ТАСМАНИА през погледа на един българин

 

 

                   Българинът не обича земята си

                   Българинът не обича животните си!

                   Българинът не обича горите си!

                   Българинът не обича мините си!

                   Българинът не обича книгите си!

                   Българинът не обича себе си!

                  Австралиецът обича всичко това, което българинът не обича!

 

Ето това е което различава българинът от далечната Австралия, част от която е Тасмания! И затова тя е привлекателно място за всички българи! За всички европейци! За целия цвят!

 

Какво е Тасмания? Какви са хората в нея? Каква е обстановката в нея-ето това искам да разкажа ето тук, без да навивам себеподобните си да отиват отново там. Това, което видях и разбрах е за 30 /тридесет/ дни с щерката ми оженена за австралиец.

 

Тасмания е един остров на 240 километра от Австралия с 20 пъти по-малко жители от тези на България и с по-малка територия от тази на България.

 

Тасмания е добре подредена страна, защото достатъчно e един да хвърля боклуци и десет не могат да изчистят. А тасманииците не хвърлят. Те са подредени хора, защото глобите са жестоки!

 

На всички е ясно, че Tасмания е земеделски щат. Че фермерството й е основен поминък. Да си фермер в Тасмания е чест и гордост! На такъв всички гледат с възхищение.

 

Цялата Тасмания е осеяна с ферми, които са оградени с бодливa тел. Te са обработени така, че да няма излишни бодли! Всичко се използува по предназначение-да живеят повече или по-малко тревопасни животни, които се използуват така, че да бъдат полезни за хората и обществото!

 

Много естествена и бодлива тел има в Тасмания!

 

Едно момче-Tomas ни води до ферма с 400 /четиристотин/ крави, които в момента ги дояха. Имаше кръг, в който 50 крави можеха автоматично да влизат. В средата имаше храна, която те ядяха, а отзад, от едната страна имаше дояч, който с маркуч миеше вимето и слагаше боските на всяка крава, а от другата страна имаше друг дояч, които сваляше боските. За цялото въртене на кръга минаваше един час. На ден, два пъти се дояха, а млекото се събираше в цилиндър от 2000 литра. Телетата от загонените крави отиваха във фермата на родителите на Tomas.

 

Има твърдението, че Тасмания е земеделска страна, но по мнението на техен човек се оказа, че само една трета от населението са земеделци, а останалите са предимно в минната промишленост и туризма. Много мини и все добре обработени.

 

Щерката ни води два пъти на църква, където се запознахме със семейството на Tomas. Цялото семейство ни гостува една вечер у дома и единството което направи цялостно впечатление е уважението на младите към по възрастният, който беше на 84 години. Четири момчета с едни родители, които спазваха уважение към стария.

 

Църквата им е различна. Там всеки има място в нея. Всяка служба се води от различни проповедници, които четат различни неща от Библията. Освен това има екран на който се изписваха текстове на песните, които всички прави пееха. След службата имаше чай и кафе безплатно!

 

Където и да ходехме, навсякъде имаше Библия. В хотелите, където пребивавахме имаше също Библия. В хората при които отивахме-също имаше Библия. Навсякъде Библия, нещо което ме порази.

 

На ядене всички се хващаха за ръце и някой произнасяше молитва към Бог, като благодарност за храната!

 

Всички хора са различни, но едното което ме впечатли е, че като се срещнаха, независимо от това, че не се познаваха, те се поздравяваха с вдигане на ръка.

 

Навсякъде където имаше реклами, а и не само там, нямаше разголени момичета. Все едно бяхме в един друг, непознат за нас свят.

 

Улични кучета няма! Има само частни, за които местните се грижат безпрекословно. Извеждат ги навън, прибират им акетата, играят си с тях.

 

Движението в Тасмания е ляво. Всички коли са с ляв волан, а всички седалки са с колани, които всеки трябва да слага. Хванат ли човек без колан, глобите стигат до 1,500 долара платими по Интернет. Неплатени, те се увеличават.

 

Шосетата са изцяло асфалтирани. Няма дупки, кръпки и други подобни. Всичко е асфалт! На всяка улица има разчертани всеки къде да спре. Напречно или надлъжно. Всеки трябва да спазва тези знаци, защото глобите са отново сериозни. Не платени, те се увеличават всеки ден.

 

В Тасмания има много ясни тротоари. Всичко е асфалтирано или павирано. Всички ги спазват безусловно. Има знаци, където да пресечеш, и всички ги използуват без да се замислят.

 

Навсякъде има знаци за движението, като максималната скорост е 110 /сто и десет/ километра в час. Хванат ли те, че си превишил скоростта, отново глобата е сериозна (300-1000 dolara).

 

Всеки спазва пътните знаци безпрекословно. Шофьорите са изключително внимателни хора. Няма надбягвания по шосетата. Кой пръв, кой зад по пътя няма такова нещо. Надминаваш някой и той не те настига, за да ти каже, ти кой си та ме надминаваш!

 

Тасмания без кола си загубен! Всеки си има собствен автомобил, с който може да иде навсякъде!

 

Повечето коли са без скорости. Със скорости има много малко коли. Колите са японски и има сервизи за тях.

 

Тасмания има бензиностанции, в които се продават бензини А86, А88 и А98! Бензините са с около 2лева на литър.

 

В Sisters Beach, където е къщата на нашите деца, няма централно водоснабдяване и затова във всеки дом има огромни танкери, в които се събира дъждовна вода . От тях излизат тръби за къщите.

 

За боклука има само един шофьор, който спира до кофата. Колата има странична ръкохватка, която автоматично слиза, закопчава кофата, вдига я и я изсипва в колата, след което я връща на мястото й. Задните хора отсъстват.

 

Цяла Тасмания е с много красиви къщи! Повечето от тях са на един етаж и са с различни изпълнения. Много архитекти, много строители, много обитатели-това е Тасмания с нейните жители. А като се има в предвид, че тя е с много планини и морета, тези къщи са част от разнообразните гледки.

 

За децата има много различни безплатни развлечения. Където и да влезеш има кутия с най-различни играчки, които се дават безплатно на децата, с които те си играят. След като напуснем, те връщат всичко обратно.

 

Навсякъде има безплатни тоалетни. Мъжки и женски. Ползуването им е напълно безплатно!

 

В гр. Уurnie има голям магазин с много и най различни детски играчки и всякакви други стоки. Влизаш, оглеждаш и избираш онова което ти трябва. На излизане плащаш на една каса.

 

Навсякъде има път за кола. Много изкачвания и слизания. Много завои, малко коли. Има асфалтиран път и за най недостъпните места. С кола ни качиха на най-високите места.

 

В Nacionalnite pakrove има водопади и други растителни неща има добре оформени пътеки с надписи какво е това. Много пътеки с много наименования, това е Тасмания!

 

В Тасмания има много табелки за растения, които са единствени в света. Те са на пътеките с обозначения за това.

 

Животните в Тасмания са на голяма висота. Всеки ги закриля, а и те се чувстват като добри приятели на човека. Единственото лошо нещо е прегазени животни на пътя. Тях ги дават на хищниците. На Тасманийски дявол, например.

 

Всичко това е Тасмания. Има още много различни неща, които аз няма да пропусна. Тасмания е една страна, родена от жестокост. Отговорът за това е, че те сами са я устроили. В началото са били англичаните, които са водили престъпници, след което тези хора са станали по-образовани.

 

И днес в Тасмания има две партии, които не разделят Тасмания на две, а я разделят на „лява” и „дясна”, като дясната осигурява просперитет на хората, а лявата го разходва. Гостувахме на една жена-Джоан Райла, която заедно с нейният мъж ни посрещнаха чудесно на обяд. Тя сигурно вече е в десният парламент.

 

Тасмания е различна политически, така както са различни европейските страни, но иначе хората са единни тасманийци. Единността ги прави дееспособни!

 

 

                                        Нашите деца,

 

                          семейство Стюарт и Светла Гула

 

заедно с техните деца: Ния Сара Гула и Клоуи Джордан Гула са едно великолепно семейство. Много пъти ни канеха да видим как са устроени, а ние едва сега, на вече преклонна възраст ги посетихме, разбрахме как живеят, усетихме техния живот. Разбрахме как тези две деца са част от другите ни три деца-Никола, Ива и Яна, които са отново в едно друго чудесно, българско семейство – Емил и Цвета. Пет внуци живущи в двата края на света.

 

 

Нашият зет Stuart като минен инженер смени всички континенти като директор на мини, а сега е главен мениджър в Джакарта-Индонезия. Той беше директор на златни мини в България, Ботсвана, Китай, Австралия, САЩ, Канада, а сега и в Индонезия. Голям работохолик е нашият син-зет. За него жената е стълб в семейството, но не е доходоносен член в него. Неговата заплата осигурява препитанието в семейството, а и не само там. Пътуването по света не е проблем за него и неговото семейство.

 

Ния Сара се роди в гр.Йоханесбург-ЮАР, а Клоуи Джордан-в Нашвил-САЩ. И двете се родиха в различните краища на света, а днес те са неразделни. Обичат се, играят си и са заедно във всяко отношение. Именно тези деца, а и тяхната майка карат бащата и съпругът й да са на ниво.

 

И днес те ни посрещнаха така както ни бяха обещали. На летището в Мелбърн ни чакаше сватята ни Джо Vanson-холандка по произход. Тя е изключително привързана към нашето семейство. Заведе ни в хотела до летището, където трябваше да преспим, защото Светла с децата пристигаха на другия ден. Сутринта на шведска маса закусихме в хотела и отидохме на летището, където намерихме нашите деца. Разделихме се с Джо, която щеше да бъде с по-големия си син Питър на Коледа, а на следващия ден щеше да е при нас в Тасмания.

 

 

Взехме самолета и след около 1 час кацнахме в гр. Uинярд. Там ни чакаше приятеля на Стюарт-Джеф с две коли. Едната на Стюарт, другата на Светла-НИСАН-без скорости и с макс. скорост 260 км в час. С тях пристигнахме във къщата на нашите деца.

 

Това, което видяхме там е вън от нашите представи за жилище на едно семейство. Къща на три етажа с всички екстри. Първия етаж беше за колата на Светла, баня с тоалет, офис, стълби, билиардна маса, обувки и още много други неща. Втория етаж е с един много голям хол, кухня с две маси и две стаи за гости, в една от които ни настаниха нас, а в другата бяха Найджъл и Чери-много близки приятели на Стюарт и Светла. Имаше баня с тоалет. В хола и кухнята имаше всичко, от което едно семейство се нуждае. След идването на Джо, тя ни стана съсед, а Найджъл и Чери се качиха горе, а семейството на Стюарт и Светла отиде на палатка в двора за две вечери. Със стълби се отиваше на третия етаж, където има още две стаи-на децата и внучките и баня с тоалет.

 

На двора има голям ламаринен гараж, в който какво ли няма. В него е колата на Стюарт, над нея е батута на децата, има мотор НИСАН, има 8 /осем/ колелета, има уред за вдигане на тежести, има три вида каяци, има селскостопански инструменти, има още какво ли не.

 

Между къщата и гаража има два огромни танкера за вода. Всеки от които е за около 80 куб. метра, от които излизат маркучи за къщата, както маркучи и за многото храсти насадени в двора. За къщата има отопление. Къщата е на самия бряг на морето, а тухлите са кът-навсякъде е стъкло!

 

 

                         Сега за това, за което бяхме отишли!

 

Поканиха ни тогава, когато те бяха освободени от Джакарта за Бъдни Вечер, Коледа и Нова година. Стюарт за 10 дни, Ния от училище за 25 дни, а Светла и Клоуи заедно с тях. За Коледа се събрахме много хора: децата, Найжъл и Чери, Керъл и семейството наДжеф /съпруга, двете им момчета, леля на съпругата му и приятелката на едно от момчетата/. Храната беше в изобилие. По пет-шест купи от зеленчуци до най фините меса. Имаше и „барбекю” на балкона за месата! При всяко ставане и лягане имаше прегръдки с всички, а на масата винаги имаше молитва с хванати ръце между съседите. Всеки лягаше кой когато си иска.

 

На Koleda имаше наддаване за подаръци между всички. Теглеше се от пръв до последния. Всеки избираше нещо, което не се знае какво е. После втория избираше или нова или от тази която е взета, която може само два пъти да бъде взета. И така докато всичко свърши.

 

Стюарт каза нещо, което и до сега ми е в главата. Аз му казах най-напред храна, а после работа, а той ги обърна, което и до сега ми прави впечатление. Голям работохолик е той, което е чудесно.

 

Със Стюарт четири пъти ходихме във гр. Унярд за талаш, които после хвърляхме по двора.

 

Със Стюарт изхвърлихме боклука във гр. Унярд, а после и със Джо изхвърлихме нацепените клони отново в друг склад във гр. Унярд. Много складове в града, хей!

 

Със Светла един ден ходихме във гр. Ънярд на Koleden панаир. Много коли, с хора в различни облекла и с различни цветове минаваха за разлика от нас наблюдаващите ги. Толкова различни неща видяхме, че и до сега си спомням за тях.

 

От ново Светла ни качи на един висок връх Table Cape, от който се виждаше морето, заедно с планината. Разкошна гледка беше това. Отново по асфалтиран път.

 

По предварителна уговорка, Коледата беше в Систър Биич, а Нова година в гр. Хобърт при Найджъл и Чери. Така че Светла с нейните две деца и нас: дядо Жоро и баба Пенка заминахме за гр. Хобарт, a Stuart с майка си и сестрата на Найджъл –Каролийн бяха по друг път.

 

Къщата на Найджъл и Чери е на чудесно място. На високо, от където се виждаха по-долните къщи, пристанището, планините отсреща и още много красиви неща. Къщата е със стъкло и е на два етажа. На нас ни определиха стая, от която се виждаше красив фонтан.

 

Един ден ни заведоха на панаир наречен Vkusa na Tasmania. Имаше всичко, което има в Тасмания. От алкохола до водата! От хляба до баницата! От играчките до представленията. Всеки си избира нещо и на маси го консумира. Там Джо видя своят брат Тони, за нейна и наша радост.

 

Накрая ни заведоха на брега на морето, от където наблюдавахме новогодишните фойерверки!

 

В гр. Хобарт, Найджъл и Чери отпразнуваха своя 25 /двадесет и пет/ годишен юбилей, който беше на 7 /януари/ . Найджъл с своя параден костюм, а Чери със своята бална рокля. Изобщо голям фурор беше.

 

На 2 /втори/ Стюарт, Джо и Джералдин заминаха всеки по предназначението си. Стюарт за Систър Биич, където на 4 /четвърти/ заминава за Джакарта, а Джералдин за своя дом, където е живяла с немец по произход, а Джо за своя временен дом – Систър Биич.

 

Светла с нейната кола и тази на Найджъл ни качиха на най-високото място на планината Уелингтън, от където се виждаше всичко. Наляво-надясно, напред-назад! Отново с асфалтирани пътища. Навсякъде е асфалт в тая Тасмания.

 

На връщане Светла ни върна през други пътища, които водят до други две заградени езера, от които се черпи вода за гр. Хобарт!

 

На следващия ден семейството на Светла, Найджъл и Чери тръгнахме за Порт Артур, където преди 150 години са заточвани престъпници от Англия.

 

По пътя спряхме на един резерват, където имаше пътека за много животни. Там видяхме Тасманииския дявол, много птици и Кенгура. Видяхме как Дяволите ядяха меса от убити животни. Жалка работа е това.

 

Пътувахме и на много места Nigel обясняваше това, което е било преди с превод от Светла. Изминахме дълъг мост. После видяхме провлак, където англичаните са пазили избягалите каторжници. Наляво-надясно са били акулите.

 

Отседнахме в хотел с три стаи и отидохме в самото заградено място. Там имаше много и все интересни неща, които няма да споменавам тук. Имаше и кораб, който ни отведе по морето.

 

На другия ден бяхме отново в Порт Артур, където една част минахме в затвор, където са измъчвани част от затворниците. Жестока работа е това.

 

От Порт Артур се върнахме отново в гр. Хобарт, където ни чакаше отново тръгване за Систър Биич. Отново раздяла с Найджъл и Чери, които толкова добре ни посрещнаха в Хобарт и ни показаха околностите му.

 

Отново със Светла и нейните деца, без Джо, заради нейното куче тръгнахме за второто пътуване.

 

Към мина Розбъри, където Стюарт е бил директор. Мината, заедно със селото е подредено, както навсякъде в Тасмания. Сградата с офисите беше чиста, а гаража за автомобилите е на три нива. За всяка кола имаше разчертано място, което те спазваха. Отидохме до мястото, където живееше стопанката на сегашния директор, която ни посрещна добре. Разведе ни из двора, заедно с нейното момченце. Изобщо грижлива беше тя.

 

После продължихме към Zian. Там има музей с какви ли не неща. Има намерени минни късове! Има машини, които ги обработват! Има машини, които ги прекарват! Има машини за указване какви са! Така, че до салона, където ги показват. Там седяхме два часа.

 

После минахме през едно малко градче Queenstown, където има вагони, които са докарани от друго градче по рано сутринта.

 

По пътя минахме покрай една млекоцентрала, където обработват млякото. Беше събота и имаше само чистачка, която ни обясни, че сиренето, кашкавала, киселото мляко и т. н. се правят през седмицата. Имаше малки парчета за пробване, което беше безплатно. От вън имаше изкуствени декоративни крави, пред които децата се снимаха.

 

От там тръгнахме към новия хотел-този на гр. Строн. Намерихме мястото, където в една стая се разположихме. Вечеряхме на открито, спахме и на другия ден рано слязохме до пристанището, където ни чакаше кораб за река Гордън, която ни отведе до селището Сара. То е на един приток към морето. Там имаше едно „англоезично” момче, което обясняваше, какво са сторили англичаните преди 150 /сто и петдесет/ години. Нещо по-жестоко и от това на Порт Артур.

 

От там тръгнахме за Крейдъл Маунтиин. В долния хотел наехме две стаи за всички. Навън видяхме кенгуро, което ни гледаше изпитателно.

 

На другия ден с бус ни закараха до планината. Оставиха ни на високо, където имаше много обяснения. Имаше карта, предмети и една мила госпожица от Рангери, която обясняваше всичко. От там тръгнахме по ясно очертана пътека към върха. Стигнахме до Рибарската хижа, където Светла каза, че до върха има още няколко часа. Върнахме се и отново с буса ни свалиха до горния хотел.

 

От него по три ясно очертани пътеки минахме през реки, водопади, растения, дървета, които не се срещат на други места в света. Никакво излизане в страни! Излязохме на мястото където ни свали колата и мислехме дали пеш до долния хотел, където е колата или да чакаме втора кола. Втората дойде и с нея стигнахме до нашата кола.

 

От там тръгнахме за нашия Систър Биич по друг път, където имаше гори за сечене. И засаждане отново с нови дървета. В Тасмания всичко има цел. Кое как да се чете, кое как да се прави, кое как да се изпълнява. Хората мислят, хей!

 

По пътя спряхме пред едно бистро за да хапнем. Светла поръча за всички по нещо, а за себе си това, което беше за децата.

 

Прибрахме се в Систър Биич с готова да се опаковаме за заминаване още на следващия ден. Джо с нейното куче беше готова.

 

На другия ден дойдоха Джеф и момчето му, с които свалихме батута на децата. Подготвихме багажа и с двамата отидохме до летището за полета в 1 часа и 30 минути. Освободихме ги, а ние излетяхме за Мелбърн.

 

Там ни посрещна +42,50 С. Полета ни беше в 11,45 минути, а Светла излиташе на другия ден. С Джо се разделихме на летището, заради кучето, а с Бил имахме среща за около 2 /два/ часа. Имаше една чудесна среща. Сина му е в Лондон, а дъщеря му и тя щеше да отива в Лондон. На въпроса, защо в Лондон, той отговори: „Ще ги превземаме отвътре!” Ах тези англичани! Защо ли ги мразят в Тасмания!

 

След Бил, ние се качихме в хотела, където беше хладно. Починахме, събрахме дъх и бяхме готови да излетим. И излетяхме!

 

 

                                             Децата

 

Ния Сара Гула и Клоуи Джордан Гула са две изключителни деца! До сега не съм виждал така две дечица да са така привързани едно към друго. Да си играят, да се обичат, да са привързани едно към друго. На въпрос към Ния, ти каква си, тя отговаря: „Аз съм австралиика!” Ами че мама е българка! Ти нали на английски си говореше с нея. Ами как ще си говориш с Никола, Ива, Яна, които са твои сестрички и които не знаят твоя английски? Ами дядо Жоро и баба Пенка, които много те обичат.

 

И тя започна да учи български. Всеки ден с мама сядат пред книжка, която има български текстове. Четат и превеждат. Ето това са децата ти Светле. Това, че не можахме да установим директен контакт с тях ни беше много мъчно. Нали за това отидохме. Да видим Тасмания, но и да се запознаем с тези две душички. Та те са също наши дечица, каквито са другите тука в България и САЩ. Надяваме се да имаме повече време и с твоя помощ да се сприятелим с тях. Това което Ния направи и Клоуи ще я последва! Нали ги обичаме! А те нас, не е толкова важно!

 

                                   05-03-2014г.

 

                                   Георги Алексов

 

 

                                         Посвещение

 

                                         Мили деца,

 

вие сте австралийци! Ние не го отричаме това! Но децата ви не са само австралийци, защото в тях има и българска кръв, а кръвта вода не става. Майка им е българка и това никой не може да го отрече. Освен това, Стюарт ни е син, колкото и да се насилва за това, така както Цвета ни е дъщеря. Така поне, аз ги мисля! Ако нещо греша, кажете ми къде е това и аз ще са поправя. Освен това и четирите ми деца: Стюарт и Светла, Цвета и Емил са работливи деца, нещо което ме прави щастлив. Дано и наследниците им да са също така работливи, защото трудът е смисъла на живота.

 

Що се отнася до написаното по-горе, аз нямам претенции. Така съм го почувствал, така и написал. Ако има нещо, което е част от живота ви, махнете го. Аз няма да се разсърдя, защото това е истината. А там, където съм разбъркал нещата, можете да ги оставите. Искам така написаното да излезе на бял свят, за да разберат хората, че не съм дребнав, а съм българин, а не руснак, както искат да ме направят днешните.

 

                                      Георги Алексов

 

                                      07-03-2014г.

Коментари са забранени.