С колко

    Най-често употребяваният въпрос в България е „колко?”. Колко струва „хлябът наш насущний”? Колко струва сиренето, зеленчуците, млякото, плодовете, олиото, захарта,…храната, без които човек не може. Колко и до колко българинът може да си ги позволи, това е естествен човешки въпрос. Неестествен е човешкият въпрос, „с колко”? С колко ще поскъпне храната, токът, топлото,…животът на българина. С колко ще се увеличат заплатите, пенсиите, социалните? С колко ще се увеличи, съхрани или ще се намали жизненият стандарт на българина като цяло? Ето това трябва да е в полезрението на всеки български консуматор:

 

С колко ще се увеличи-/забрави/

е риториката на така наречения Министерски съвет, чийто състав в основата си са хора не избрани на избори, а са назначени. По липса на наличен капацитет на народните избраници или по неизвестни за избирателите критерий са тези назначения? Идващите от западни банки и застрахователни дружества „специалисти” са роби на печалбата с пари. Не са обучени на човешки правдини. И затова съдбата на тези, за които те са отговорни изобщо не ги вълнува! А това, че личното им мнение е винаги съобразено с това на шефа им предизвиква основателни подозрения за намеренията, с които те приеха високите постове в държавното управление. Личното мнение обаче е свързано едностранно с човешкото достойнство. Следователно недостойни хора ни управляват днес. В недалечното минало, в правителството на Кобурготски имаше подобни младежи, които дойдоха и не си отидоха, а се установиха трайно в Родината ни, която по-преди без скрупули напуснаха.

    България е най-бедната страна в ЕС. С най-ниски доходи /заплати и пенсии/ на глава от населението. С най-ниска успеваемост в борбата с престъпността. С най-ниски възможности на социалната мрежа. С най-, най-, най-,…, което трябва да е на първо място в приоритетите на момчетата в Правителството Борисов. Тази последна степен в градацията на съществителните означава само едно: или че те трябва да променят синтаксиса в изказа си, или да си ходят там откъдето са ги довели. Не може в публичното ни пространство да битуват само и единствено коментарите-с колко ще се увеличат: тока, храната, топлото, животът на българина! Въпроси задавани от наета журналистическа прослойка! Отговори от дебилна с богатството си малцинствена упойка, чиято хипноза държи в полубудно състояние този наш нещастен народец! От наличното „най- най-„ най,… което е реалност за българина днес, къде по-надолу, ги питам! Най-е последната най-висока степен за граматично неграмотните! За политически негодни или негодниците, което е все едно. В потвърждение на горните твърдения е и днешният хленч на синоптици и телевизионните кибици за мразовития януари. Температури от минус двадесетина градуси  и снежна покривка от 20-30 см не трябва да са проблем за България. Проблем е, че тя е неуредена държава. Че градовете и магистралите са й приоритет, а селцата и достъпът до тях е на заден план. Освен това „мразовитият” януари е коз на топлофикациите да удвоят сметките на парното, на Ел-дружествата на тока, а от там и на допълнителното обедняване на редовия човек в България.

 

 

Ще се съхрани ли

жизненият стандарт на българина? „Не намалихме пенсиите, а увеличихме минималната заплата на българина” е гордостта на момчетата, во главе с бащицата им Премиер. При все че останалите в ЕС правели това! Това многократно повтаряно твърдение означава само едно-към отсъствието на човешкото им достойнство е добавена и лицемерна лъжа. Замразените пенсии намаляват с увеличените стоки за потребление! И то на жизнено необходимите. Това е жестоката истина. Увеличената минимална заплата касае бюрократичния управленски апарат, чийто рожби са и творците й. Отчисленията при частните фирми са незначителни за бюджета, защото и до сега те осигуряваха на минимална заплата. Дали ще е върху 20 лева в повече, това практически е без значение, а това е и стимул за излизане в сенчестия бизнес. В отсъствие на регистрация на частните фирми и в не осигуряване на работещите в тях.

 

С колко ще се намали

жизненият стандарт на българина-ето това трябва да е тема на медий, на управляващи и на обществото като цяло. И да се обясни защо реалните доходи на българина непрекъснато намаляват. Каква е причината и докога ще продължи това намаление-падение? Ние сме на дъното, твърдят всички! Има ли второ дъно, към което са се устремили днес и четирите власти: законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна? Ами трето, четвърто дъно и така до къде? Намалението на жизнения стандарт на мнозинството българи е реално, за разлика от този на малцинството. Защо това е така, именно в това трябва да съсредоточат въпросите си журналисти и синдикалисти, политолози и социолози, политици и кибиците дефилиращи ежедневно из медийте. А не непрекъснато да се питат и отговарят: с колко ще скочи токът? Ами парното? Водата? Само до въздухът, който дишаме още не са стигнали. Никак не е изключено цената и на него да почнат да коментират. Да я нормират и да я предоставят в подчинение на г-н Ангел Семерджиев в ДКВЕР.

 

02 януари 2012г.

Коментари са забранени.