ЖЕНИТЕ

 

                                           

 

      Жената е човек! И то какъв! Жената като човек има телом и духом! Има телом, което мъжът мечтае да има. Има и духом, което никой от мъжете много рядко се сещат за него. А това е недопустимо.

 

                                             ЖЕНАТА КАТО ТЕЛОМ

 

    Жената има тяло, което мъжът желае. Има такива неща, които мъжът няма!

    Жената има глава и уста, които са част от желанието на мъжа да се докосне до тях. Да я прегърне, да ги целуне и й каже че я обича. Разликата е в това, което жената е част от живота, в който е живяла. Дали е било преди и или в днешно време. Тогава на нея се е гледало по един начин, а днес по друг начин. Тогава тя е била като част от семейството, докато днес тя е част от обществено състояние.

    Жената има гърди, които не са за мъжете. Те са за малкото дете появило се на този свят. То бозае от тях. То живее с тях през първите две три години. То е част от тях през целия си живот, докато не се появи новата му спътничка, която да ги замести.

    Жената  има матка, в която расте друго дете, което мъжът го няма. Там започва нов живот, който е за ново семейство. То е началото на друго, което е като част от настоящото.

    Жените имат вулва, която е на скрито място. Тя е горе между краката, където мъжът не може да влезе, ако тя е затворила краката. Само когато тя обича и иска да е отворила краката, тогава мъжът може да проникне.

    Жената има крака и много други телесни работи, които привличат мъжете. Цялото и тяло е устроено така, че привлича мъжката част. Нейната кожа по цялото и тяло са част от желанието на мъжа да стигне до тях.

    Жената не е разголена в миналото, а днес е разсъблечена! Разликата е в това, което жената е част от живота, в който е живяла. Дали е било преди и или в днешно време. Тогава на нея се е гледало по един начин, а днес по друг начин. Тогава тя е била като част от семейството, докато днес тя е част от обществено състояние. Днес тя е на висотата на телевизия, джи-ес-ем, вестници, списания и какви ли не други показващи я в разголен вид жена. Всеки мъж виждайки я пожелава я за себе си. Докато я придобие и я изостави все едно като неин съпруг или като неин „приятел”. Това е така въпреки че никой не търси нейната значимост като човешко същество. А тя е наистина човек. И то какъв!

    Жената по-рано имаше много деца, а сега те са едно, две и много рядко три. Жената като майка е наистина много важна за всяко семейство. Тя ражда момче или момиче и се грижи за него до пълнолетието му. Грижи се и след това чак до нейната смърт. То е в нея!. То е в нейната вътрешна природа. Никой не може да промени това в нея. И ето тук е разликата между двете жени! Онази в миналото и тази в днешно време. Онази ги ражда без да мисли за тях. Какви ще станат като пораснат. Кой ще ги учи  и за какво.  Една Вазова майка роди много деца и не се поколеба, кой къде ще отиде. Една баба Тонка имаше също много различни деца! Един пловдивски правист имаше 13 деца. Къде са сега? И още много други от миналите години, които ни напомнят за старото ни време. А днес какво става? Колко са изминалите ни майки, които имат много деца. Има ли ги изобщо, питам?

    Жената има скромност, каквато мъжете нямат. Скромността й е нежелателна, след като тя е майка на деца. Тя ражда деца и ги предава на бащата, ако той ги желае. И го оставя да се грижи за децата, докато на него му омръзне. На нея никога не изчезва майчиното чувство. Майчината скромност я краси.

    Жената има деца, където всеки от тях има образование, работа и какво ли още не. Освен това тя им осигурява жилище. Колкото по-голямо или повече на брой, толкова по-сигурно. Това е днешната жена-майка. И за това децата като малки казват: „Аз като порасна ще се оженя за майка ми!”, казва момчето, а „Аз като порасна ще се оженя за баща ми!”, казва момичето! Това са техните разбирания! А като станат тинейджъри, тогава майката и бащата стават момчета-момичета. Ето това е животът днес. А как е бил вчера, когато децата са имали много игри, а майка им е била много, много ангажирана по отглеждане на децата. Какви са били по-рано те, а какви са днес, нека си отговорим.  

    Жената е майка на деца. На много деца по-рано, а днес на едно, две,… Всяко от тях трябва да стане добър мениджър-днес или какъвто ще  стане по-рано. Кой за каквото е учил!

    Жената е майка на едно, две или на много деца. Всяко едно от тях е родено от жената, която ги е родила. Майка, не каква да е! Нито бащата има пръст в това. Той не е майка, той е бащата и като такъв има бащинство, което не е като майката. Майката е човек и то какъв!

 

                                               ЖЕНАТА КАТО ДУХОМ

 

    Жената е част от любовта с мъжа в семейството. Няма ли любов, няма и семейство. Те или се развеждат като съпруг и съпруга, или като приятели, което е недопустимо. В днешно време, това е най-често явление. Разводът е недопустим разход за всяко семейство. Има ли го, няма добро семейство. А ако не са оженени, то това не е повод на настоящия материал.

    Жената е част от семейството на мъжа. Има ли я нея, като основна част, любеща и неотменима спрямо мъжа, семейството е неотменимо. Няма разводи, няма неразрешими скандали. Има дружелюбно съжителство.

    Жената е част от мъжа. Има ли еднаквост между двамата, семейството става неразрушимо. Няма ли еднаквостта, семейството е временно, непостижимо.

    Жената отдава всичко на мъжа.  За деца, за разходки, за ядене, за любов, за секс и за всичко, което е необходимо на двамата. Той трябва да разбере, че жена му е скроена така в семейството, че и той трябва да бъде също така нагоден към жена му. Да бъде също така склонен към нея! 

    Жената в брака е подчинена. Тя изпълнява всичко, което мъжа иска от нея, въпреки, че не всичко е нейна приумица. Тя върши всичко, което не е нейна работа, но го върши с голяма любов. Това е женската част в семейството.

    Жената за пари е много пъти подчинена. Парите не са нейната слабост, въпреки, че тя има нужда от пари, спечелени от мъжа й! Парите са нейната част от съществованието й. Без пари, тя не може да съхрани необходимата част от семейните й задължения.

    Жената е слаба спрямо мъжа! Той е винаги над нея. Той е власт във всяко отношение. Той диктува как ще се живее, защото неговите са жалоните. Той печели парите, той диктува как ще се живее.

    Жената е в ползува на мъжа. Когато той каже, тя се подчинява, защото той е силния в семейството. Той е начело при говоренето за семейството. Най-напред е той, а после е жена му.

    Жената е отдолу на мъжа, защото той е силния. Тя е негова подпора и като такава, тя е отдолу, а той е отгоре при секс и при много други работи.

    Жената не е гениална, защото е майка на деца. Майките не могат да бъдат гениални, защото чувствата им са навътре. Тяхната майчина опора е майчиността, която е много силна. Тя превръща детето в голям човек. Майката е много голяма сила спрямо семейството и това трябва да и се отчете. Тя е много голям човек! Силен човек!

    Жените раждат деца. Мъжът не ражда деца. Той ги прави, а не ги ражда. Той е в основата на бременността. Има ли го него при жената, има бременност и деца. Няма ли го, няма ги тази бременност и деца. Така че жената и мъжът са взаимно свързани. Едното без другото не може.

    Жената е вътрешно чувствена! Мъжът е външно чувствен. И затова, жената при полово сношение иска да бъде поласкана преди самия акт. То може да е много силно и важно от самия акт. Докато мъжът е важен само за самия полов акт.

 

                                           ЖЕНИТЕ

са много чувствени и всеки мъж, който не ги разбира има много проблеми с живота си. Няма да има добро семейство. Няма да има разбирателство между жената и мъжа! Няма добри деца, които да станат добри родители, като пораснат.

    Жените са създадени от Господ-Бог, като добро нещо за семейството. Без тях, не може да има добро семейство. Разбирателството между тях е задължително. Няма ли го, няма добро семейство.

    Жените са чувствени вътрешно, в семейството, в децата и мъжа. Мъжът е чувствен външно и затова при него има гениалност в всяка област. Той е живителната сила за бъдещето, докато жената е силна към бъдещето на семейството. Бъдещето като живот и бъдещето като семейството. И едното и другото са неделими едно спрямо друго. Липсва ли едното, другото го няма. Има ли гениалност без семейство, няма смисъл от семейството. Има ли семейството без гениалността, няма смисъл от другото. Двете заедно трябва да вървят, за да има бъдещето в живота.

 

                         09 Април 2016 година

Коментари са забранени.