Двете Българии

Люба Кулезич с Иван Костов и

Цветанка Ризова с Симеон Дянков

 

    Интервю с Иван Костов по ТВ-7 в предаването “Насреща” с водеща Люба Кулезич и интервю със Симеон Дянков по Нова ТВ в предаването “На четири очи” с водеща Цветанка Ризова! Две интервюта, на две различни водещи, в две различни телевизии, с двама различни гости на една и съща дата – 03-12-2011г. и две коренно различно заявени позиции. Като ги гледа-слуша, човек остава с впечатлението, че те са политици от две различни държави. В случая на две Българии! Само че, за мен, а и за тези, които живеят тук, България е една. Монархия ли е, Република ли е, Народна /шестнадесета/ республика ли е,…тя си е Родина на всички, които тук сме родени, тук живеем и тук ще умрем ако не за нея, то поне в нея! А онези, които търсят себе си по света, после се връщат, после пак отиват, после пак се връщат,…,за да ни управляват имат раздвоена личност. От такива България няма нужда, защото на такива безличности явно не им е чиста съвестта. В много от случаите, те са обект на Съда, ако в България има такъв, разбира се.

    Какво чух от единия и какво разбрах от другия!

 

От Иван Костов

най-после чух това, което разбирах през всичките негови политико-икономически години. Чувах на думи, разбирах на дело. От ВНС, та до сега. Крайно време беше на всеослушание да заяви, че на два пъти, е спасявал България. След Луканов като финансов министър и след Виденов като Премиер на България. “Скромността краси човека!”, но красив човек на нас, избирателите, не ни трябва. Трябва ни кадърен политик и икономист начело на държавата. А той е доказано такъв. Никой не може да оспори неговата последователна кадърност в икономиката, видна и от публикуваната във в. “Работническо дело” статия “Никаква отсрочка!”  на 30-11-1989г., чиято актуалност е валидна и до днес. Защо обаче той я качи на страницата си в Фейсбук едва на 17-11-2011г.? Двадесет и две години не се защити и не обвини в наглост опонентите си. Явно това е поведение на европейски, а защо не и на световен политик. И ето тук иде реч за българските анализатори-провокатори, социолози-политолози, синдикалисти-журналисти,…, които не видяха или не разбраха човекът Иван Костов. А това им определя незавидното място вън от световните публични стандарти. Този толкова често коментиран материал да остане вън от полезрението им. Водещата Г-жа Ризова не направи изключение от установилото се като правило мълчание по важния за държавата дебат проведен осем часа по-рано при колежката й. В предварително режисираното й интервю,

 

От Симеон Дянков

чух, че в държавата “няма пари”, но не разбрах защо ги няма. Разбрах обаче, че всичко в живота на хората се свежда до пари. За него като вицепремиер и финансов министър всичко са парите. Парите в държавната хазна! Неволно възниква въпроса, това има ли нещо общо и за парите в личната му хазна, все едно каква е тя. Прекрасен е примерът с предшественикът му Милен Велчев, който също дойде от финансова институция, а не от политическа. После стана част от политическа, а днес е част от олигархическа. И при него, както при г-н Дянков, рейтингите хвърчаха нагоре, а държавата отива надолу. И не се ли повтаря историята днес, след като г-н Дянков недвусмислено заяви, че няма да е министър в следващото правителство. Няма да има бизнес. Няма като Велчев да се върне откъдето е дошъл. А какъв ще бъде и от какво ще храни семейството си, се питам. Като публични личности, той и Велчев дължат отговори на обществото. Само че, няма кой да им зададе въпросите. И ето тук

 

Лъсна разликата

между журналистките Кулезич и Ризова. Едната нападателно-въпросителна, другата слагаческо-покъртителна. Първата разсъблече Иван Костов морално и професионално, така както правят колегите й на Запад. Втората даде трибуна на статуквото такова, каквото е на Изток. И каквото се очертава още дълго да бъде. Така че, лицемерно звучаха воплите й за бедните и гладни на фона на признанието ни от Германия, Австрия, Финландия, Швеция,…..

    “Младостта не е порок, но животът е изкушение” Особено когато младостта е свързана с властта. Освен натрупания в живота професионализъм, необходим е и морал в политиката. Доказан в годините морал. При младите трудно може да се оцени има ли го или не. Разбираме дали го е имало, когато вече е късно. При по-старите моралът е налице. Само трябва да се оцени и да се огласи. Морален ли е Симеон Дянков, никой не може да го цени днес! Морален ли е Росен Плевнелиев с неговите магистрали-също. Морален ли е Георги Първанов с Тройния шлем, а и не само с него, вече може да се оцени. Оказа се обаче, че професионални и морални са били Тодор Живков и неговото обкръжение, след като на три пъти сриваха България, а никой не беше обвинен и осъден. Единствено непрофесионален и неморален се оказа Иван Костов, който беше обвинен от следствие и прокуратура да  излежи не-стигналата до Съда присъда в затвора България. Не се оправда и не напусна Родината си, а стоически излежава присъдата си и до днес. Политически затворник ползващ се с 7-8 процента убедени в неговата морална невинност и професионална годност.

    Георги Първанов и Бойко Борисов не са от вчера в публичното пространство на България и те много лесно могат да бъдат оценени морално и професионално. Необходимо е наличието само на двете думички “чух” и “разбрах” за тях в ежедневието на българина. Чух думите им и разбрах делата им. “Елементарно, Уотсън!” както би казал Шерлок Холмс. Непрекъснато чувам многословното безсмислие на Бойко Борисов и мълчаливото говорене на Георги Първанов. Чувам ги и започвам да разбирам мълчаливото присъствие в България на руските им господари. Аналогията между Путин-Медведев в Русия с Първанов-Борисов в България е очевадна. Първите-агенти, вторите-регенти.

 

05-12-2011г.

 .

Коментари са забранени.