Четиво – продължение

Детето расна – порасна, учи – изучи, прави – направи и се добра до престижното звание: учен, политик, аналитик, информатор,… родител – ВЪЗПИТАТЕЛ на порастващите и пораснали! На детето и на вече големия човек – избирател. Европейско или съветско беше това възпитание? Градивно или разрушително е за обществото ни? Или е лицемер – декоративно!? Да говори едно, а да прави друго! Да обещава – убеждава, а после да не изпълнява!

Публичната личност работейки за другите, косвено работи за себе си. Това, което сервира на подопечните си, като бумеранг се връща върху него самия! Получава признание и уважение или бива отхвърлян с погнуса и отвращение! Всеки, насочил се към светлата част на обществото е длъжен да знае, че не само другите зависят от него, но той в много по-голяма степен зависи от тях. Че може да бъде извисен, но също така свален и унизен – покрусен! Слизането от върха е лесно за достойно пребивавалия на него, защото той няма съжаление, а има удовлетворение от свършеното! Падането от върха на недостойния извиква в него желание да се върне отново там – горе, за да поправи стореното или да се изкачи още по-нагоре. Но и двете негови желания – намерения са невъзможни! Те водят само надолу – към още по-голямо падение. Провалената публична личност няма място отново на върха! Провалилите цяла една държава, цял един народ комунисти не могат, защото не трябва да бъдат на върха! А те отново са там, защото техните възпитаници са на върха. За да съхранят – увеличат – увековечат своето падение и унижение! Своето и на своите възпитатели – днешни работодатели!

В България днес битуват две политически тенденции: старата про-съветско – руска лява и новата про-европейско – американска дясна.

  • Старата със своето вече 60 годишно присъствие е пределно ясна и въпреки заявеното от нея прераждане в демократично – европейско, то е допълнително израждане в олигархично – руското. В псевдодемокрация, което е нов циничен връх в тяхното безочливо ежедневие! Все още неразбрано и неизживяно от тях самите! И за това те имат ново болшевишко вдъхновение за още по-високи върхове на собственото си падение, което обаче е унижение и за подкрепящите и избиращи ги вече пораснали деца – възрастни!
  • Новата, в по-голямата си част е рожба на старата, за която „личното винаги има приоритет пред общото!“ С тази своя нагласа, новите върнаха старите отново във властта, вследствие на което България юридически е в ЕС, а фактически е с Русия! Това е непознат досега европейски феномен!

След 50 години про-руски комунизъм, само за четири години /1997-2001г./, България е преориентирана към европейската демокрация. Към НАТО и ЕС, с които противниците им, днес трупат дивиденти за себе си. На върха тогава бяха тримата десни: президентът Стоянов, премиерът Костов и столичният кмет Софиянски. Какви върхове изкачи всеки от тях в кръга на правомощията си, може да съдим по:

  • Как те оценяват своята дейност като властимащи?
  • Какво те сториха за държавата и за себе си?
  • Как оценяват дейността им публичните личности вътре и вън от страната ни!

Господата Стоянов и Софиянски, хвалейки се, сами изброяват извършеното от тях. В личен план, не институционално! Докато колегата им Костов никога не оцени сам себе си, а само когато беше предизвикан, обясни свършеното от институциите през четирите години на неговото ОДС – не присвоеното днешно.

Работливият Иван Костов понесе достойно отговорността за свършеното в България през онези четири години! Понесе пасивите на яхтените другарчета на Майкъл Чьорни – Бакърджиев и Бонев, на публичното „мистър 10 процента“ за Ал. Божков, на гаража на Н. Михайлова, на „ментето“ Цонев и „гимназията“ на Бисеров, на Краус,…и на всички други тръгнали с него, изоставили го и се усамотили – работили за себе си. Активите се съдържат в разликата между България 1997г. и тази от 2001г. Който има памет – помни!

Властолюбивият президент, от висотата на своята институция призова „Иване кажи си!“, а не „кажи ги“! А защо той не ги каза? После със своята квота в НСРТ и човека на ДП сдаде властта на корумпираните в БНТ и БНР. Спря лустрацията на ченгетата! Правейки се независим – сдаде президентството и най-накрая като разбит аварин напусна и СДС. И днес, на гърба на това СДС прави жалки опити да се изкачи на някакъв връх – връхче, каквото и да е! Само да е горе! Това горе обаче е негово патологично долу!

Користолюбивият три мандата кмет на София направи много неща в София, но не и за хората в София. Направи Общинска банка и парите на софиянци даде – продаде на дясната си ръка Любомир Павлов – Диляна, с която основа ССД. Даде – продаде софийската недвижимост на лявата си ръка арх. Стоян Янев, който бързо и безмълвно, защо ли, напусна поста Гл. Архитект! На себе си даде – продаде услугите и инфраструктурата на града! Топлото, чистотата и водата, които като монополни са силно печеливши. Концесиите за чистотата и водата и междинното отчитане на топлината оскъпиха предлаганата услуга, защото между производителя и потребителя се появи междинно звено! Или кметството се оказа неспособно само да ръководи общинските си предприятия, или налице беше личният интерес на кмета. Построиха се много бизнес сгради с неясни инвеститорски пари, за които се водят дела. Имаше пътни „пробиви“ над и под земята – метрото с японски пари и руски мотриси. С много външни заеми, които предстои да се платят. Като резултат на всичко това, София днес има проблеми с топлото, чистото, водното. Има проблем с гариране – паркирането, задръстванията, дупките, кучетата, рекламната порнография,..,с джиповете на рожбите от кметуването на Софиянски. Всичко това накратко е негово „бонус“ наследство!

Публични личности ли са тримата бивши съпартийци? Публично представена ли е дейността им от информационните и агитационни средства? Да, публични са, но по различен начин и с различна оценка! На кмета и президента е предоставена възможността да пишат и казват – показват каквото и колкото си искат, без да бъдат спирани – опонирани, докато за премиера и дейността му други пишат – разказват! Десните със завист към личността на Костов, а левите и с омраза за това, че преориентира България от Изток на Запад. Това те никога няма да му простят. Във външен план, Костов и Стоянов са ценени и приети от Запада, докато партньор на Софиянски беше московският Лужков, а не Ню Йорк-ския Джулияни!

Стоянов, Костов и Софиянски са тримата десни, които реално, на практика извършиха прехода. Останалите така наречени десни партии и отделни личности са клонки на ляво-руското БСП-ДС. Всеки с отредена роля в определена ситуация! Жорж Ганчев /ББ/, Симеон /НДСВ/, Сидеров /АТАКА/, а сега и Бойко Борисов /ГЕРБ/ са примамка – мюрета, с които комунистите „отстрелват“ – прилъгват българите, а с ДПС-то на Доган и българските турци! Цялото останало „войнство“ на политическата сцена в лицето на земеделци, македонисти, социалдемократи, националисти,…комунисти е фон на олигархо – политическата ни действителност.

21-03-2007г.

Коментари са забранени.