Българската проституция

/журналистическа, политическа, съдебна/

 

    Проституцията е двустранен процес. Проститутката получава възнаграждение за услугата, а проституиращият заплаща услугата. Дали жена е в ролята на проститутка или мъжът проституира, няма никакво значение. Пределно ясно е, че и двете страни получават удовлетворение от извършеното деяние. България днес е публичен дом, в който проституцията е узаконена. И как да не е, след като и двете страни, безнаказано от българския избирател проституират. Проституира жрналистическата, проституира политическата, проституира и съдебната системи:

 

Журналистическа проституция

е така наречената улична проституция. Най-лесно достъпна и най-ниско платена. Всеки така наречен бизнесмен или така наречен политик може да си купи журналист/ка/, които да го направят медиен герой. Изхвърлени от политиката херои стават водещи на предавания. Други политически необвързани, в един момент се оказват завързани! Трети бродят от медия в медия в зависимост от политическото статукво в момента. Четвърти със своето поведение скандализират общественото мнение. А пък пети-в миналото с песни възродени днес са шоумени извратени! Проституираща покупко-продажба на таланти, които биват превръщани в гаранти на зададеното им от боса и шефа им какво да говорят, кого да покажат. И те го правят вече механично, без мисъл, без чувства, без емоция, без срам, така както една реална проститутка върши това при половия акт. Нали с това си изкарват хляба. Горчив, но все пак е хляб! А за да има и малко сиренце отгоре, какво ли не би направил/а/ медийната проститутка. Какви ли лъжи не би изговорила, кой ли политик не би очернила, кой ли бандит не би „узаконила”! Всичко, което е в нейните професионални възможности! Само не и в моралните, разбира се!?!

 

Политическата проституция

е малко или повече рожба на журналистическата, която качва и сваля правителства, вади от калта и качва на върха неясни субекти. За разлика от нея, тя е по-добре представена, по-добре платена и по-добре защитена. Да стане и да бъде „депутатин” блазни всеки, който е вън от политическото знание. А да стане и да бъде министър е още по-привлекателно желание. Особено когато като млад е научен да получава от родителите си, а после без преходен период на обучение и помъдряване веднага от семейната да се прехвърли на държавната или общинска ясла.

    Рожба на политическа проституция са всички онези партии, които БКП/БСП изроди след 1989г.: малки и големи, еднодневки и трайни, на комунисти и монархисти, расистки и нацистки, от авторите на ДС и от потърпевшите от ДС и какви ли още не. Партията като такава е само фасадата, съдържанието й обаче е важно в случая. Кои са нейните поръчители, основатели, изпълнители. На практика те са проститутките на несъстоялия ни се преход. Митарствата им от партия в партия стана нещо съвсем естествено. Купуването на гласове за съответното партийно образувание-също. Гласовете за дадена партия и самата партия са двете страни на политическата проституция, когато гласувалите впоследствие биват излъгани в избора си. И така до следващите избори за ново-пръкнала се партия. Политическа проституция е и взаимоотношението между участващата в управлението на страната партия и държавните институции, ако те не са на мястото си. Няма ли морал при контакта между партия-институция има проституция между тях! Все едно е дали институцията е проститутката, а партията проституираща!

 

Съдебната проституция

е най-значима за държава като България, която е разкрачена между Изтока и Запада! Между Русия и ЕС! Между миналото и бъдещето си! Между злото и неслучилото се добро. За нея са отредени непристъпни каменни домове и защитен имидж от външни посегателства. Именно тя е спирачката по пътя на България нагоре. Не случайно конституционно е защитена от парламентарен контрол и е все още като ДС-агенти засекретена. 

    Съдебната власт е най-важна за съхранение на миналото и най-важна при осигуряване бъдещето на пари и власт имащите. Прокуратурата като обвинител и Съдът като изпълнител на всяко решение са двете страни на проституиращия корупционен процес. Прокуратурата обикновено е в ролята на скритата, пасивната страна на процеса правосъдие, а Съдът в ролята на проститутка в много голяма степен понася пасивите от това, че няма правосъдие в България. И как ще има, когато няма разследващи органи и качествени обвинителни прокурорски актове внесени в Съда.

    Гласуваната от комунистите във ВНС Конституция на България осигури днешното безпроблемно и безнаказано ликвидиране на България като институционална страна със законно действащи правила. Вътрешно с помощта на безконтролната прокуратура и външно със също безконтролната НРС, която е пъпната връв свързваща ни с близкото  минало. Не се ли поставят под парламентарен контрол тези две институции, бъдеще за България няма да има.

 

Почтеност или извратеност

има в съдебната, политическата и журналистическа професии  в България? Ако имаше почтеност, държавата ни нямаше да е на днешното дередже. Срещу това твърдение мисля, че никой не би възразил. Явно извратеността на журналисти, политици и съдебни магистрати са в основата на днешното тотално престъпление към държава и народ.

    В тази връзка е сравнението между една нормална западна страна и източната ни Родина. „При западната, престъпниците съставляват десет процента от обществото, а деветдесет процента са почтени хора. В България съотношението е обърнато-престъпващите закона са деветдесет процента, а спазващите го са десет процента”.

    Тази сентенция ме наведе на мисълта изказана от лидера на ДСБ Иван Костов: „Ние сме малка партия” и инвестираме в надеждни, печелещи доверието на хората личности. Паралелно с това изказване е и изявлението на избраният за председател на софийската ДСБ-организация, г-н Иван Иванов. „На първо място за мен и моя екип ще бъде почтеността!”  Всеки що годе здравомислещ човек ще свърже почтеността с големината на ДСБ. Защо ДСБ е малка партия, а Симеон-вата, Първанов-ата, Борисов-ата са огромни партии. И защо в българското НС има постоянно и значително присъствие на партии като ДПС и Атака. Както и защо никой от водачите на тези партии не заложи на почтеността и нравствеността в програмите си? Малко са политиците в България, които влизат в политиката заради хората, а не за собственото си его и материално благополучие. Не са малко и себелюбивите, които влезли в ДСБ я напускат, търсейки препитание другаде, където почтеността и нравствеността не са на мода. Където политико-журналистическата  проституция ги възгордява и обогатява, заради неморалното им поведение. Да оплюеш бившите си колеги не е признак за политическа зрялост!  

    ДСБ се отдели от СДС като „дух от тялото”. Като чистото от облажилото се от властта през четирите години управление. Останалото СДС изживява днес своя собствен катарзис относно политическата проституция на икономическа основа. Води се вътрешна политическа война между почтени и извратени в СДС. Ако почтените надделеят има шанс за Синята коалиция! Ако обаче извратените вземат властта, както се случи на президентските избори миналата година, коалицията е обречена и нейното запазване е вредно за политическата система в България. Почтеността в политиката трябва да бъде съхранена, защото без почтеност, извратеността ще навлезе дълбоко в съзнанието и живота на българина. А това като наследство е страшно за идващите поколения! Всичко това не е първо-априлска шега, а е жестоката днешна истина.  

 

01 април 2012г.

Коментари са забранени.