Стомахът като изборен глас

 

От двадесет и две години българинът гласува на избори. Привилегия дадена му на готово. Не извоювана, а дадена!?! И затова използувана не по предназначение. Доказателство за това е незавидното му индивидуално социално положение и нездравословното състояние на държавата му. Болна държава, неудовлетворен човек-това е България и българинът днес!

 

Партии и лидери

    ГЕРБ, БСП, ДПС и СДС са партиите, които ще влязат в българското НС догодина. Евентуално и тази на г-жа Кунева! Господата: Борисов, Станишев, Доган и Кабаиванов са значимите лидери за проф. Михаил Константинов, докато всички останали партии са дребосъци и за тях няма да има място в новия 42-ри български Парламент. Що се отнася до поредното произведение на ДС-Граждани за България, то се лансира единствено с харизмата на г-жа Кунева, защото по своята същност то е сбироток от цялото политическо пространство. Сбирщина от политически и икономически неудовлетворени не личности, а хора. За да бъде човек личност му е необходимо самоуважение, а те го нямат! Имат само собствени претенции за значимост. И затова името на г-жа Кунева, а не на партията им  бива лансирана като техен представител в българското политическо пространство.

    Политическият анализ на г-н професора пропусна една партия-дребосък и един лидер /фюрер-превод от немски/. Пропусна да спомене както партията ДСБ, така и фюрерът й Иван Костов. Липса на памет ли беше това или че той мисли с главата си, а не със сития си стомах. Защото историята показва, че през всичките двадесет и две години, българинът е направил само два пъти правилен избор за себе си и за страната си: след Лукановата и след Жан Виденовата зима. Избор направен с гладния си стомах, а не с обработения в лудницата България собствен мозък. А че “републиката” ни е превърната в психиатрия, в която медийни специалисти обработват психиката на българския избирател така, че той да е перманентно в латентно състояние, в това никой вече не трябва да се съмнява. Да бъде в състояние на психично неравновесие, което дава възможност на водачите да го разделят и насъскват един срещу друг и то при решаване на общочовешки и общонационални проблеми.

    Ще има ли Бойкова зима тази зима, аналогична на Лукановата и Жан Виденовата зими, ето върху това трябва да е съсредоточен политическият анализ на всеки що годен политически анализатор? А не да ни занимава кой е лидер и коя партия ще влезе в НС. Защото само ако има такава зима, българинът отново ще направи правилния избор на предстоящите парламентарни избори, след като си спомни кой го спаси от сполетелите го беди тогава. Отново ще бъде принуден да гласува със стомаха си, а не с ошашавения си мозък. Гладът и жадът са си  глад и жад, без които човек не може. С болен, психично увреден от настоящите медийни манипулатори мозък, може!

   

Страх

тресе българските публични личности пред микрофон и на екран! Страх да не допуснат ДСБ и Иван Костов като алтернатива на последните три български правителства. Страх да не секне охранването им от пари и власт имащите. А човек който се страхува е стигнал до дъното на своето падение. Той вече не е човек, а е подобие на човешко същество, което възпроизвежда подобни нему отрепки. И затова поетът в миналото с жал беше изпял:

 

“…Не народ, а мърша

и с това ще да завърша!”

 

    Минало пренесено в настоящето с тенденция да бъде и бъдеще, ако….ако хранилката се опразни не само за читатели, зрители, слушатели, консуматорите, но и за пишещи, показващи, казващите. Ако всички отидем на избори с гладните си за храна стомаси и жадни за свобода човешки същества!

 

04 септември 2012г.

Коментари са забранени.