Думите отлитат, написаното остава

 

    Макар и не в окончателен вид, политическата платформа на ДСБ вече е факт. Всеобхватна и ориентирана към бъдещето на всеки един човек, на всяко едно общество. За разлика от заявената в общи фрази демократичност, с която се появи ДСБ на българската политическа сцена, тази платформа прави впечатление със своята  конкретика. Със своята яснота в краткия изказ и със мисли завладяващи съзнанието на всяко разумно човешко същество. И най-вече със своята ориентация към най-съкровеното във всеки един човек-неговите свобода и достойнство като отделна, индивидуална личност.

    Четейки тези редове, всеки човек би трябвало да осъзнае своята значимост в този, в момента, нещастен свят. Да разбере, че и той със своята пасивност или което е по-лошо с заробващата си активност е допринесъл за сполетялото хората нещастие. За падението на отделния индивид и за упадъка на обществото като цяло. „Да не търси сламчицата в очите на събратята си, а да се взре в гредата на своето око!”, за да потърси своята вина в отклонението му от правия път, както и за отстъплението от постигнатото с много труд и жертви от предишните поколения.

    Със своята значимост, този материал изпреварва времето си! Той отрича това, което е, а казва онова, което трябва да бъде, за да може настоящето да се превърне в бъдеще! Бъдеще желано и мечтано от всеки човек, от всяка общност. Бъдеще заложено в човешката природа като такава, срещу която не може и не трябва да се върви! Ако срещу нея се върви, после се скърби! И се стига до самосъжаление, което убива смисъла на човешкия живот. Прави живота му „ден за ден” без визия за бъдещето!

    „И ние сме дали нещо на света!” бих казал е написаното в тези страници. Даваме го на Европа, която увлечена в своите финансови проблеми, забрави за човека и за неговото достойнство. Забрави, че само преди седемдесетина години, на човека се гледаше като на животно, което се изпращаше на заколение. Че той има само живот, но не и достойнство, което другите бяха длъжни да уважават, а не да го пренебрегват. Аналогично и днес, вече не с военни, а с икономически средства, човешката свобода и достойнство отново са игнорирани. Отново силните на деня решават вместо другите. В ЕС и във всяка страна поотделно. Отново единствено Великобритания, както по-рано прави изключение, за което отново е изолирана от силните в Европа. Отново тя е призвана да застане на страната на слабите онеправдани със своето човешко отношение към хората, което столетия наред държи „в подчинение” много страни и народи по света! Доброволно под скиптъра на английската кралица. Докато другите колониални европейски страни оставиха след себе си разруха в колониите си. Във френските, в испанските, в португалските, в италианските колонии,…по света.

    И в България, както в ЕС Великобритания /може би и Чехия/ единствено ДСБ застава в защита на заложените в човека човешки ценности. Авторите на този материал явно са с богат жизнен опит, натрупан в практиката въз основа на заложената им Отгоре вътрешна даденост. С много труд и постоянство и с мисъл за ближния, която е Божествена даденост. Написаното говори, че тези които са го писали са с мисъл не за себе си, а с мисъл за другите. В тази връзка възникват няколко основателни въпроса, чийто отговор е съдбоносен за цялото българско общество:

    -Този материал ще стане ли достояние на хората в България? А защо не и на хората в другите европейски страни?

    -Въпреки пределната си яснота, той ще бъде ли разбран от мнозинството в България, което не се слави със своята вътрешна свобода на мислене? Особено след като определени хора с задни мисли ще направят всичко възможно да го принизят и изопачат!

    -Какво въздействие ще окаже върху пасмината, настанила се по високите етажи на властта? Върху законодателно-обслужващата, изпълнителна-корупционната, икономически-олигархичната, съдебно-охранителната и върху медийно-обслужващата този порочен модел в управлението на българската държава?

    -Какво ще бъде въздействието върху фалшивите политически субекти, които никнат като гъби в плесен, в българското политическо пространство, в чиито програми липсва човекът с неговите изисквания на мислещо и чувстващо биологично същество.

    -И най-накрая, колко са хората разбиращи и подкрепящи постулатите заложени в платформата на ДСБ, защото ако тези хора са нищожно интелектуално малцинство, ще се повтори случаят отпреди девет години, когато бяха произнесени съдбоносните тогава думи от един човек изпреварил времето си, а именно: „ -Аз оставам на място за да указвам посоката, в която трябва да върви България!” И тя тръгна, вървя и стигна, но я отклониха и върнаха от този път, за съжаление. И сега, с този материал й се предлага нова осъвременена посока, която да я върне отново в нормалния човешки път на развитие и усъвършенстване. Дали тя ще го приеме и ще тръгне по него предстои всеки индивид да усети върху себе си.

    Крайно време е всяко човешко същество и всяко човешко общество да разбере, че не Мерцедес-ът властва над човешкото в човека. Както газта и петролът! И без едното и без другото може, но без човешкото в човека не може. Символично доказателство за това са получените резултати на европейското първенство по футбол. Отишлите на него със своето самочувствено превъзходство над другите Германия и Русия бяха заслужено унизени. Особено след като те предварително бяха едва ли не обожествени от всички останали. Благодарение на Мерцедеса , газта и петрола. Не и заради човешкото в човека, което е най-силно изразено в англо-говорящите народи. В Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Канада,…Мястото на България е именно при тях. При тях отива умното и кадърно наше младо поколение, докато ние, техните родители избираме да ни управлява пасмина, която мрази тези страни и народи.     

 

П.П. Пасмина: Група хора, които имат отрицателни качества. Сбирщина, тайфа, банда, от кол и въже събрана!

 

29 юни 2012г.

Коментари са забранени.