Приказка без край

Без-край-на е човешката здравина – болнавина! Безкрайна е човешката умнота- тъпота! Безкрайна е човешката добрина – лошавина! Безкрайна е човешката обич – омраза! Крайна е безкрайността!

Приказките обикновено започват с: “ – Имало едно време един: цар, селянин, вълшебник, великан,… един човек. Той обходил равнини, планини и морета! Летял и в космоса!“

Във времето и пространството е разположен животът на човека. Но това е само едната страна на живота му. Поетичното: „Човекът е човек тогава, когато е на път!“ включва първата част от Господ-ното: „Аз съм Пътят, Истината и Животът!“, което е материалната част на живота му, но не и истината за духовния му живот, която го прави човек, разположен в безкрая не само във времето му и пространството му, но и в човещината му! В нематериалната, в духовната му същност!

Приказките, разказвани на малките от големите са реално средство за израстване на малките! Да станат големи в прекия смисъл – да растат хранейки се, спейки, слушайки! Много по-важно е в преносния – да разширят кръгозора на мечтите им, които са движеща сила в живота на човека. Мечтание и подражание, познание и възпитание – това дават приказките на човека от най-ранната му детска възраст /фантастиката – в по-напредналата/. Приспивателното занимание е само външната страна на приспивното приказко – разказание. Приказката за добрия и лошия цар, за добрата фея и лошия магьосник,…създават в детето – човек представата за добро – зло, които са разположени във времето и пространството.Времето обаче няма начало, няма и край! Пространството от безкрайно малката частица до безкрайно огромната Вселена също е безкрайно. Човешките добро и зло са също така неограничени. Това, че не се фиксират крайни граници на всяка една от троицата време – пространство – човек, пребиваващ в тях, обуславя тяхната безкрайност! Първите две, без наличието на третата – човека губят смисъл на своето реално съществуване от наша, чисто човешка гледна точка. А ние все пак сме човеци, които пребиваваме във времето и пространството.!

Съществуването на човека във времето и пространството има три измерения:

  • Биологията на човека е материална. Тя се ражда, пораства и умира, което я прави крайна! Но със своето неповторимо за всеки отделен индивид разнообразие, по своята същност тя е безкрайна! Присадените органи от един на друг човек без външна лекарствена намеса, не могат да се усвоят, за да функционират. Привнесените – също!
  • Човешката мисъл, като производна на материалния човешки мозък е нематериална и крайна /има мозък – има мисъл/, но тъй като източникът й – мозъкът е безкраен със своето разнообразие, а от там и възможността да твори мисъл – това я прави също така безкрайна.
  • Духът човешки по своята непознаваемост е безкраен, така както няма крайна познаваемост на безкрайните време и пространство. Всички те са познаваеми в безкрая, което всъщност е безкрайността. Дадена ни от някой, който е извън нас, който е над нас, от когото зависиме и който е сътворил всичко около нас и нас самите. Безкрайността на времето, пространството и човекът като материя, колкото и да е необяснимо е по-човешкиму приемливо. С всичките налагащи се условности! Духът – човешки, който пребивава между двете противопоставени безкрайни крайности: добър – лош, силен – слаб, обич – омраза, …добро – зло също така е безкраен! Не може да не е безкраен, след като всичко е безкрайно. Той не идва със зачеването и раждането и не умира – изчезва със смъртта на човека! Той е дело на Твореца! Той е връзката с Него! Той е двигателя на човешкия живот! Без него човек не може да съществува, защото той го прави човек: добър, зъл, мързелив, човеколюбив и какъв ли още не! Духовното в човека е божествено и то трябва да се възпитава от най-ранна детска възраст! Да се доразвива, съхранява и да се предава на следовниците. За да може човек да просъществува в безкрая! След смъртта му да бъде по божественому безкраен горе в светлината, а не по сатанинскому безкраен долу в тъмнината. Защото времето, през което той е реално – земен е само миг от вечността. Не е толкова важно колко години човек е живял, по-важно е как ги е изживял. Изборът е човешки, оценката е от Твореца-Бог-Отец, Спасителя-Господ-син и от Изпълнителя-Светия Дух!

Настоящото е една ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ! Добре е да бъде разказвана – преразказвана! Обмисляна – премисляна! Живяна – преживяна! За да бъдем такива, каквито не сме!

02-04-2007г.

Коментари са забранени.