Равносметката

 

Всеки си прави сметката:

Един, как да оцелее!

Друг, как да забогатее със свой труд!

Трети, как да забогатее с чужд труд!

 

    Сметката обикновено е свързана с пари и материални благини, отнесени към собственото аз на “сметкаджията”! Към семейството му и най-вече към децата му, ако има такива.

 

Алчността

като понятие е мерило между оцеляването и забогатяването. На какъв етап алчността се появява, кога се разразява, как и защо изкривява смисъла на думичката труд?

 

Човек се ражда,

човек умира,

но да живее,

не спира!

 

    В тези четири строфи се съдържа цялата истина за живота на човека като такъв. В земния и небесен смисъл. В земния, между идването му на този свят и напускането му от него, който е кратък, видим, реален. И в небесния-за нас имагинерен, който сигурно също е реален, преди идването му на този свят и след напускането му, след смъртта. Преди и след са вечното, а между-то е временно. Така че временния живот на земния човек трябва да е съобразен с онова, което го очаква след смъртта, в Отвъдното. Вярващ или невярващ, то съществува независимо от човека. Нещо повече, човек е зависим от него, а именно: как да се труди, как да оцелее, как да забогатее, как да живее тук долу на земята? Само ако преди и след са водещи в живота му, алчността му ще отсъства, а трудът му ще присъства. Със свой труд не само ще оцелее, но и ще забогатее в личен план. Може да помогне и на други да оцелеят-забогатеят с неговия труд.

    С труд се оцелява и обогатява, с труд се възпитава и облагодарява. Оцеляване и обогатяването му е рожба на материалната същност на човека, докато възпитанието му в благородство е плод на духовната му същност. Същност свързана с Отвъдното. Именно тази му същност е запокитена на заден план в ежедневния живот на ръководните ни индивиди и на обществото като цяло. Трудът днес у нас е насочен как да оцелее мнозинството българи и как да обогатеят единиците- избраници на един човек-Президента Путин, който Всерусийския Патриарх Кирил оцени като спасител на Русия от породилата се демокрация-„анархията”. А българският Патриарх Максим мълчи за човешкото в българина. Материално ли е, или духовно? Причината за това мълчание е неизвестна за нас, обикновените хора, защото не можем да четем мисли. Какво ли се върти в светейшата му глава, когато благославя покръстилите се преди двадесетина години атеисти? Материални или духовни са тези негови мисли? Свързани ли са те с престоя му през петте години /1950-55г./ в Руската патриаршия? И защо през 1961г. беше ръкоположен като ловчански митрополит, а през 1971 г., едва на третия път избран за Патриарх български срещу на два пъти гласуваната кандидатура на митрополит Пимен? Като най-млад „дядо” между събратята си и с намесата на Комитета по вероизповедания!?! В Божието слово има покаяние и молба за прошка за нанесени вреди на паството му. Отсъствие на духовно в моето поколение и най-вече в потомството ни е отсъствие на духовни водачи, каквито са Патриарх Максим и неговата „дружинка”. След отварянето на България към света, младото ни поколение се юрна на Запад не за да се обогати духовно, а за да оцелее и забогатее материално. Това разбира се е техен личен избор, на който те имат право, но не трябва да пренасят този свой избор върху нас, потърпевшите от него.

    „Младостта не е порок, но животът е изкушение!”, гласи народната мъдрост. И те се изкушиха да влязат във властта , заради личното си обогатяване. И за това на децата си, без да съзнават, че това няма да ги възроди като достойни хора, а ще ги увреди с на готово полученото материално. Власт и пари ги принизи и уеднакви с остатъците от миналото, чийто синове и дъщери днес са гражданското ни общество. Чийто труд е да се бунтуват срещу всичко Западно и  с мълчанието си да подкрепят всичко Източно. Прекрасен пример е сагата с Шеврон сравнена с АЕЦ Козлодуй. Двадесетгодишната присъда на англичанин и 200 хиляди долара обезщетение за нанесена телесна вреда-сътресение на мозък и оправдателната присъда на пияния „борец” срещу алкохола руснак -Ставийски убил човек и осакатил човешки живот е друг очеваден пример за избирателното поведение днес на българската държава.

    Материалното идва и си отива, духовното остава! Богатството спечелено с честен труд и способности прави човека и духовно богат. Между това и онова /на готово полученото/ богатство има огромна пропаст. Дели ги бездна, непреодолима за човешките възможности. Едното е в светлината, другото в тъмнината! Едното е във висините, другото-в дълбините! Едното поражда обич, другото страдание и отчаяние! „Алчността” при собствения труд е насочена от човека към хората, докато алчността на консумиращия чужд труд е от хората към съществото наричащо себе си човек. Когато в едно общество преобладава собствен труд насочен към хората, то просперира. И обратно, когато готованците са обсебили до такава степен хората, че те са принудени да оцеляват, това вече не е общност. Всеки се спасява поединично „кой как може”, което е най-голямото човешко падение. Единствения изход за оцеляващите е да се обединят и да се освободят от единаците, които се обогатяват с чужд за тях труд. И не само да се освободят, но и да ги въдворят според човешките закони. Що се отнася до Божиите, има кой да ги съди, осъжда, покаява, оправдава!

 

11 февруари 2012г.

Коментари са забранени.