Неадекватната десница

В морално-духовната общност цари любов между хората!

В материално-кариеристичната цари завист и омраза!

 

    Много вождове и вождчета са закачени на марката СДС и на новоизлюпеното ОДС /Общност на демократичните сили/! Вождове без армия, лидери без електорат-ето това е СДС и напусналите СДС. Никой не може да изгради кула на пясъчна основа. Никой не може да спечели избори с изпразнена от съдържание марка, каквато е СДС днес. Това са думи на г-жа Надежда /не Екатерина, поете Сугарев и сие!?!/ Михайлова, чиято вина през 2002-2004г. докара СДС до днешното състояние. Която принуди по-голяма част от свестните й членове да напуснат омърсената партия и да основат ДСБ, г-н Мартин Димитров! И докато днешният вожд без армия е млад и неук политик, бившата вожд-ка, от висотата на евро-парламента трябва да си дава сметка за политическите процеси в България. Да поеме своята вина и да се скрие вдън земя.

    Иван Костов може да управлява държава, но не умее да печели избори! Можа да възроди една разнебитена и забравена от света държава. Не можа или не пожела да обясни и до днес това, което направи тогава! И защо го направи:

    Че разпродаде източените, губещи и на практика фалирали руско-българските промишлени предприятия, които при отворен към света пазар са неконкурентно-способни спрямо западните. Че те бяха изкупени и впоследствие ликвидирани от комунистите. Стана нещо като “Нахрани куче да те лае!” А те се оказаха не кучета, а същински хиени с 30-те милиарда пропуснати за държавата ползи /33 милиарда стрували, а той ги подарил-унищожил за 3 милиарда/.

    Че ликвидирал ТКЗС-тата и раздробил обработваемата земя. Той не обясни обаче, че земеделието във всяка земеделска страна се крепи на малката и средна по-големина универсална ферма, а не на руските колхози и южно-американски латифундии, които са феодални, а не конкурентни, капитални образувания! Това, че не се родиха и утвърдиха фермите в България, вина имат възродените 1200 нови ТКЗС-та-“орсови” кооперации и негодната или престъпно годната българска Съдебна система да извърши делба между семействата в рода. От единия наследодател към многото наследополучатели. Общата родова, макар и частна собственост, по същество си е кооперативна за семействата в рода. А “Общото, кучета го яли!”

    Че върна националното достойнство на българския народ, с отказа на Русия да прелетят руски самолети над българска територия на път за гр.Прищина, както и с отказа си на САЩ да настанят бежански косовски лагери в България. Опълчи се и на Русия и на САЩ заради България.

    Че отвори България към Европа с премахване на визите и започване на преговори за присъединяване на България към ЕС. И че присъедини водената от него СДС към ЕНП. Всяко начало е трудно, а именно той постави това начало!

    Че натика в ъгъла развихрилата се мутренска престъпност в лицето на Мултигруп, ВИС, СИК,…родена по Беров-о време и развихрила се при Виденов.

    И което е най-важно, без да ги каже както искаше Президента Стоянов, той се раздели с днешните си опоненти пръснати из цялото публично пространство, които се обогатиха от властта по негово време и за негова сметка. И днес те са света вода ненапита, а той е демонизиран като най-големия престъпник на прехода, което трябва да говори много на мислещите хора в България. Моделът Софиянски, редуциран във всички общини на България, където на една софра са се наредили сини и червени, жълти и зелени. С много малко изключения, които през 2004 година основаха ДСБ. Които бяха не само духа, но и съвестта на дясното. И днес, омърсеното през онези четири /1997-2001/ години СДС има структури из цялата страна. Има кухи, без електорат структури, защото на местно ниво, те не се припознават от местните хора. Опитът със Синята коалиция, ДСБ с малко структури да вдъхне живот на съществуващите кухи структури се оказа неуспешен относно заложените очаквания. Покрай сухото старо СДС гори и суровото, новосъздадено ДСБ. Оприличава се, омърсява се и то.

    Филип Димитров е честен и неподкупен политик, който след поискания от самия него вот на доверие загуби властта, а по късно се оттегли и от председателския пост на СДС. Е,е,е, и какво България спечели от този достоен жест. Нищо!

    Иван Костов замълча и не отговори на “Иване, кажи си!”, за да довърши мандата и започнатото, от което спечели България. От руска провинция преди него да стане европейска държава след него. С всички негативи изсипани върху управлението му! Върху него и върху семейството му в личен план!

    Политиката не е бакалия, в която се правят дребни сметки за бройки и проценти. За прескачане на границата от 4 процента. Или за мечтаните 10 процента на избори. В политиката всеки се бори за спечелване на властта, която му дава възможност да реализира заявени приоритети. Опитът на най-демократичните в света двупартийни системи в САЩ и Англия, където превесът на една над друга е минимален доказва това. Нашата демокрация с партии недоносчета е имитация. Една партия-комунистическа, друга-етническа, трета-семейна, четвърта-мафиотска, пета ДС-зависима, шеста-националистическа, седма-обект на Съда за минали прегрешения! Цялата тази партийна палитра дава възможност да се раждат еднолични, деспотични парламентарни мнозинства. Мнозинство на оцелелите комунисти-БСП, на гладните и жадни за свобода-ОДС, на отживелите монархисти-НДСВ, на популистите-ГЕРБ, каквото е днешното еднолично деспотично мнозинство на Бойко Борисов. Обяснение за раждането на тези мнозинства отсъства или е старателно премълчавано. А то се крие в близкото ни минало:

    Преди 10 ноември 1989г. имаше еднолично, четиридесет и пет годишно, деспотично мнозинство. С един милион членове на БКП. Един милион комунисти! Отделно членовете на семействата им! Отделно роднините им! Отделно приятелите им!

    ”От човек-комунист може да стане, но от комунист-човек никога!” беше казал някой /не помня кой/. Аз бих осъвременил това определение с: “От кариерист-комунист може да стане, но от комунист-демократ, никога!” Истинските комунисти тогава бяха едно заблудено и увредено, нищожно малцинство. Подавляващото мнозинство от членовете на БКП тогава бяха кариеристите, които с членството си в деспотичната партия уреждаха себе си и бъдещето на децата си. Едновременно с това, в партийните им организации те се превръщаха в пълзящи към върха безскрупулни същества. Именно това безскрупулно кариеристично мнозинство плува във всички мнозинства през последните две десетилетия. То и днес е в управлението на държавата ни. Бивши комунисти-кариеристи са в ръководните й органи. Кариеристи съставляваха Виденов-ото мнозинство. Кариеристи бяха и в старото СДС/ОДС мнозинство. Само че новото ОДС и новото СДС не разполагат с кариеристичното мнозинство. То се пресели при Симеон в НДСВ, после в Първанов-ата тройна коалиция, а днес е в бойковия деспотичен ГЕРБ. То е там, където е кокала! Огризва остатъците в държавата България, днес. Месцето отдавна е усвоено от всеядните комунисти-кариеристи.

    Парламентарната демокрация в България е фалшива имитация на реален парламентарен деспотизъм! Кариеристичен деспотизъм!

24 ноември 2011г.

Коментари са забранени.