Бизнес – схема /на организираната престъпност/

Нормален бизнес се прави с познание, трудолюбие и инициатива в подходяща за тях бизнес среда! Бизнес правят бизнесмените – условия за бизнес осигуряват политиците. Една ретроспекция на последните 60 години може да обясни бизнес – статуквото днес в България!

В периода 1947-1950г. едни политици насилствено промениха бизнес средата в България. Петдесет години по-късно, в периода 1997-2000г. други политици върнаха условията за нормален бизнес. Политиците си свършиха работата! Какво обаче сториха бизнесмените?

Бизнесмените, които изгубиха бизнеса си в края на 40-те години на миналия век не можаха да направят нищо от въдвореното им местоживеене. От затвора, лагера и от Отвъдното. Съдбата на тези, които са в бизнеса днес обаче са обект на внимание в този материал.

ПОДГОТОВКАТА

Комунистите одържавиха бизнеса на частниците, за да станат собственици в държавното. Партийците станаха и бизнесмени. Колаборация между политика и икономика! Те станаха реални собственици на материалните активи на държавата! Временни! Докато бяха във властта, притежаваха собствеността. Назначаваха и уволняваха работниците, организираха и планираха производството, купуваха и продаваха произведеното. Всичко това обаче, не на пазарен, а на партиен принцип! Държавно – частното планиране дължащо се на временната им собственост върху средствата за производство и партийно диктуваният пазар на произведеното предизвикаха икономическия колапс през 80-те години на миналия век! Партийните собственици разбраха, че от временни трябва да се превърнат в постоянни частни собственици!

Като първа стъпка те трябваше да си осигурят капиталите, с които да извършат пазарното раздържавяване – приватизацията:

  • Чрез Указ 56 от 1985г.и Външно – търговските дружества по-късно те превърнаха българските капитали в “чужди”.
  • Чрез “усвояване” на 12 милиарда долара банков външен дълг, неправомерно превърнат по-късно в държавен към Лондонския и Парижки клуб на банки.
  • Чрез изкуствено подържаните от тях няколко пъти по-ниски вътрешни цени спрямо международно – пазарните, произведената и закупена в България стока те продаваха навън с 200-300 процента печалба, което доведе до липса у нас на ток, бензин, …на хляб дори!
  • Заставайки на входа чрез скъпи суровини и на изхода – евтина готова продукция, те източиха, декапитализираха – обезцениха държавното, с печалбата от което, по-късно ги купиха – присвоиха!

Като втора стъпка трябваше да елиминират участието на бившите собственици на земя и предприятия чрез:

  • инспирираната от тях трицифрена инфлация и банкови фалити, които ликвидираха спестяванията им.
  • отложената във времето /след приватизацията/ реалната реституция на съсипаната и обезценена тяхна собственост.
  • масовата – бонова приватизация, извършена преди касовата.

Като трета стъпка, те прогониха и малкото западни инвеститори, решили се да правят бизнес в България! Не и руските обаче, настанили ги трайно у нас като свои родители и учители!

РЕАЛИЗАЦИЯТА

След като подготовката беше завършена: хората обеднени, магазините опразнени, обектите за приватизация обезценени, а те самите опаричени, можеше да започне и самия приватизационен процес. Загубата на политическата власт на 4 февруари 1997г. беше желана от тях, след като те вече имаха икономическата власт.

И процесът стартира в името на обеднените и разорени, за радост и удовлетворение на обогатените. Бяха осъществени, не случайно отлаганите, реституция и приватизация на фалираните предприятия – непосилно бреме за държавния бюджет, по единствено възможния начин – пазарния. Който има пари – купува! Който е направил РМД – получава предприятието, за което няма купувач! Кой ги изкупи и кой получи – само слепите не видяха и тъпите не разбраха! Нагли и безсрамни са твърденията на обогатилите се от приватизацията комунисти – чекисти, че Иван Костов е ограбил и съсипал активите на държавата. Че не ги е продал за 30 милиарда! И че ги е дарил на СДС-арите, в което Петър Стоянов го обвини, че не е сторил! А истината е, че СДС и Иван Костов незаслужено понесоха пасивите.

ПОЛИТИК И БИЗНЕСМЕН

Политиката е професия! Бизнесът /наемен и частен/ – също!* Две различни по своята същност и предназначение човешки дейности, но зависещи една от друга! Всяка от тях има разрешен, допустим периметър на действие. За политиците е морално – професионален, за да бъдат избирани на избори, а за бизнесмените той е материално – професионален, за да просперира бизнесът им. Прекрачването на тези граници е корупция, която дава незаслужено предимство и на корумпирания политик и на корумпиращия го бизнесмен пред честните им конкуренти. Независимо коя е водещата страна в корупционната схема! Съблазняваната или принуждаваната! Корупция има навсякъде по света, където двете професии са представени от две отделни личности – политик и бизнесмен.

Съвсем друга е ситуацията, когато представители на двете професии са обединени в една личност! Когато политикът е и бизнесмен, а бизнесменът – политик, така както е в България. Както е и в Русия, където бизнесменът Роман Абрамович е и губернатор! Колаборацията между двете професии е нов световен феномен, непознат в южноамериканските олигархии, с които ни сравняват някои анализатори.

За да има проспериращ бизнес, необходим е обект – материални активи /за предпочитане собствени/ и субект – бизнесмен, който ги прави работещи!

СОБСТВЕНОСТТА
като обект на бизнеса

Собственост като материален актив е във вид на пари /налични, банкови авоари, акции във фирми,…./ и движими и недвижими средства за производство /земя, сгради, машини,…/. Преди 1944г. безимотните ставаха комунисти! Имотните не се занимаваха с идеологии, а с бизнеса си на село и в града и затова бяха имотни!

В резултат на приватизацията, комунистите от временни се превърнаха в постоянни собственици на държавните предприятия. Спечелиха от масовата приватизация с властта си, а от касовата – с парите си. При Костов на изпадналите в колапс предприятия, а при Симеон и Станишев на монополните, силно печеливши и със стратегическо значение за държавата фирми.

В резултат на реституцията, бившият собственик получи опосканата и зарязана от ТКЗС своя земя, но не и сградния фонд с прилежащата към него земя. Получи разрушените и обезценени свои фабрики, работилници, магазини,…! Гола земя от земеделеца и голи стени от фабриканта, занаятчията, магазинера,…Това върна на хората реституцията! Това са така наречените “реститутки”!

БИЗНЕСМЕНЪТ
като субект на бизнеса

Бизнес под аренда или чрез концесия не е равностоен на този с лична, частна собственост върху материалните активи. Желанието на всеки бизнесмен е да притежава активите. Приватизацията продаде-даде, а реституцията върна собственост. Двете родиха частни собственици, които можеха да започнат бизнес със сдобилите се активи! Хората на село като фермери с върнатата им земя в реални граници, както и с предложените им за изкупуване чрез купюри и налични пари сгради, техника и животни, а собствениците на земя покрай морето и планината като хотелиери на малки семейни хотелчета и бонусите към тях! Върху собствеността на земята се гради бизнесът земеделие, а земята съчетана с красотата – бизнесът туризъм. Те са били и ще бъдат гръбнакът на българската икономика. Но днес те не са! Земеделие се прави с приемственост на знания и любов към земята, както със сгради и техника. Няма ги! Има новите ТКЗС-орсовките! Хотел – мастодонтите по морето и планината са аналогия на ТКЗС из полята! Те са комунистическото ни минало, но не и европейското ни бъдеще!

ОРГАНИЗИРАНИТЕ

Тоталитарната комунистическа йерархия е желязна! Непробиваема и неразрушима е! Организацията й е непоклатима! Съществуването й е неотменимо! Прекрасно доказателство за това е, че комунистите и днес са във властта и се разпореждат със собствеността в село и в града! Те са и на пазара със стоки и услуги! От тях зависи бизнес средата. Те са навсякъде и затова България е еталон за бедност и престъпност в ЕС! По тяхна вина! Бедност, защото те – контролиращи собствеността не са бизнеспроизводители, а са бизнеспотребители. Те нямат визия за бъдещето, а са антика от миналото, когато живееха на гърба на държавата! Престъпност, защото те по природа са престъпници! С оръжие в ръка тогава взеха властта, с оръжие в ръка днес се разпореждат със собствеността. Убийствата посред бял ден в центъра на града са от килър – извършители, но поръчителите са във властта, за да станат притежатели на собствеността. На придобитата и на нарочената за придобиване! Жертви са тези, които прекрачват границата на позволеното им в партийната йерархия на място /село, град, столица, държава/, на обем на бизнеса и по влиянието му в обществото. Който се отклони и се надцени бива отстрелван показно и ненаказано за назидание и предупреждение към други, които биха се осмелили да прекрачат тази граница.

Типичен пример е застрахователния бизнес. След промените, на входа на ДЗИ застанаха “партиецът” – БЪЛГАРИЯ и “комсомолецът” – ОРЕЛ, които нямаха никакви проблеми, докато конкурентите им от ВИС и СИК ги отстрелваха! Приватизаторът на ДЗИ – Емил Кюлев явно надцени себе си и ДЗИ – Росексимбанк се превърна в ДЗИ – БАНК. ОРЕЛ и БЪЛГАРИЯ бяха потребителски осребрени. Така както авторите на МУЛТИГРУП, ЕЛПИДА-3, ПЧБ, Слънчев ден, Часовата пресгрупа,…от Г-13, а сега ВЪЗРАЖДАНЕ, едни се отърваваха – продадоха, а други пратиха в Отвъдното! Всичко е за пари и собственост, която носи пари, но не за производство, което обогатява хората и ги прави, заможни, работливи и щастливи. Всичко е за тяхно собствено благополучие и за да властва Партията им – възложителка и покровителка!

Какъв по своята същност е бизнесът в България днес и как той генерира 5-6 процента ръст на брутния вътрешен продукт, след като доходите намаляват, а бедността се задълбочава? Този процент явно е кух, след като в основата си бизнесът е прекупваческо – потребителен, а не производствен? И е цинично грабителски? Основаха кооперациите на село, не за да има земеделие, а за да се доберат до земята на хората! Обсебват земите и съсипват красотите по морето и в планините не за да има перспективен туризъм, а за печалба сега, веднага! Реституираната собственост, както и държавно – общинската трябва да бъдат присвоени чрез принудата спрямо целенасочено обедняваната “реститутка”! Да продава – подарява наследената от достойните си предци собственост, така че бившите безимотни да станат имотни! В комунистическия си цинизъм пожелаха и жилището на над 65 годишни обеднените!

Комунизмът дойде от изток, така както всички европейски беди идваха оттам! Хуни, татари, османи,…а и ние сме от там. Но вече облагородени и възродени, защо ни беше нужно да се връщаме отново там? И да пуснем тук, у нас източните олигарси, а не западните бизнесмени? Едните на регреса – другите на прогреса!

* Бизнес имат и хората от наемния труд, които пряко обслужват себеподобните си! Лекари, учители, прависти,…

17 юли 2007г.

Коментари са забранени.