Страшилището

 

    Страшилище за олигархията е „Синята коалиция” с Иван Костов! Беззъба е „Синята коалиция” без Иван Костов! Това е толкова елементарно, че не мога да разбера, защо вътре, в двете съдружени партии СДС и ДСБ, така и вън-цялото публично пространство не може да разбере тази проста истина. Или не иска да я разбере!

    Кой е най-нападаният политик в България днес? Кой политик, икономист,… човек е в устата на всички. От сутрин до вечер, по повод и без повод, навсякъде: в преса, радия и телевизии, депутати и министри, синдикалисти и статисти споменават само неговото име. Обвиняват и се оправдават само с него. Персоната Иван Костов като име се превърна в нарицателно страшилище за всички и във всичко. А той е един най-обикновен човек:

    -обитаващ къща „с мазе” в кв. Драгалевци, която със собствен труд е построил,

    -като министър на финансите след Луканов-ата зима народът ни спасил,

    -партията СДС изградил,

    -с Народен съюз като ОДС след Жан Виденов-ата зима, България възродил,

    - след политическия срив на СДС-ДСБ отделил,

    - като съпредседател на Синята коалиция се е появил!

    Това е Иван Костов. Обикновен човечец, който нито една лоша дума не каза за когото и да е като личност. Никого персонално не обвини, а само партийно политически и пазарно-икономически оцени и продължава да клейми статуквото в България. Само един един-единствен път изпусна две думи срещу вицето Цветанов, чиито порой от сплетни не само по негов адрес вече три години не секва. Обвини го и като възпитан човек съжали и му се извини. Нещо нечувано и не виждано в родната ни политическа действителност.

    „Нападението е най добрата отбрана!” Тази древна практика е оръжие на слабите, отхвърлени от живота нещастници! Достойни за милосърдно съчувствие, в някои случаи превръщащо се и в обидното за всяко човешко достойнство, съжаление. Да съжаляваш някого означава, че не го уважаваш! На такова съчувствие граничещо със съжаление се подложи експрезидента Петър Стоянов на 8 май 2012г. в сутрешния блок на Нова ТВ. С обвинение единствено и само към Иван Костов! Според мен, обяснение за това обвинение е завистта към човека Иван Костов, изродена в омраза, която е следваща стъпка в сатанинската класация. Към личността, която като председател на СДС го номинира-издигна за президент на България. А впоследствие партията на „Командира” го избра на този най-висок пост в държавата. Пост, който той сдаде по най-долнопробен начин, след като обърна гръб на тези, които го избраха.

    „Номинацията” на България за ЕС и НАТО беше дело на Правителството на ОДС и лично на Иван Костов, а работа на Президента Стоянов беше да прочисти НРС /Първо гл. у/ие на ДС/ и  НСО /УБО/ от миналото. Правителството си свърши работата, докато Президента тогава-не. И затова той днес е озверен спрямо настоящето забравяйки миналото. Освен това братчето му си направи ТВ Европа и отиде в ЕС от името на днешните управляващи, докато партиите от Синята коалиция нямат средства и едно вестниче да си спретнат. Днешната Петър-Емил Стоянов сага има аналогия с Милен-Георги Велчев-ата „завера” отпреди десетина години! Както и брат-овата Сергей Станишев-а! В повечето случаи, властта не облагородява-други ощетява!

    Съзнавам, че греша като оправдавам, респективно обвинявам отделни персони. Но настоящата крайна поляризация между екс Президента и екс Премиера е недопустима. Единият мълчи-другият крещи! Единият обвинява и заклеймява, другият не обвинява обвинителя си за несвършената от него работа! А работата на всеки български държавник е на първо място да върне достойнството българско. Тъпкано, газено, обезличавано през последните 130 години! И особено отпреди седемдесет години! Обида за българското племе е, че след като български министър отиде в Москва, помоли и получи мижавите 11 процента намаление цената на газта и вместо тя да влезе в сила веднага, българският потребител чака др. Милер да се върне от отпуска, за да го подпише. Подигравка от страна на др. Путин! Национален позор за нашите управници.

    Единствено Синята коалиция на този етап е защитник на българското достойнство, за което не един и двама българи са жертвали  име, имот и живот! Съхранили са българското през вековете! Кой от значимите български субекти днес е чувствителен спрямо онова, което идва от руската върхушка? Никой освен Синята коалиция! И не само от руската, но и от американската. Защо забравихме за руските самолети над България и албанските лагери на българска територия по време на „косовската криза”?

    Синята коалиция не само, че трябва да бъде съхранена, но трябва да бъде променена до такава степен, че да стане една истински национална партия, която да отстоява българските национални интереси базирани на националното ни достойнство. СДС и ДСБ в историята. СКБ /Синя коалиция за България/-това е бъдещето. И то не заради някакви си проценти на избори, а заради България. Хора, които правят бакалски сметки при едно или друго явяване на двете партии на избори нямат място в едно такова обединено партийно образувание.

    „Човешко е да се греши, от Бога е да се прости!” Много по-проста и по-достъпна е прошката между бивши съпартийци, когато тя е поискана с чист разум и от наранено сърце. Много малко, но добри неща направи СДС за българите по време на първото си управление през 1990-91г. след Луканов-ата зима. Още по-добри неща направи второто управление на СДС-ОДС в периода 1997-2001г. след Жан Виденов-ата зима. Но и много поразии направиха някои от добралите се до високи управленски постове седесари тогава. Да си седесар днес не е привилегия заради именно тези хора. Що се отнася до ДСБ и Иван Костов, какви са упреците към тях, се питам? Че е разбил дясното! Кое дясно, отново питам? Моделът Софиянски, ли? Или Евгени Бакърджиев разрушил мавзолея на Георги Димитров и спасил комунистите от допотопния им позор. Или днешните ДПС обитатели-сивия кардинал  Бисеров и черноморския  Цонев. Неподкупният Едвин Сугарев също има да изкупва грях заради избора на Надежда Михайлова за председател на СДС на 13 Конгрес, която със своето пасивно двегодишно председателство предизвика излизането на ДСБ от СДС. С невзрачния й секретар Иван Иванов /къде ли е сега?/, както и с подвизаващия се днес като министър на външните работи-Николай Младенов. Все юнаци, все слагачи на конюнкурата в момента. Не че и от ДСБ липсват завистници и орисници. Оракули, на които много им се иска Иван Костов да го няма, но не им стиска да са като него. Обвинявани във всички възможни грехове заради това, което той е и те биха могли да бъдат. Но по-лесно и достъпното е след като получат медийна изява да бъдат обезщетени кой със слава, кой с държавен пост или с парично благодеяние. А доверилите им се и ги избрали, „Кучета ги яли!”

    В СДС имаше две Михайлови: Надежда и Екатерина. Двете колкото лични-повече различни. Едната-Екатерина и до днес е безкомпромисно праволинейна като своя партиен лидер. Честен политик по призвание, надарен експерт по знание! Ако тогава тя беше оглавила СДС, днес нямаше да има ДСБ! Нямаше да има Тройна коалиция след НДСВ, както и ГЕРБ на Бойко Борисов. България щеше да бъде друга. Другата-Надежда  Михайлова направи повече поразии на СДС, отколкото добрини. Тя беше галеното партийно дете, която повече получаваше, по-малко даваше и в много от случаите се оправдаваше със своя лидер. Надявам се, тя да е оценила своя принос за разбитото дясно и със своята нова дейност на преговарящ да изкупи поне част от своята вина през годините.

    ДСБ направи своя избор! Предстои изборът на СДС на 15 май! Какъв ще бъде той предстои да видим!  Дали персоналното ще надделее или отговорността към съсипаната ни държава ще вземе връх! А що се отнася до присъствието на Иван Костов в едно такова обединение-от него всеки има какво да научи. Включително и Мартин Димитров.

    Днес персоните в СДС и ДСБ трябва да останат на заден план. На по-преден план те трябва да изведат партийно-политическия интерес. А на най-преден план пред тях трябва да стои държавният, българският интерес.  

 

10 май 2012г.

Коментари са забранени.