Политическите приоритети

 

    България е парламентарна република с разделени власти, с три-инстанционна Съдебна система, с отделена от държавата църковна институция, с Търговски закон съответстващ на световното икономическо право,….с партии, които много искат да направляват, за съжаление и да управляват всички процеси в държавата. Разделени, отделени на книга институции, но на практика централизирани на едно място-държавно-Борисово-Първаново-Путиновото! Как се стигна до него, ето това е проблемът на България днес? С избори! Но как спечелиха тези избори? Как една партия можа да изкара от дома му и да накара пасивния, политически необвързан избирател да даде гласа си за нея. „Глас народен, глас Божи!”, много често повтарят от ГЕРБ. А гласът за ГЕРБ не е нито народен, а още по-малко Божи. И ето тук изниква въпросът, кое пред кое стои? Кокошката или яйцето!

    Каква програма ще реализира партията ако има властта, или как и с какво да се добере до властта. Тя, партията може да има програма на световно ниво, но ако няма властта да я реализира сега, веднага, тя не струва и ”пукната пара”, защото след четири години, при бързо променящата се политико-икономическа обстановка, програмата ще е вече остаряла, негодна. Следователно всяка уважаваща себе си партия трябва да си поставя на първо място цел-спечелване на властта. Предварително заявяваните 10-15 депутатски места е капитулантска заявка за власт. „Ние няма да подведем нашите избиратели”, които са малко над обидните 4 процента за една европейска партия имала цялата власт преди десетина години е нелепа политическа декларация. За такава партия гласуват само партийно убедените й членове, но не и необвързаните, които са печелившото мнозинство. Ако погледнем в „огледалото за обратно виждане” ще видим, че Жан Виденов спечели мнозинството без да заявява проценти преди изборите. Същото сториха Иван Костов, Симеон Кобурготски, и Бойко Борисов. Всички те искаха цялата власт, а не някакви си жалки десет-петнадесет мандата. И спечелиха цялата власт. Как, ето на този въпрос трябва да си даде отговор всеки политик, всяка партия, която иска да получи управлението на страната. За Жан Виденов, Симеон втори и Иван Костов имаше правдоподобно обяснение. На първия бандитите при Беров му осигуриха властта, на втория бандитите при Жан Виденов му я дадоха, третият заложи на „лъжливото си царско величие”. Първанов заложи на тримата вече окаляли се във властта, за да имат управляващо мнозинство. До тук всичко е лесно обяснимо. Необяснимо е как един неграмотен във всяко отношение човек можа да вземе цялата власт и да убеди грамотните, че „той коли и беси” в държавата. Че от него всичко зависи. И грамотните да не могат да намерят противодействие на тази простота! Има едно единствено обяснение, или че те не заслужават да имат властта, или че не са за тази, нашата държава. Че помагат на простака да се държи на върха, за което той им се отблагодарява с шут по…Или демонстрират европейско поведение в поробената ни азиатска държава с колоквиуми, симпозиуми, в които се обсъждат висши европейски християн-демократически ценности. В един изолиран от изостаналото в развитието си общество кръг. Кръг, който ще си стои в кюшето на пленарната зала като боксова круша, върху която отвсякъде да се сипят крушета и ъперкути.

    „На всекиму според заслуженото!” е казал народът ни. Както на отделния човек, така и на дадена общност. На политик в частност и на партия като общност в политическата сфера. Един политик и една партия ако не слезе на нивото на народа си, той е загубен. Васил Левски слезе при обикновения човек, разбра проблемите му и се опита да ги реши по най-добрия начин за него и затова е велик. С две малки изключения, цели 130 години той беше пренебрегван за сметка на Христо Ботев, защото управниците на България се бяха откъснали от народа си. А той беше при народа си и с него. Царисти и комунисти се имаха за нещо повече от обикновения човек и в това се корени днешната бездна между тях и обикновения човек. На нея се дължи и истината за „Преклонена /народна/ главичка сабя не сече!”  

    С мисловната си и духовна простота, днешния премиер слезе долу и успя да стигне до върха. Беше припознат от обикновения избирател като „неговия” човек, който да реши натрупаните му проблеми. Какво получи в замяна? Едни непрекъснати оправдания с едни и обвинения към други. И хвалби за нещо, което друг проектира, финансира и нескопосано изпълнява. Как от нищото, „за нула време” се появи НДСВ, а днес и ГЕРБ? Причина за това явление не е само харизмата на аристократично родения Симеон и на народно родения Бойко! Тя засяга само мисловното в българина. Материалното за съжаление е водещо в неговия бит и затова то трябва да е водещо във всяка успешна програма. Като се започне с раждане структурите на партията, та до нейната реализация във властта. Политици, които не разбират, че днес мнозинството българи са в режим на оцеляване не са годни за политика.

    България е на прага на следващите /2013г./ парламентарни избори. Какво направи ГЕРБ в навечерието на предишните /2009г./, за да спечели мнозинство във властта. За две-три години те създадоха структури във всяко по-голямо населено място. С големи и добре оборудвани партийни „офиси”. С власт и пари от местните обещавайки им парчета от държавната баница. С не-случаен подбор на хора загърбили собственото аз заради мястото, което незаслужено днес заемат, стига да са послушни на подбралия ги.  Вече влезли във властта освен оправдания и обвинения, те гласуват и приемат популистки неизпълними постановления и закони. Губейки по малко подкрепата, която имаха преди 4-5 години, историята със Симеон, Станишев и Доган през 2005г., ще се повтори през 2013г. в конфигурация Борисов-Първанов-Доган. Който това не вижда, явно е политически късоглед. А за да не стане това:

    -На първо място, българите трябва да разберат, че процесите в България все още се направляват от Москва през последните 60 години благодарение на случилото се от преди 130 години. Затова политиците трябва да заявят на висок глас към избирателите, че техен първи приоритет във властта е да прекъснат тази робска зависимост както политическа чрез тайните служби, така и икономическа чрез енергийната зависимост.

    -На второ място, те трябва да обяснят какво са сторили за Родината си ДЕТАЙЛНО, а не с общи фрази като: „Ние спасихме държавата от банкрут”, „Ние я подготвихме за ЕС и НАТО”, „Ние родихме частното и пазара!”. „Ние създадохме финансовата стабилност!”  Детайлно, „защото каквото повикало, такова се обадило!” И българинът се наслуша и отврати на общи лъжи или извадени от контекста отделни частни случаи. Най-болната тема-приватизацията и де-колективизацията трябва да бъдат извадени детайлно на светло! И всички свързани с тях личности, а не само преди избори да ги изваждат от дупките им, а след това отново да се скрият-покрият в мърсотията си. И така до следващите избори.

    Относно приватизацията: Списък на структуро-определящите държавни и общински предприятия, кога и от кого са продадени? При какви активи и пасиви? Кой и как се е добрал до собствеността им. На търг, пазарно или чрез масовата приватизация, която от кого беше гласувана и реализирана? И чия е собствеността им днес? Национална ли е или е руско-интернационална. Необходима е пълна яснота на случилото се, за да се разбере, че България не е била „Нация техническа!”, а е била само нация руско-комунистическа.

    Собствеността върху земята беше възстановена на бащите и дядовците съгласно Емлячните регистри и Кадастрални планове през 1999г., но не и на синовете и внуците. Съдът целенасочено проточи десетки години делбите. А собственост, която не е с документ за лично-семейна собственост, по същество не е частна собственост. Именно тази неразделена „частна собственост” влезе в новите „Орсови” кооперации, които днес фалират, а „родовите” собственици разпродават възстановената им земя на нищожни цени. 

    -На трето място какво ще направи партията ако влезе във властта?  Да вземем за пример един частен случай от днешното ни ежедневие:

Чрез търговците на дребно на цигари по пазари може да се стигне до митницата, а чрез топлинните счетоводители да се стигне до системата на топло-ценообразуването в София! При добра воля, разбира се! Държавната /Митница/ и общинската /ТЕЦ-София/ фирми производителки – частен пласьор на услугата /на цигари и на топло/ – потребител” е оскъпяваща услугата тройна схема. Контрабандно се доставят цигарите през митницата и топлото от ТЕЦ-Вальо-топлото, пласира се от мургавите търговци на дребно и частно-топлинните счетоводители и се заплаща от потребителя при липса на данък и акциз за бюджета при цигарите и оскъпена топлинна услуга за потребителите. Без контрол на частния пласьор на цигари ! Също без контрол на частния счетоводител на топлото! В същото време Премиерът обещава да спре контрабандата на цигари, а Кметът на София обеща да върне доверието на хората в „порочната” схема за топлото! Как обаче и двамата не обясниха как може да стане това, защото явно не са годни за тези постове. Има ли обаче други, които са годни за тези постове? Явно няма и затова двамата печелят избори с преобладаващи мнозинства. А сега по същество:

 

Земята и парата

са тясно свързани с бита на българина днес! Какво става по земята обуславя цената на храната в магазина. Цената на хляба, на сиренето, на олиото, на месото, на млякото , на маслото,… и на всичко свързано със земята. Естествено и на хората свързани с нея. Които я обработват, подаряват, запустяват, продават! Не случайно най-големите европейски субсидии са в земеделието. Не случайно земеделският министерски пост се дава на най-важните за властта човечета. Заслужили едни за подкрепата на ДПС вчера и друг понасящ ударите днес, за да легитимира като опозиция ликвидаторите на земеделието в България, чието увредено колхозно мислене е привнесено от Русия преди 60 години.

    Било, каквото било! Какво обаче трябва да бъде?

    Ако една партия получи властта, първият закон трябва да разтури фалиралите вече „Орсови” кооперации, като преди това направи одит на дейността им. Къде и при кого отиде техниката, на кого и защо предостави за обработка внесената в кооперацията им земя. Внесената от „родовите” собственици земя днес е дадена за обработка на едрите „орачи, сеячи и жъначи” сдружени в Съюз на зърно-производителите, които монополно диктуват цените на пазара, а кооперацията е междинно, паразитно, оскъпяващо крайната продукция звено. С ръководство-враг на частната фермерска дейност!

    Ако една партия получи  властта, вторият закон трябва да наложи на Съда разделяне на частната „родова” собственост на лично-семейна частна собственост, което сигурно ще върне човека към източника му на живот-храната от земята. Земята и животните „прикрепени” към нея са повече от наркотик за човека. Те не са бизнес, те са смисъл на живота. Който не го е опитал, той не знае! Те са първоизточника за живот, даден ни от Бога

    Ако една партия получи властта, третият закон трябва да премахне субсидиите за огромните масиви обработваема земя и за огромните ферми животни, които са ялови образувания и да ги ограничи-сведе до дребния собственик на земя с ограничен брой животни. А за да няма заявени накърнени човешки права от „латифундистите” да им се потърси сметка как се пръкнаха тези огромни обработваеми земи, скъпо струващите земеделски машини и супер луксозните за животни сгради.

 

Другата

болна тема на обществото ни е монополът! Четвъртият закон трябва да е действащ, анти-монополен. Оная комисия, на онзи Семерджиев-в историята. На един фъфлещ човек да се повери всичко в държавата!?! Цените на енергията, здравето, топлото,…живота! На горивата, на лекарствата, на топло-сметките! Такова чудо го няма никъде по света. Освен това, необходим е закон за „диверсификация” на всичко. В земеделието, където да се премахнат вътрешните латифундии. В здравето, където лекарственият монопол е тотален! В медийте, където е същата картина.  В услугите-премахване на междинните, паразитни, оскъпяващи ги образувания. В енергетиката-външният Троен шлем-в историята, а на сътворилите го да се потърси сметка за извършено национално предателство. На увредилите българските национални интереси все едно дали спрямо Изтока или към Запада да се потърси сметка за извършени престъпления.

 

Най-важната

за обществото ни тема е Съдебната система и в частност Прокуратурата, която е „тапа”-запушалка, да няма справедливост. Не случайно защитена от Конституцията-без контрол и без надзор. Тя и НРС са спирачката на България към просперитет /Прокуратурата/ и към национален суверенитет /НРС/. Ако няма квалифицирано мнозинство за промяна на заложената в Конституцията мърсотия, петият закон трябва с законова уредба да постави на място двете анти-български институции! Не може повече така да продължава това. Ако българският избирател осъзнае всичко това, вчерашните ще престанат да бъдат и днешни!

 

22 февруари 2012г.

Коментари са забранени.