Монополизъм, кредитизъм, идиотизъм

/държавен, общински и частен/

                                                                                                                  Доходите-замразени!

Цените-освободени!

Георги Димитров от село Ковачевци продаде България на Русия политически!

Георги Първанов от село Сирищник подарява България на Русия икономически!

 

    Две селянчета /аз също съм от село/ от две села на Западните покрайнини се разпореждат със съдбините на България през последния век. Първият от 1922г.! Вторият от 1992 г.!

    Първият предизвика септемврийското братоубийство през 1923г. и избяга в Русия, за да се върне отново в България през 1944г. и довърши пъкленото си дело, започнатото преди 20 години .

    Вторият е пряк участник  при съхраняване на руския тоталитаризъм в България след 1992г. и също ще избяга в Русия, както избягаха Луканови, Кръстю Станишев-и и всички онези, за които Русия е тяхна родна майка: политическа, КГБ/ДС-органическа, партийно-икономическа.

 

За старите

тоталитаристи-новоизлюпени демократи, първите десет години /1989-98г./ беше време за безконтролен грабеж. Старата партийна номенклатура на ръководни постове целенасочено източи и обезкръви държавно-кооперативното като подготовка за овладяването му при последващата приватизация-ликвидация на неконкурентно-способната българска икономика. Едновременно с това, същата тази партийна номенклатура взе огромни необезпечени кредити от българските банки, превърна ги в твърда валута и ги депозира в стабилни западни банки. Банките в България фалираха и спестяванията на дребните масови вложители бяха изгубени. Както промишлената, така и финансовата система целенасочено бяха обезкръвени. Всичко това можа да стане, защото и двете страни: държавен ръководител-частен предприемач на вход-изхода на предприятието и банкер-кредитополучател бяха от едната страна, партийно-комунистическата. Преди 89г. имаше тотален БКП-монопол навсякъде. След 89г. целенасочено бяха регистрирани две БСП-страни, за да може едната законово да прехвърли активите на другата. После едната-държавният монопол да изчезне и на нейно място да се утвърди частният монопол.      

 

За младите,

наречени „юпита” се заговори по времето на Иван Костов, но реално те се появиха на политическата сцена след него, след промяна на собствеността върху материалните активи на държавата. Преди беше времето на техните бащи и деди: едните негодни, другите негодници. Младите „юпита”: Милен Велчев, Николай Василев, Меглена Кунева-Пръмова, Любка Качакова,…понаучили нещо на Запад ги върнаха, за да променят България от Източна в Западна държава. В резултат от компилацията между тях и старите комунисти-монархисти бяха заченати монополите. Именно тогава се родиха „съюзите” на зърно, хлебо-, млеко-, месо-,….производителите на храни, на енергийните вносители на горива, както и в търговията и услугите за бита, които се развиха и утвърдиха по време на тройната коалиция. И днес частният монопол руши държавата, трови обществото, обезверява отделния човек. Царските млади от НДСВ носят изключителната вина за раждането на монополите. „Ядоха, пиха и четири години се веселиха и днес тук се загнездиха заедно с патрона си!” Доволни от свършеното за себе си, но не и за държавата ни! Последвалите ги Първанови стари от тройната коалиция Станишев-Симеон-Доган са виновни като съхранители и разширители на частния монопол, а днешният ГЕРБ е лицемерен закрилник на частния монопол, защото днешните млади момчета и момичета в управлението на страната начело с шефа им Борисов са само външното лице на държавата. Те не са държава, защото от тях нищо не зависи. Други вземат решенията, те изпълняват поръченията. И в НС, и в Правителството. Обяснение на това твърдение се съдържа в сравнението:

 

„ В други държави има мафия!”, докато

„Мафията в България си има държава!”

 

    Същата тази мафия в лицето на гореизброените „съюзи” е програмирала „управниците”, представляващи я днес като държава да се връщат само 15 години /не повече/ назад в миналото. Да анализират, Иван Костов да обвиняват, себе си да оправдават за всички беди сполетели българското племе през последните десетилетия,…повече от две столетия! Програмирани умствено-говоримо, роботизирани като действие-изпълнимо. Всеки ден, сутрин и вечер, по радия и по телевизии, звучаха тези обвинения-оправдания от младите управници в компанията на младите водещи. Водещи и те водени като събеседниците им „на каишка” от собствениците им.

    „Младостта не е порок, но животът е изкушение!” гласи народната мъдрост. Изкушение за незаслужено обществено положение на хора в ролята на негодници или на други хора изпаднали в неведение за всичко случило се преди 15 години в ролята на негодни! Като млади, те не са наясно за по-далечното ни минало и затова от значение е кои и какви са по-старите им родители. Дали те са „номенклатурни дечица” или са деца на родители, които все още не разбират защо днешна България не е онова, което беше: с лесния, макар и робски живот, с почивка на морето и в планината, с „преливане от пусто в празно” в завода и по полята! Първите дечица са негодници, другите са негодни, след като макар и във властта, те са само лице на мафията. И за едните и за другите е необходимо обяснение-икономическо просветление за случилото се в миналото:

 

Бизнес схема

на организираната престъпност

      Нормален бизнес се прави с познание, трудолюбие и инициатива в подходяща за тях бизнес среда! Бизнес правят бизнесмените-условия за бизнес осигуряват политиците. Една ретроспекция на последните 65 години може да обясни днешното бизнес-статукво в България!

      В периода 1947-1950г., едни политици насилствено промениха бизнес средата в България. Петдесет години по-късно, в периода 1997-2000г. други политици върнаха условията за нормален бизнес. За три години едните и за три години другите! Политиците си свършиха работата! Какво обаче сториха бизнесмените?  

      Бизнесмените, които изгубиха бизнеса си в края на 40-те години на миналия век не можаха да направят нищо от въдвореното им местоживеене. От затвора, лагера и от Отвъдното. Съдбата на тези, които са в бизнеса днес обаче са обект на внимание в този материал.

 

Подготовката

      Комунистите одържавиха бизнеса на частниците, за да станат собственици в държавното. Партийците станаха и бизнесмени. Колаборация между политика и икономика! Те станаха реални  собственици на материалните активи на държавата! Временни! Докато бяха във властта, притежаваха собствеността. Назначаваха и уволняваха работниците, организираха и планираха производството, купуваха и  продаваха произведеното. Всичко това обаче, не на пазарен, а на партиен принцип! Държавно-частното планиране дължащо се на временната им собственост върху средствата за производство и партийно диктуваният пазар на произведеното предизвикаха икономически колапс дължащ се на отсъствието на конкурентна среда през 80-те години на миналия век.  Партийните собственици разбраха, че от временни трябва да се превърнат в постоянни частни собственици!

      Като първа стъпка те трябваше да си осигурят капиталите, с които да извършат пазарното раздържавяване-приватизацията:

      -Чрез Указ 56 от 1985г. и Външно-търговските дружества по-късно те превърнаха българските капитали в “чужди”.

      -Чрез  “усвояване” на 12 милиарда долара банков външен дълг, неправомерно превърнат по-късно в държавен към Лондонския и Парижки клуб на банки.

      -Чрез изкуствено подържаните от тях няколко пъти по-ниски вътрешни цени спрямо международно-пазарните, произведената и закупена в България стока те продаваха навън с 200-300 процента печалба, което доведе до липса у нас на ток, бензин, …на хляб дори!

      -Заставайки на входа чрез скъпи суровини и на изхода-евтина готова продукция, те източиха, декапитализираха-обезцениха държавното, с печалбата от което, по-късно ги купиха-присвоиха!

      Като втора стъпка трябваше да елиминират участието на бившите собственици на земя и предприятия чрез:

      -инспирираната от тях трицифрена инфлация  и банкови фалити, които ликвидираха спестяванията им.

      -отложената във времето /след приватизацията!/ реална  реституция на съсипаната и обезценена тяхна собственост.

      -масовата-бонова приватизация през 1995-96г., извършена преди касовата 1998-99г..

      Като трета стъпка, те прогониха и малкото чужди западни инвеститори, решили се да правят бизнес в България! Не и руските обаче, настанили ги трайно у нас като свои родители и учители!

 

Реализацията

      След като подготовката беше завършена: хората обеднени, магазините опразнени, обектите за приватизация обезценени, а те самите опаричени, можеше да започне и самият приватизационен процес. Загубата на политическата власт на 4 февруари 1997г. беше желана от тях, след като те вече имаха икономическата власт. И процесът стартира в името на обеднените и разорени, за радост и удовлетворение на обогатените. Бяха осъществени, не случайно отлаганите, реституция и приватизация на фалираните предприятия-непосилно бреме за държавния бюджет, по единствено възможния  начин-пазарния. Който има пари-купува! Който е направил РМД-получава предприятието, за което няма купувач! Кой ги изкупи и кой получи-само слепите не видяха и тъпите не разбраха! Нагли и безсрамни са твърденията на обогатилите се от приватизацията комунисти-чекисти, че Иван Костов е ограбил и съсипал активите  на държавата. Че не ги е продал за 30 милиарда! И че ги е дарил на СДС-арите, в което Петър Стоянов го обвини, че не е сторил! А истината е, че само Иван Костов в личен план незаслужено понесе и носи пасивите. Не и Петър Стоянов, Ст. Софиянски, Н Михайлова, Евг. Бакърджиев, Богомил Бонев, Ал. Праматарски,…

 

Политик и бизнесмен

      Политиката е професия! Бизнесът, наемен и частен-също. /Бизнес имат и хората от наемния труд, които пряко обслужват себеподобните си-лекари, учители, прависти,…/  Две различни по своята същност и предназначение човешки дейности, но зависещи една от друга! Всяка от тях има разрешен, допустим периметър на действие. За политиците е морално-професионален, за да бъдат избирани на избори, а за бизнесмените той е материално-професионален, за да просперира бизнесът им. Прекрачването на тези граници е корупция, която дава незаслужено предимство и на корумпирания политик и на корумпиращия го бизнесмен пред честните им конкуренти. И на популиста политик и на повярвалия на лъжата му избирател за управлението на държавата. Независимо коя е водещата страна в корупционната схема! Съблазняваната или принуждаваната! Корупция има навсякъде по света, където двете професии са представени от две отделни личности-политик и бизнесмен. Избиряем-избирател!

       Съвсем друга е ситуацията, когато представители на двете професии са обединени в една личност! Когато политикът е и бизнесмен, а бизнесменът-политик, така както е в България. Както е и в Русия, където бизнесменът Роман Абрамович е и губернатор! Колаборацията между двете професии е нов световен феномен, непознат даже и в южноамериканските олигархии, с които ни сравняват някои анализатори.

      За да има проспериращ бизнес, необходим е обект-материални активи /за предпочитане собствени/ и субект-бизнесмен, който ги прави работещи!

 

Собствеността

като обект на бизнеса

      Собственост като материален актив е във вид на пари /налични, банкови авоари, акции във фирми,…./ и движими и недвижими средства за производство /земя, сгради, машини,…/.  Преди 1944г. безимотните ставаха комунисти! Имотните не се занимаваха с идеологии, а с бизнеса си на село и в града и затова бяха имотни!

      В резултат на приватизацията, комунистите от временни се превърнаха в постоянни собственици на държавните предприятия. Спечелиха от масовата приватизация с властта си, а от касовата-с парите си. При Костов от изпадналите в колапс предприятия, а при Симеон и Станишев на монополните, силно печеливши и със стратегическо значение за държавата предприятия.

      В резултат на реституцията, бившият собственик получи опосканата и зарязана от ТКЗС своя земя, но не и сградния фонд с прилежащата към него земя. Получи разрушените и обезценени свои фабрики, работилници, магазини,…! Гола земя от земеделеца и голи стени от фабриканта, занаятчията, магазинера,…Това върна на хората реституцията! Това са така наречените “реститутки”!

        

Бизнесменът

като субект на бизнеса

      Бизнес под аренда или чрез концесия не е равностоен на този с лична, частна собственост върху материалните активи. Желанието на всеки бизнесмен е да притежава активите. Приватизацията продаде-даде, а реституцията върна собственост. Двете родиха частни собственици, които можеха да започнат бизнес със сдобилите се активи!  Хората на село като фермери с върнатата им земя в реални граници, както и с предложените им за изкупуване чрез купюри и налични пари сгради, техника и животни, а собствениците на земя покрай морето и планината като хотелиери на малки семейни хотелчета и бонусите към тях! Върху собствеността на земята се гради бизнесът земеделие, а земята съчетана с красотата-бизнесът туризъм. Те са били и ще бъдат гръбнакът на българската икономика. Но днес те не са! Земеделие се прави с приемственост на знания и любов към земята, както със сгради и техника. Няма ги! Има новите ТКЗС-Орсовките! Хотел-мастодонтите по морето и планината са аналогия на ТКЗС из полята! Те са комунистическото ни минало, но не и европейското ни бъдеще!

    Основната причина да не се развият дребните фермерство и хотелиерство е че собствеността беше „родово” възстановена. Беше върната от наследодателите бащи и деди не на отделно лице и семейство, а на група / цял род/ от личности и семейства. А общата, „родова” собственост не е реална частна собственост. Тя не стимулира инициатива за икономическо развитие. Делбата между наследополучателите в рода, българският Съд проточи с години, а от там и комасация-уедряването на земята стана невъзможна. И днес родните българска земя е осеяна с табелки „продава се”, подарява се. Това, което навсякъде по света е с най-висока цена, у нас е обезценено за продавача, оценено за купувача. Кой е единият, кой другият всеки сам трябва да си отговори на този елементарен въпрос.    

   

Организираните

      Тоталитарната комунистическа иерархия е желязна! Непробиваема и неразрушима е! Организацията й е непоклатима! Съществуването й е неотменимо! Прекрасно доказателство за това е, че комунистите и днес са във властта и се разпореждат със собствеността на село и в града! Те са и на пазара със стоки и услуги! От тях зависи бизнес средата. Те са навсякъде и затова България е еталон за бедност и престъпност в ЕС! По тяхна вина!

    Бедност, защото те-контролиращите собствеността не са бизнес-производители, а са бизнес-потребители. Те нямат визия за бъдещето, а са антика от миналото, когато живееха на гърба на държавата!

    Престъпност, защото те по природа са престъпници! С оръжие в ръка тогава взеха властта, с оръжие в ръка днес се разпореждат със собствеността. Убийствата посред бял ден в центъра на града са от килър-извършители, но поръчителите са във властта, за да станат притежатели на собствеността. На придобитата и на нарочената за придобиване! Жертви са тези, които прекрачват границата на позволеното им в партийната иерархия на място /село, град, столица, държава/, на обем на бизнеса и по влиянието му в обществото. Който се отклони и се надцени бива застрелван показно и ненаказано за назидание и предупреждение към други, които биха се осмелили да прекрачат тази граница.        

       Типичен пример е застрахователния бизнес. След промените, на входа на ДЗИ застанаха “партиецът”-БЪЛГАРИЯ и “комсомолецът”-ОРЕЛ, които нямаха никакви бизнес проблеми, докато конкурентите им от ВИС и СИК ги отстрелваха! Приватизаторът на  ДЗИ-Емил Кюлев явно надцени себе си  и ДЗИ-Росексимбанк се превърна в ДЗИ-банк.  ОРЕЛ и БЪЛГАРИЯ бяха потребителски осребрени. Така както авторите на МУЛТИГРУП, ЕЛПИДА-3, ПЧБ, Слънчев ден, Часовата пресгрупа,…от Г-13, а после ВЪЗРАЖДАНЕ,  едни се отърваха-продадоха, а други пратиха в Отвъдното! Всичко е за пари и собственост, която носи пари, но не и за производство, което обогатява хората и ги прави, заможни, работливи и щастливи. Всичко е за тяхно собствено благополучие и за да властва Партията им-възложител и покровител! 

      Какъв по своята същност е бизнесът в България днес и как той генерира ръст на брутния вътрешен продукт, след като доходите стоят, а цените растат? Този процент явно е кух, след като в основата си бизнесът е прекупваческо-потребителен, а не производствен! И е цинично грабителски! Основаха кооперациите на село, не за да има земеделие, а за да се доберат до земята на хората! Обсебват земите и съсипват красотите по морето и в планините не за да има перспективен туризъм, а за печалба сега, веднага! Реституираната собственост, както и държавно-общинската трябва да бъдат присвоени чрез принудата спрямо целенасочено обедняваната “реститутка”! Да продава-подарява наследената от достойните си предци собственост, така че бившите безимотни да станат имотни! В комунистическия си алчен цинизъм пожелаха парите и от европейските фондове спечелени с труд от друг пари вложени за допълнително тяхно собствено обогатяване.

 

Монополната бизнес среда

в България е донесена от Русия с идването на Георги Първанов във властта, така както тоталитарната политика в България след 1944г. беше донесена от Русия от Георги Димитров. И при двамата има колаборация между бизнес и политика. Бизнесменът е и политик, политикът-бизнесмен. Политикът-Президент Георги Първанов роди тройната коалиция Станишев-Симеон-Доган. „Бизнесменът” Георги Първанов роди бизнес конструкцията-„Троен шлем”: АЕЦ Белене-Южен поток-Бургас Александропулос. И днес авторът на това смесване е „ни лук ял, ни лук мирисал”. Името му е свързано само с на някакви си ловни забежки, но не и с продажната му про-руска бизнес-политика. Именно за тази бизнес-политика, той не би трябвало да бъде високо рейтингуван, а да бъде съдебно атакуван, защото българският данъкоплатец плаща и ще продължи да плаща тази негова симбиоза! с руския Президент Путин.

    -„Симбиоза-съжителство на два организма, при което те и двата взаимно извличат полза един от друг.” Ползата на Владимир Путин в случая е ясна. Все още не е ясна ползата на Георги Първанов от това съжителство!

 

Монополът

в своята същност е изключително право за производство, търговия, притежание и т.н. на едно лице или група от хора, обединения,…! В юридическия смисъл, това право е вече даденост, но как, на кого и защо е дадено това изключително право в България? И може ли да бъде отнето? Може ли да бъде разрушена тази вече българска даденост? Доброволен отказ от това право няма и не може да има по лесно обясними причини. А  принудително отнемане може и трябва да има, защото монополът е враг на конкуренцията, а конкуренцията е стимул на развитието и на ниските пазарни цени. Враг им е държавният монопол! Особено жесток е частният монопол, който картелира цели отрасли на производството и услугите, а договорката помежду им води до появата на частна държава с послушни марионетни управляващи. Такива, в каквито днес превърнаха младите Бойко-ви момчета и момичета, благодарение на които, България се превръща все повече в частна. Само една съпоставка между английския парламент наситен със достолепни господа и българското тинейджърско НС обяснява, защо най-желаната дестинация за други млади българи е именно Великобритания на Кралица Елизабет и Северна Америка /САЩ и Канада/. Не и Русия на Путин! 

     Комунизмът дойде от изток с неговите крепостни селяни и колхози. От Изток идват и ще идват всички военно-политически беди! Хуни, татари, османи,…а и ние сме от там. Но вече облагородени и възродени, защо ни е нужно да се връщаме отново там? И да пуснем тук, у нас, източните олигарси, а не западните бизнесмени? Едните на регреса-другите на прогреса!

 

Идиотизъм

е всичко случващо се в държавата България през последните 22 години. Преди тях всичко поне беше ясно. България беше придатък на Русия. А днес какво е, ви питам?

21 март 2012г.

 

Коментари са забранени.