Избор на избори

    Аз избирам! Ти избираш! Той/Тя избира!….Всеки трябва да избира, а не друг, от негово име да избира живота му. Това е неписано правило за и в една демократична държава, каквато иска да бъде България.

    Думичката демокрация присъства единствено в партиите ОДС /СДС, Демократическа партия, БЗНС/, ДСБ, РДП, БСДП! Случайно ли е, че тя отсъства в наименованията на водещите днес партии: БСП, НДСВ, ГЕРБ, АТАКА, ВМРО,…? Там има личностни: 

    – “движение” /НДСВ на Симеон и ДПС на Доган/, 

- “граждани” /ГЕРБ на Бойко Борисов/,

- “шовинисти” /АТАКА на Сидеров и ВМРО на Кр. Каракачанов/

и всички те обединени под шапката на

    – “социалистическата” /БСП на Георги Първанов/.

    Всички те бяха, а и днес те са в управлението на държавата по време на двата му президентски мандата. Всички те са популистки в предизборните си платформи и недемократични във властта след спечелване на изборите.

    На събрание на ДСБ Люлин-София, член на ДСБ сравни изборите на 23 и 30 октомври 2011г. с изборите през 1946г.! Тогава комунистите узурпираха властта с манипулации, насилия, убийства! Днес ГЕРБ се добра до властта отново с манипулации, купуване на гласове, насилия и с опит за убийство. Тогава беше ликвидирана демокрацията! Днес отново тече процес-ликвидация на демократичните устои на държавата. Тогава Тодор Живков беше новоизлюпен милиционер, сега Цветан Цветанов е новоизлюпен полицай. От партизанин милиционер можа да стане, но от милиционер-полицай се оказа че не може. Явно школата в Симеоново оказва необратимо въздействие върху завършилите я. Милиционерите и пожарникарите не се променят в същността си. И затова демокрацията в България на най-висше, кадрово  ниво е застрашена. Съвсем друг е случаят с военните ни от БНА, които  почерпиха опит от колегите си в НАТО като доброволни участници в мисиите по света.

    Един /не помня кой!/ беше казал, че “От човек-комунист може да стане, но от комунист-човек, никога!” А аз бих го омекотил с определението: “От кариерист-комунист може да стане, но от  комунист-демократ, никога!” Повод да дам тези определения беше БКП в близкото минало, когато тя наброяваше един милион членове. Един милион комунисти!?! Комунистите-утописти в БКП бяха едно незначително, психологично увредено малцинство обучено и внесено от Русия. Мнозинство бяха комунисти-кариеристите, които ставаха членове на партията от Член първи на Конституцията, заради собственото си израстване и заради бъдещето на децата си. Психичното си увреждане, те получаваха в партийните организации по места, където духовно-човешкото биваше замествано с вулгарно-материално. И днес тези хора решават съдбините на България както на държавно ниво, така и в местната власт. На държавно ниво е комунистическата- БСП номенклатура, а на местно ниво е кариеристичната-ГЕРБ номенклатура. Бивши комунисти-кариеристи са навсякъде по места във властта. От най-високия държавен пост, та до последното селце и паланка. Със своята парична, административна, насилствена  власт, те са силните на деня днес. Ще бъдат и утре, ако не стане ясно

 

Защо хората гласуват за тях?

    Защо гласуват за БСП, ГЕРБ, ДПС, НДСВ, АТАКА,…, които не са демократични не само в наименованието, но и в същността си привнесена от Изток, а не гласуват за носителите на демокрацията идваща от Запад? Необходим е задължителен анализ на мотивите на всяка една група избиратели, гласувала за съответната партия. С необходимите изводи и “препоръки” към политиците.

    Защо повече от 50 процента от имащите право на глас не гласуват на избори, което прави нелегитимни избраните спрямо общия брой избиратели? Избраният днес президент се ползува с по-малко от двадесет процента подкрепа от българските граждани, въпреки ресурса с който разполагаше. 

    Защо хората не припознават “тристранката” /правителство-синдикати-работодатели/ като един отбор, който играе жалък театър на сцената на българската пенсионна беднотия.

    Защо “Алма матер” даде втори мандат на Живков-ия министър на образованието Илчо Димитров чрез сина му Иван Илчев. И то след като младежта масово пренебрегва многобройните български университети!

    Защо съпредседателят на Синята коалиция публично заяви, че на парламентарните избори ще се бори за 10 процента подкрепа, което си е чиста капитулация. Никой що годе разумен човек не отива на битка предварително обречен. 

    Защо, защо, защо,…още много “защо” битуват в българското публично пространство. Отговор на тези въпроси дължат на себе си политиците от демократичните партии, които се маргинализират. Самоунищожават се! Не толкова в личностен план, повече в общонационален. 

 

Предизборна платформа и избираема кауза

    Всяка партия и всеки кандидат имат предизборна платформа, с която се явяват пред избирателите, за да бъдат припознати като техни кандидати. Платформите на едни партии са реални, а на други-популистки. Вече влезли във властта, популистките се оказват неизпълними. Вън от властта, реалните са също така неизпълними. Така че, платформите са без съществено значение при избори не само заради съдържанието си, но и защото избирателите не ги четат.

    Кауза и то общонационална е необходима на България днес, защото държавността отсъства. Тук-там просветва някаква светлинка в тунела, в който е натикана държавата, но като цяло България не е нормална държава, въпреки членството си в демократичните ЕС и НАТО.

    Руската енергийна мафия вилнее безнаказано в България при целенасочено отсъствие на каквато и да е диверсификация при снабдяването с енергийни носители. А енергията: ток, газ и нефт бяха и са жизнено важни за живота на българина вчера и днес. Ще бъдат и утре в икономическия и в битовия му живот. Ето това е една общонационална кауза, зад която трябва да застане всеки политик, партия, организация, така както застанаха зад преориентацията на държавата му от Русия към ЕС и НАТО преди 12 –13 години.

    Друга общонационална кауза е по отношение на паричните взаимоотношения с ЕС. Всеки български данъкоплатец внася в касата на ЕС таксата от 900 милиона, а получените от нея милиарди евро-субсидии отиват не по предназначение. Те не подпомагат, а вредят на българската икономика, заради мафиотската структура на българския бизнес. Отиват в земеделските кооперации, а не в частните земеделски ферми. Финансират мафиотски строителен бизнес, който получава поръчките на ниска цена, а впоследствие я удвоява. Идват за подпомагане  интеграция на малцинствата, а потъват неизвестно къде. Същото се отнася и за хората в неравностойно положение.

    Друга общонационална кауза е съдебната система и най-вече мястото на прокуратурата в нея, което я прави неконтролируема. Скандалите, които се вихрят в нея са доказателство за неефикасността й. На зависимостта й! На подкупността й! Европа пише доклади за нея! Американски президенти призовават за равенство пред закона в нея. Прокурори спират производства, а съдии произнасят неадекватни присъди.

    Общонационален проблем на България е престъпният пиар в публичното пространство на хора, партии, организации в държавата и вън от нея. Ката ден пиярът оправдава негодността на българските Президент, Парламент и Правителство с външни фактори. Гълчи кризата идваща от Европа и Америка, а мълчи за руското минало превърнало се в настояще за България. Проблем е позитивният пиар, въздигнал на пиедестал днешния Премиер на България, въпреки отсъствието на каквито и да са негови морални и професионални качества необходими за управление на държавата. Хвалебствената му артистичност е само поза, но не и реално действие.  Проблем за България е и негативният пиар-образ на бивш Премиер на България измъкнал България от нищетата на руска провинция и я направил годна за член в клуба на демократичните държави. Защо е този позитивен пиар на некадърния и онзи негативен пиар на доказал се кадърния? Отговорът е задължителен? Това подлежи на психологичен анализ на морално увредените професионални имиджмейкъри.  

 

Паметта

    Всеки човек трябва да има памет! И аз имам! Каква беше България през 1996-97г., каква стана през 2001г.? Каква е днес? Каква се очертава да стане утре, ако нямаме памет за вчера?

    През декември 1996г. се пенсионирах с 5000 деноминирани лева месечна пенсия. През януари 1997г. получих накуп три пенсии от 15000 лева, която при курс 3000 лева за долар, получих 5 долара. /1,7 долара месечна пенсия!/ Пенсията ми през 2001г. скочи на 25 долара. Освен това два пъти в годината /на първи януари и първи юли/ пенсията се осъвременяваше с по 10 процента. Защо пенсионерите, а и техните деца забравиха това? Защо тогава управлявалите мълчат за този период от тяхната държавническа дейност? Скромността краси човека, но в случая грози бъдещето на децата ни.

    И накрая, ако демократично мислещите политици на България не заемат твърда и последователна позиция относно националните приоритети на България без оглед на получени преди и очаквани след, изборни гласове, с България е свършено, а това идващите поколения няма да им го простят. Ще ги заклеймят от далечната чужбина, където са запокитени и където трайно са се настанили като “немили, клети, недраги”!

 

18 ноември 2011г.

Коментари са забранени.