Четиво за политици и медии

Този материал е ориентиран към:

  • Политиците, които имат призвание за политическото управление на България. Добри идеи за управление без възможност за реализацията им чрез власт обаче, са безплодни идеи!
  • Журналистите, които имат призвание правдиво да информират българското общество. Те трябва да имат памет за близката история на България. Да коментират хора и събития, които все още са живи в пълния и преносен смисъл на думата.

Комунистическата наглост не познава граници! Особено когато тя касае повече от 2,5 милиона пенсионери, чийто избор на практика управлява България през последните 17 години. На избори те са най-активната, същевременно най-уязвима, най-потърпевша и най-лесно лъганата част от народа ни относно естеството на българския преход. Защо, от кого и как беше реализиран той? За болния, гладния, студуващия,…пренебрегнатия човек, който е в заника на своя живот, обещания за далечни перспективи не важат! За него обаче важат обвинения, защо той днес е болен, гладен,…отхвърлен от обществото! Това е проблем на политици и журналисти. Дали те са достойни и кадърни или са негодници и негодни! Отсъствие на първите и присъствието на вторите е огромен проблем на България, днес.

В две поредни предавания на НОВА ТВ – при Милен Цветков на 26 и при Лора Крумова на 27 февруари 2007г. бяха извадени от нафталина две знакови „социални“ фигури: ДПС – министър Евгени Матинчев и БСП – министър Минчо Коралски, които естествено пропуснаха да се похвалят с Лукановия и Виденов, свой геноцид над целия български народ. Без памет и с политически цинизъм те обвиниха Иван Костов за днешното състояние на пенсионерите с 20-те милиарда постъпления от приватизацията. Спасението на България да наречеш престъпление и то пред милионна аудитория, това само „не човек а желязо,….,, комунист!“ може да направи! И го направиха без срам и без страх от по-висшето от увреденото българско правосъдие. Опонент в първото предаване /във второто нямаше такъв/ на тази опашата лъжа беше ДСБ в лицето на г-ца Понева с аргументираното си предложение за 30 и повече процента увеличение на пенсиите! За да бъде то прието обаче, зад него трябва да има мнозинство в парламента. Само истината за случилото се през 1997-2001г. може да осигури такова мнозинство в следващото, 41-во НС. Материалната истина за хляба, здравето, топлото,…за голия живот на възрастния човек. Това трябва да обяснят политиците и да разкажат журналистите. Това ще се опитам да разкажа и аз като пряк участник на случилото се тогава.

Като машинен инженер работих в ЗЕС ИСКРА – София, който произвеждаше управлението на асансьори и електрокари. Западните страни купуваха електрокари заради метала и киселината, а електромеханичното управление заменяха със свое тиристорно! Този завод със старото си амортизирано оборудване и остарели ненадеждни изделия беше непродаваем. По-късно като научен /вече се отучих!?!/ сътрудник в Институт по металорежещи машини добих представа за технологичните и производствени възможности на българската промишленост, както и за нивото на произвеждания от тях продукт. Като добавим и факта, че в периода 1986-1996г. заводите бяха финансово източени и декапитализирани, то размахваните 20-30 милиарда от приватизацията им е митология, за съжаление, необорена и досега. Правителството на Иван Костов продаде, прехвърли и подари фактически ликвидираните вече предприятия. На РМД-та и на до болка познати лица от миналото! ЗММ-София на Манджуков, Хладилният завод на братя Василеви,…, Петрол на Денис Ершов. Ами източените Кремиковци и БГА Балкан, какво? Същото щеше да сполети и НЕФТОХИМ-Бургас, ако не беше продадена. То юридически оформи извършената преди това от номенклатурата фактическа приватизация. И то само на губещите и на изпадналите в колапс предприятия, с което освободи бюджета от паразитни разходи. Монополните и поради това силно печеливши дружества си продават – подаряват следващите две правителства. БТК, електроразпределителните, ТЕЦ и топлофикациите,… За тях се мълчи, а трябва да се говори. Хората трябва най-после да разберат защо преди 1997г. магазините бяха празни, а сега джобовете на хората са празни. Вътрешните цени в държавното, комунистите изкуствено поддържаха няколко пъти по-ниски от световните, така че изкупеният вътре в страната продукт се продаваше навън с 200-300 процента печалба. И затова на пазара нямаше храни, ток, бензин,…нямаше вода и хляб дори! Сега в частното цените са пазарно изравнени, пазарът е преситен, а чрез високите данъци, такси, акцизи, мита управляващите обедняват редовия български гражданин, обогатявайки себе си. Преди Костов ограбиха храните и стоките, а сега грабят парите на хората.

През 1989г. бях сърдечно опериран в клиниката на д-р Чирков от чудесния хирург д-р Людмил Бояджиев. Животоподдържащите ми лекарства при соц-министъра Матинчев отсъстваха от пазара, а и само 10 процента бяха платени. При Виденов-ите Коралски и Масларова, не само платените ми лекарствата, но и хлябът изчезна от пазара. При Иван Костов лекарствата ми се появиха във аптеките, като напълно безплатни. Защо тогава имаше, а сега няма пари, след като едно от лекарствата ми е изключено, а другото е 50 процента платено, питам? Колкото за пенсиите, моят случай вярвам, че е всеобщ. Пенсионирах се в края на 1996г. НОИ ми изплати наведнъж пенсията за три месеца през януари-1997г. Три месеца по 5 хиляди лева равно на 15 хил.лв. при курс 3000 хил.лв. за 1 долар, тогава получих златните 5 долара! По 1,7 долара месечна пенсия! Това е пенсионната база, която завари г-н Костов! А каква остави на величеството Симеон през 2001г. и какво направиха с нея той и дружките му Доган и Станишев? Всичко това трябва да бъде казвано, повтаряно, набивано в главите на пенсионния електорат, от който зависят не само старините му, но и бъдещето на децата му.

ДСБ е единствената партия – алтернатива на възцарилото се статукво в България! От нея единствено се чуват перспективни за управление на държавата ни послания. И какво от това, след като те не стигат до избирателя, който утре отново ще я остави без възможност да ги реализира. Необходима е медийна подготовка на политиците й /Понева не трябваше да премълчи мита 20 милиарда/, както и човешко достойнство на журналистите, когато става въпрос за остатъчния живот на родителите им. Милен Цветков не трябваше да кани провалени политици и без реакция да слуша изстъпленията им. Питам се, случайно ли е, че той съжителства с Коритаров в НОВА ТВ, както и колегата му Бареков с Шоуто на Слави в ВТВ.

В. СЕДЕМ е единствената медия, която стои зад политиката на ДСБ. В.ПРО АНТИ и в. ГЛАСОВЕ предъвкват миналото, все едно че настоящето ни е блестящо. Всички останали медии са срещу ДСБ и Костов. Нападайки управлението му, те обслужват статуквото. При създалата се медийна ситуация, на страниците на в. СЕДЕМ журналистите трябва да изобличават не толкова продажността на управляващите /НС и масовите медии са място на политиците за това/, а повече и най-вече манипулациите на колегите си от другите, масовите медии. Те трябва да бъдат техен коректив с истината за 17 годишния период и най-вече за четирите години на Костов. Не Костов, а България има нужда от него и хората с него. Не се ли създаде свободна и нормална медийна среда, която правдиво да отрази направеното от тях, за България няма бъдеще.

в. СЕДЕМ, бр. 10, 14-20 март 2007г.

Коментари са забранени.