й. Същото се отнася и до младежа Станишев, в чийто уста е единствено БСП! Аналогично на двамата и младежът Мартин Димитров цитира без да разбира Костов-ото СДС, а не Синята коалиция, на която той е съосновател! Върху “Повторението е майка на знанието!” се основава желанието на тримата младежи да утвърдят собствените си партии в публичното политическо пространство. Да, ама и трите формации залагат само на европейските фондове, които са само пари, а българската държава има нужда от западни, на мястото на руските, инвестиции в производство на стоки и храни. които въздигнаха феодална Япония, а днес правят същото с Индия, Бразилия, Китай. Производителни, реални западни инвестиции в България днес няма. Има само потребителни. А без производство, знае се, няма потребление.   

    Георги Първанов и Иван Костов са двата полюса на българската политика. Единият-идващ, другият-отиващ си! Идващият е по руски, олигархично-мафиотски! Отиващият си е по български, толерантно-демократичен. Демокрацията няма шанс срещу развихрилата се мафия. Толерантността няма шанс срещу олигархията! България няма шанс срещу руските попълзновения! Българският слуга Иван Костов няма шанс срещу руския слуга Георги Първанов. Неоспорим факт е, че Първанов е “личен” човек на Путин, щом в негово подчинение са децата на Живков-ата номенклатура: Станишев, Овчаров, Велчев, Пръмов,….Всички те, подчинени на едно момче от с. Сирищник!?!

    Преди 10 ноември 1989г. властваше БКП, “населена” с един милион

комунисти. Комунисти бяха патологията на партията! Кариеристи бяха реалността й! И днес Виденов-ото еднолично мнозинство в 37-мото НС, Симеон-овото в 39-тото НС и Бойко Борисов-ото в 41-то НС се крепят именно на комунист-кариеристите.  Костов-ото мнозинство в 38-то НС беше биологично, а не политично. Мнозинство от гладни, жадни, изстудени, несвободни люде! Освен това облажилите се от властта са в ръцете на прокуратурата и тя ги държи в подчинение винаги, навсякъде и във всичко. Многократно, те биват  използувани при значими за държавата събития. Подредените зад Мартин Димитров стари муцуни от “общността” ОДС заработиха обогатяването си на последните  избори. Всички, начело със Софиянски за президента, а Софиянски, лично срещу кандидат-кмета от ДСБ Прошко Прошков. Трябва ли да му /им/ простим /прошка, заложена в името Прошков/, се питам? И не намирам отговор, след като съпридружената партия СДС, начело с нейния лидер се държи като “Ни лук яла, ни лук мирисала!”

    “Младостта не е порок, но животът е изкушение”, г-да Станишев и Димитров. Изкушение е и за Вас, г-н Цветанов. Но преди да се изкушите, добре е да се вразумите. Да осъзнаете, че сте маши в ръцете на също изкушили се стари ваши водачи. А те от своя страна са маши в ръцете на външни, на България гробокопачи.

 

04 ноември 2011г.

Коментари са забранени.