Легитимен ли е българският частен бизнес?

Всеки, който е контактувал със западни фирми знае, че всяка уважавана и уважаваща себе си фирма, започва диалога със своето минало и настояще. Кога и как е основана, какви са възможностите й: брой работници, брой и място на предприятията, вид и количество на произвежданата продукция и качествени характеристики, определящи конкурентността й. Представяната „референц листа“ /на кого, какво и колко е продала/ определя еднозначно естественото й място в деловия свят. Колкото повече клиенти за продукцията си тя има и колкото по-известни и уважавани са те, с толкова по-голямо доверие тя се ползва сред деловите среди!

В повечето от случаите, наименованието на фирмата носи името на собствениците или характеризира предмета й на дейност. Всичко е прозрачно, открито и подчинено на наложени от живота принципи, а всяко отклонение от тях поражда съмнения, които ограничават легитимирането й като вдъхващ доверие делови партньор.

На фона на казаното дотук, какъв е българският частен бизнес днес? Един повърхностен анализ може да го раздели на две ярко разграничени групи: явен, дребен, вегетиращ и скрит, едър, проспериращ! Към първата група можем да отнесем онези фирми и бизнесмени, чиято дейност виждаме и консумираме ежедневно: за търговско, битово, сервизно, транспортно, туристическо, строително интелектуално и т.н. обслужване на населението. Тук спадат производството и търговията с земеделски продукти, както и все още единични случаи на промишлено производство. Другият, едрият, проспериращият бизнес е скрит, неявен, защото не е нормален. Естествено звучат въпросите и възклицанията „Откъде се взе този, или онзи бизнесмен, как и от какво натрупа милионите?“ А това, че отговорите отсъстват или са неубедителни, ни навежда на мисълта, че милионите ги е имало, а бизнесът е създаден, за да ги легитимира пред обществото. Задоволителен отговор и досега няма, как така веднага след промените, от нищото се появиха в публичното пространство мастодонтите от Г-13 претърпели няколко метаморфози, за да стигнат до днешния клуб ВЕЗРАЖДАНЕ! И досега не е ясен произхода им, предмета им на дейност, бизнес – партньорите им, пазарите им! А отсъствието на тази информация ги прави безперспективни. Рано или късно скритата истина ще излезе наяве и ще се разбере. Разбира се не от днешната разследваща журналистика, която ги легитимира като“едър национално отговорен капитал!“ В западните страни 90 процента от бизнеса е явен, а 10 процента скрит – неявен! В България това съотношение е обратно!

в. ВЕК21 бр.33 (122) от 19-25.08.1992г.

Коментари са забранени.