Прошка е!

 

Грехопадение, покаяние, опрощение, Небесно!

Прегрешение, обвинение, осъждане, земно!

 

    Небесното е душевно! Земното е телесно! Разликата между двете е „от земята до небето”, както много често ние, човеците се изразяваме, сравняваме.

    -„Покай се и ще бъдеш спасен, опростен!”. На човешката душа по Божия Закон.

    -Признай си, но въпреки това ще бъдеш обвинен, осъден, въдворен като човек по някой параграф на закона! На човек по човешкия закон.

    Между душата и телесата стои мисълта човешка. Тя разграничава духовното от тялото човешко. Тя свързва духовното с телесното му! Хем ги разграничава, хем ги свързва! Прави ги и двете! При нейно отсъствие и наличие само на чисто духовната, без мисловна убеденост е имало и има посичане, изгаряне, взривяване, убиване,…отнемане на чужд, от Бога даден човешки живот. Отнемане и на собствения, за съжаление! Това е така при сляпо надъхания, вярващ човек. При невярващия атеист, отсъствието на духовно или заместването му с фалшиво такова, увреденото му и изкривено мисловно става причина за много по-масово и по-зверско отнемане на човешки животи. Без оглед на това дали тези животи са на атеисти, на мислители или на духовни пастири. При тези озлобени и озверени „мислители” човешкото е заменено с животинско. Що за човешко е, човекоподобни да „произвеждат” сапун от себеподобни в газови камери, с който сапун други хора да се мият и къпят! Що за човешко е, човекоподобни да избиват масово и заравят в общи гробове себеподобни човешки същества /Катин и Софийските гробища/! От нацистите едни, от комунистите други!

    Всяко отклонение от дадеността  има своя цена, която човек рано или късно, долу или Горе ще трябва да заплати. Даденост Отгоре, написана долу. Ако долната е копие на горната, добре. Ако обаче долната игнорира Горната даденост, тогава на човек в частност и на обществото като цяло ще им бъде наложено, обвинение, наказание, покаяние. За да се доберат до опрощение. До мисловно почистване и духовно пречистване. Или до отказ от покаяние последвано от вечно наказание.

    Прошка е! Седмица, завършваща с ден, на който по-младите искат прошка за волни или неволни прегрешения от по-старите. На връстните от възрастните! Но и на възрастните и връстните към невръстните. На баби-дядовците и майки-татковците от техните невръстни рожби. Да им поискат прошка, ако са ги родили и зарязали на произвола на съдбата. Ако са ги създали и захвърлили в приюти и детски домове, където родителската обич към тях отсъства, няма я. Където семейната среда е непозната за тях. Където е игнорирано даденото им Отгоре.

    Прошка е! Ден за човешко пречистване на съгрешилите към събратята си по произход. Национална прошка на отродители от отродени! Социална прошка на грабители от ограбени! Мисловна прошка на мисловно блудстващи, от заблудените! Духовна прошка на неверници от духовно осакатени! Да им простят ли отродените, ограбените, заблудените, духовно осакатените? В ден като този би могло, би трябвало да им бъде простено! Но как да им бъде простено, след като те не са поискали, не са произнесли тази свята, Божествена думичка „Прости”? Как да има отговор без да има въпрос? В човешките словосъчетания няма отговор, без да има въпрос.

    „Човешко е да се греши!” От Бога е / вечно-Небесно/ да се прости! От човек може / временно-земно / да се прости, само ако има признание, покаяние, изкупление! В българското общество отсъства признание за сторени прегрешения. Покаянието е също непознато явление. Налице е само изкуплението. И то не по съвсем богочовешки начин. С мръсни пари бизнесмени изкупват своята вина, като разширяват и благоустрояват изпаднали в беда светли неща, с което ги омърсяват. Строят църкви, влизат в манастири и митрополии, сдобиват се със звание „ктитор” за едни, „архонт” за други, което е връх на духовното им /ни/ падение.

    -Това е намеса на мръсното в чистото!

    -Това са все бизнес дела на не-покаяли се, прегрешили техни автори.

    -Това не изкупва, а осквернява думата прошка-опрпщение!

    -Това не опрощава тези хора, а допълнително ги опозорява.

 

26 февруари 2012г.

    П. П. С молба към внук-внучките ми: Ния, Никола, Ива, Клоуи и Яна да ми простят, че им оставям едно тежко държавно наследство! Като българи да бъдат сочени навсякъде по света като не-вдъхващи доверие човешки същества.

 

Дядо Жоро

 

            

 

 

     

Коментари са забранени.