Приватизираната Коледа

 “Българската Коледа” е шизофренно хрумване на двуличен човек.

    – Основната, дадената му по рождение, възпитание и обучение личност беше подчинена на “Дядо Мраз”, който заместваше Дядо Коледа” преди двадесетина години. И затова мраз излъчва цялото му същество.

/В ролята на “Дядо Мраз” играх и аз в детските градини на трите ми деца. Може би и аз сега съм с мразовита духовна същност!/ 

    – Заявената като придобита негова втора самоличност е “Дядо Коледа”, но в извратен революционен вид като “българска”. Кога, как и защо я завоюва, приватизира и ни я сервира, така никой не разбра? И днес Коледата е българска! И не само е българска, но е насочена към сираци. Към отритнати от обществото хора. Не е като в другите, безчовечни общества, в които хората се радват и си пожелават един на друг “Весела Коледа”, в смисъл Рождество Христово. Заради идването на Спасителя!

    Коледата не е български, а е общочовешки празник. На всички хора по земята. Даже и за такива с двойна, шизофренична самоличност: ”Дядо Мраз”-“Дядо Коледа”, ако мисловно и духовно се освободят от о/мраз/ата, което е мраз/овита духовна същност и няма нищо общо с този топъл, светъл празник. И да не обсебват само за себе си общочовешки дадености, какъвто е този светъл празник. А със сираците и отхвърлените не бива да се злоупотребява!

    Грижа за отхвърлените от обществото е вменена на държавата в лицето на държавните институции, каквато е и президентската. Тяхна е отговорността за тях, но не със въпросното Джи Ес Ем средство, което може да бъде само на гражданска организация. Не на държавна институция! И то чрез злоупотреба с духовно, за да се добие парично- материално все едно за какво е то. Авторът му е явно остатък от миналото. Наследникът му в президентската институция-също!

“Пази Боже, сляпо да прогледне”, за да види какво правят другите на Запад! И да го промени, побългари! “Пременил се Илия, погледнал се пак у тия!” Много мъдрост е натрупал българина през нелекия си живот през хилядолетията.

П. П. Като илюстрация на горното разсъждение е публикувания от мен по-рано материал “Шизофренията”, който добавям тук.

 

17 декември 2011г.

 

Шизофрения

 

    Човешка душа! Човешки дух! Човешка психика! Все отвлечени, нематериални, за някои имагинерни характеристики на човешкото същество, което е свикнало да приема външния свят материално! За него реално е: ухо да чуе, око да види, ръка да пипне, болка да усети! Трудно обяснимо е обаче, как се радва, скърби, мрази, обича, силни думи изрича! Душевна потиснатост, духовна съсредоточеност, отпусната чувственост, емоционална разпуснатост – това са все различни състояния на нервната система, които във възходящ ред са приоритет на трите “П”: Педагогика, Психология, Психиатрия. Всяка от тези науки разглежда проблема от различен ъгъл. Педагогично, психологично, психиатрично! Първата възпитателно, втората определително, третата съдържателно. Но нито една от трите-двигателно! Аналогично на мъртвата материя, в която циркулират електрони, неутрони, позитрони, мезони,…така и тук се движат неврони,…И тук, влизайки съдържателно навътре в материята, науката върви към “Безкрайно малкото”. Всяко малко се състои от още по-малки!

    Това обаче се отнася до строежа на така наречената мозъчно-нервна  система, не и до нейното функциониране. Кое я стартира? Защо функционира? С какво гориво се захранва! Не материята-с храната през устата, а душата с нейните различни чувствени  изпълнения? След смъртта на човек, системата я има, но чувствителността отсъства. Душата я няма. Стартерът и горивото, които задвижват системата някой ги е взел, от човек ги е отнел. И човек от “пръст” се превръща в тленна пръст! Тленното го има, нетленното го няма! При раждането му е дал, при смъртта го е отнел! Явно, тя му е даденост и като такава, човек е длъжен да се грижи за нея. Да я обича и почита. Да я използва позитивно и градивно, а не негативно-регресивно-репресивно.

 

Дву-личност

    Две личности в едно тяло! Двама човека с едни пръстови отпечатъци! Две същества с една ДНК-спирала! Две съдби в един живот! Така че:

    Раздвоението на човешката личност не е божествено-небесна даденост, а е житейско-земна придобитост! То е отклонение от едноличното, разклонение е в двуличното. От здравословно-дадено в болест-отровно придобито? 

    Двуличието е човешки феномен, при който личността приема две форми на съществуване. Едната личност се изявява при едни обстоятелства по един начин, другата се проявява при други обстоятелства по друг начин, корено различен от първия! Различие, в много случаи прерастващо в противоречие между двете. Едното отрича другото и обратно. Тогава човек губи своето лично! Престава да бъде личност, превръща се в конюнктурно безличие! А веднъж направил първата крачка, много по-лесно прави и втората, третата,…, които го превръщат в безотказно на всяка съблазън същество.

        Двуликият човек води двойствен живот! Умен, разумен или безумен е той спрямо чувствено-духовното си изживяване. В кой от двата живота той е с дадената си личност и в кой е с придобитата – след време той самия губи представа за себе си. А едната винаги има приоритет, защото в живота всичко е подредено по важност на съществуване. Това объркване на приоритетите води до нежелани за двуликия човек решения, които той привежда в изпълнение. И греши, след като отказва на дадеността си да се покори! Да бъде едноличен, а не двуличен, многоличен. А ако е раздвоен, много важно е в коя област, коя от личностите се изявява.

 

Душевно двуличие

     Живият живот е даденост, не е придобитост! Човекът, като такъв е даденост, не е маймуно-придобитост. А ако все пак е произлязъл от маймуната, тя откъде води своето начало, се питам? И така до къде, питам материалистите?

    Даденост на човека е неговата любознателност, както и средствата, с които да я удовлетвори. Дадена му е мисловно-духовната система, с която човек се развива и усъвършенства. С нея променя и заобикалящия го свят.

    Мисъл, дух, психика, съзнание, чувства,…душа са характеристики на нематериалното, нетленното, което движи човешкия живот тук, долу на земята. Много са науките, чиито обект на изследване са тези получени на готово дарове. Да може човек да мисли, да чувства, да живее! Да се развива, твори, усъвършенства. Как обаче той ще ги използува, ето тук е проблема на човечеството. Дали ще има повод да се радва или да скърби, това е изцяло човешки проблем. Дали е доволен от себе си и от какво е недоволен? Дали приоритет му е материално-временното или духовно-вечното? Дали е роб на плътта или е отдаден на духа? На всеки отделен индивид му е дадено право на избор! Каквото избере, така ще живее! Това е основното човешко раздвоение. Между духовното и плътското! Между живот съобразен с десетте Божи Заповеди и живот частично или тотално загърбил ги. Между дадения  идеализъм и придобития материализъм. Първият идва Отгоре, от Висините, вторият изплува отдолу, от дълбините. Единият води човека напред и нагоре, другият го връща назад, смъква го надолу.

 

Човешко двуличие

    Човек е несъвършено живо същество и като такова, “нищо не му е чуждо”. Безгрешен, съвършен човек няма и не може да има, така както абсолютна истина, по която се оценяват делата на човек тук, на земята, няма и не може да има. Съществено обаче е дали човек съзнателно, по своя воля греши  или несъзнателно придобива вина със своите дела. И което е много важно, скрити за обществото или открити са неговите дела. Основната, а може би и единствена причина за раздвоението на човешката личност е скрито-прикрития от другите, втори човешки живот. Близко до ума е, че човек крие от другите само делата скверни към душата. Светлата душа на показ, тъмната е скрита. Тъмни дела на човек, които вредят на друг човек или на обществото като цяло. Такъв човек  е раздвоен човек! Този човек е с болна психика. Болестта му е шизофрения.

    Болно днес е българското общество! Шизофренно е!

    През последните 50-60 години, много от неговите членове бяха заразени с тази коварна болест. Вербовчиците в тайните служби и вербуваните от тях клиенти водиха, а повечето от тях все още водят двуличен живот. Със невинни лица в светлината и със зловещи дела в тъмата на дяволските отделения. Без-ум-но вглъбени в доносите си и душевно извратени в предателство на приятелството. И което е най-страшно, предателство на РОД, наРОД, РОДиина! Националното предателство.

 

Обществено различие

    “Крушката си има опашка!” е правдоподобно обяснение за раздвояване на личността в тоталитарните общества, едно от които е и българското. До “Великата” Октомврийска революция през 1917г. човешките взаимоотношения в обществата, в много голяма степен са били открити. В парламентарните общества-демократични, в монархичните-наследствени, в диктаторските-насилствени. Тоталитарното общество роди хората с раздвоена самоличност.       “Крушката” НКВД-КГБ-днешното ФСБ, чиято “опашка” е българското ДС е автор на човешкото двуличие в световен мащаб. Открито, на светло проповядва комунистически идеали за братство, равенство, мир, разбирателство, а скрито в тъмното осъществява разделение и революционното противостоене. Братоубийствени разделителни войни в отделните страни! Общочовешко, трудно изкоренимо зло, което успя от “Дойчланд юбер алес” да роди ГДР! От Гестапо – ЩАЗИ. В Гестапо бяха еднолични, хората в ЩАЗИ са двулични.

    Двуличието е световно обществено зло! Родено в “Империята на злото”, със свои клонинги разпространено по света. Под върховен родителски контрол до узряване-възмъжаването им! Излизане извън контрол след като усетят силата на двуличието. Ширещият се по света скрит тероризъм е нова форма на тъмната страна на двуличната душа. Тя е продължение на тоталитарното отношение към човешкия живот. Открито в името на религионизъм, скрито-чрез тероризъм. 

 

Двадесет години по-късно

    Типичен пример за психично отклонение, шизофрено раздвоение  на личността се наблюдава при авторите и изпълнителите на двадесетгодишния български преход от…до…! Тук, долу, от амвона и от трибуната ни обещаваха едно, а там, горе, в палатите ни сервираха съвсем друго. Тук в България и там в Русия! Долу е България, горе е Русия, и двете със своите Първанов-Путин-ови раздвоения, лицемерни за пред света изпълнения! България пред ЕС, Русия пред САЩ!

 

П. П. Шизофренията е психично заболяване, което се характеризира с раздвояване на психическата дейност и често със скъсване на контакта с действителността и затваряне на болния в неговия вътрешен свят.

 

05 ноември 2009г

Коментари са забранени.