19-02-1873g.

За умрелите само добро или нищо!

 

„И Вие ли бе, Брутке?”

 

    И Вие ли слязохте на нивото на наелите Ви да правите предаване за Васил Левски на тази скръбна за българите дата. В „Насреща” по ТВ 7. Да станете съучастничка на г-н Николай Хайтов /мир на праха му/. Да ровите костите на Апостола и с това да се правите на общественичка. Да светотатствате над човешки мощи-кости, което е дело на атеисти. Да припомним, как те разнасяха мощите на Св. Йоан Кръстител, за да се докарат на днешния ни поробител, г-н Путин!

    Дякон Игнатий, превърнал се във Апостола Левски не е под черквата Св. Петка, не е където и да е другаде. Той е на Небесата, защото е Апостол на Свободата! Защото е за чиста и свята република, в която всички етноси, вери, езици да живеят заедно. Негово е прозрението, че: „Който те освободи, той ще те пороби!” А България беше освободена така, че и до днес е поробена. Двадесет години нищо за слугите на поробителите, а днес полека-лека започва да се прокрадва добро за тях! За „свещеното” дело на Николай Хайтов изровил костите на Апостола. И за нему-подобните.

    „Тефтерчето на Левски е наръчник за държавника” каза Президентът Плевнелиев в родния град на Апостола-Карлово. Какво пише в него „днес никой не знай, днес никой не знай”! За честността му, но и за философията на човечността му! То не присъства в учебните програми на поколенията през последните 140 години. И до днес там се говори само за любимата им думичка РЕВОЛЮЦИЯ. Революция в която насилствено се отнемат от друг дадени животи! Революция, която не сплотява, а разединява! Революция, която не носи любов между хората, а трудно излечима омраза! Великата Френска и Великата октомврийска европейски революции! И по средата учението-словото на Левски. Първо на Европейския континент, второ след Американската Конституция! И саможертвата му в името на това учение. Загърбили го, България се насити на революции! Какво донесе на българите Априлската /1876г. „епопея”/ революция? Баташкото клане. Септемврийската /1923г./- Гео-Милев-ата касапница? Ами деветосептемврийският /1944г./ погром? Империалистическите войни, каквито бяха Руско-турската война от 1877-78г., Първата и Втора световна войни не са по-малко античовешки деяния.

    Величието на Левски  не се измерва с тези отчаяни за едни, пресметливи за други чисто човешки дела. Отчаяни за априлци, шипченци, сливници,….,пресметливи за останалите. Величието на Апостола е, че той е прозрял, че само вътрешната свобода прави човека истински свободен. Народностно свободен като българин, мисловно свободен като човешко същество, духовно свободен, като вярващ в Божието слово! Извървял трудния път от „манастира тесен за мойта душа е,…”, минал през трънливия път от четничеството до комитетите и увенчал това свято дело със саможертвата си в името на свободата. С това си дело той е истинският, всеобхватният възрожденец на българщината. Преди и след него едни възраждаха-бориха се за свобода с Библия в ръка за църковна независимост, други с четмо и с писмо в килийни и светски училища, трети с пищов и кремъклийка из Балкана и въстанали в родния си места. Само той единствен е обладавал-притежавал и трите средства, степенувани приоритетно. „Хвърлил расото”, но съхранил „дяконското” в себе си и затова Библията и свещеника винаги присъстват в просветната му дейност. Тефтерчето и разбирането му за живота, които са съизмерими с Американската Конституция са на второ място. Пищова в силяха, за всеки непредвиден случай е едва на трето място.  Такъв трябва да е, защото е Апостол на свободата Васил Иванов Кунчев, дякон Игнатий, Левски за неговите потомци. Такъв, но не е в очите и душите на днешния българин. Обременени „левскари” организират тържествени паради, за да изявят себе си. Да наредят някак себе си до великия българин. Да злоупотребят с името му, загърбвайки делото му. Да прикрият своята незначителност, а много често и своята продажност на делото, за което се бори и даде живота си Апостола. Тези тържествени чествания и то на една скръбна за всички българи дата са един вид оскверняване на паметта му.

    В България има свобода на словото, но в България няма свободни медии! И затова трудещите се в тях журналисти имат потиснат от собственика им изказ до такава степен, че много често те престават да бъдат това, което в началото са били. В началото съзнателно, а впоследствие несъзнателно, което ги превръща в роботизирани човешки същества с програмиран сценарий. И предаването върви. Само дето България не върви по завещания й от Апостола на свободата път.

 

19 февруари 2012г.

Коментари са забранени.