в. СЕДЕМ и първите седем години… /“Боже, пази ме от приятели, от враговете аз сам ще се пазя!”
Боже, пази ме от поети, от политици аз сам ще се пазя!/

Има седем дни в седмицата-това е битов факт! Но има и седем години в живота на човек! Първите седем години, детските му години в от Бога даденото ни СЕМЕЙСТВО, които в много голяма степен предопределят неговия земен живот! Какъв човек ще е порасналото вече дете!?! Това е даденост на всеки човек, която околните му трябва да отчитат и да се съобразяват с нея!

Бизнесът на издателя на в. СЕДЕМ, г-н Георги Стефанов е търговия с електрокари /научих от вестника/, но електрокарния завод “6-ти септември” вече го няма! Това ли е причината за ориентацията към ГЕРБ и кандидатурата му за кмет, аз се питам! Не него питам, защото това е негово законно, бизнес право. За моралното обаче имам право да питам, защото за моите публикувани в неговия вестник материали не съм получил нито стотинка! Беше ми предлoжено, но аз отказах, за да имат трибуна честните хора в България. А в.СЕДЕМ беше наистина такава! Не аз на него, а той ми е длъжник за моята скромна легитимация на неговия вестникарски бизнес. Морален длъжник е за предадените-продадени надежди на хората в България! Имах надеждата, че не всичко може да се купи с пари! Уви, може!

“Аз не съм комунист и никога няма да бъда, аз не съм социалист и никога няма да бъда, аз не съм…..аз съм просто човек!” Аз не съм журналист и никога няма да бъда! Аз не съм поет, писател,…учител и никога няма да бъда! Аз не съм и не мога да бъда и “рупор” на Божието слово, защото не бях на мястото си машинен инженер, а сега вече 67 годишен отново съм не на мястото си земеделец! За да се препитавам-оцелявам! Не на мястото си съм и като журналист. В нашата България нищо не е на мястото си и аз съм прекрасно доказателство за това. Мъча се, принуден съм да пиша, защото много малко са хората, които пишат.Които са призвани да пишат! Драскачи за слава и за пари-бол! Поети изживяващи се като политици-също! Но такова писане не възпитава, а развращава!

Двата поредни броя на в. СЕДЕМ /39 и 40/ очертаха проблемите не на вестника, а на българското общество като цяло! Един след друг идолите падат, сриват се, отиват в небитието! Отиде си Александър Йорданов с неговия ВЕК 21, после Александър Томов с неговите “нови варвари” във в. ДЕМОКРАЦИЯ, както и Явор Дачков с неговите озлобени ГЛАСОВЕ, а сега и “последният мохикан” Иво Беров! Господи, колко ниско сме паднали като общество, щом като материалното възпитава нацията! С две висши образования и три езика да не копаш за хляба си! От върл “костовист”, заради коричката хляб да се обърнеш срещу ПОЛИТИКЪТ на България в следващия брой на вестника! А колегите им от цивилизованите страни рискуват живота си, за да бъдат журналисти!?!

“Ние започнахме, ние продължаваме” е мотото на новия в. СЕДЕМ! Кои сте вие, Стефанов, Беров, Сугарев, Нешкова?

Вие, г-н Сугарев, започнахте ликвидацията на СДС на онзи конгрес, когато именно Вие заменихте Екатерина с Надежда Михайлова в момент, когато първата започна да чисти СДС от корумпираните, които сега са в ДПС, ССД, ДП и къде ли още не! Естествено беше излезлият в оставка Председател Костов да подкрепи новия, демократично избран! Това е бонус-не недостатък, който трябва да бъде порицаван. Освен това този недолюбван от вас, /защо ли?/ политик един единствен път обвини-оправда себе си в отговор на обвиненията на Надежда Михайлова във в. 24 ЧАСА! Помните ли? Обвиняваха го в какво ли не, натовариха го с какво ли, да, а той мълча, докато един изтъкнат много уважаван от мен ерудит не извика, не, изкрещя от страниците на в. СЕДЕМ: Кой, ако не ти? Кога, ако не сега? И се роди ДСБ в присъствието на фъфлещия голям човек Йосиф Сърчаджиев! Помните ли, г-н Сугарев! И де ги днес хората като него? И Иван Костов ли е виновен, че ги няма, а ви има вас, смалените в озлоблението си към него журналистчета!

С “Последната”- г-жа Силвия Стефанова имахме професионални различия, но не и морални, каквито са различията ми с вас. Тя е професионалист в своята, интелектуално-духовна област, което я прави уважаван и достоен журналист. Тя обаче не е практик- икономист и затова вестникът беше повече духовен, по-малко практичен! “Дебатът” беше изключително в духовната област, което е необходимост, но е и недостатък! Човек освен дух има и тяло, което трябва да бъде нахранено, нали г-н Беров! “Критичните размисли” на г-н Борис Станимиров в бр.31 на в. СЕДЕМ са изход за възраждане на дясното! Крещяща необходимост е да се изчисти не името на Костов, а стореното от СДС на Иван Костов през 1997-2001г! И да се върне той в управлението на България, за да стане тя нормална и просперираща европейска страна.

“И ти ли Бруте?”стана ежедневие в публичното ни пространство! Слепи ли сме, глухи ли сме, без-ум-ни ли сме, за да не видим, чуем, разберем от къде /ДСБ/ и от кого /Иван Костов/ идва всичко смислено и непорочно за държавата ни? Ако нямаме памет, трябва да имаме поне малко съвест и признателност, за това, че България е член на ЕС и НАТО, въпреки “нашия” избор на Първанов, Симеон, Станишев, Доган и вся остальная сволачь!

Политикът Иван Костов не обвини никой за загубените избори, а пое всичко върху себе си, въпреки че не той, а други бяха виновни за разрухата в СДС, а после и в ДСБ. Иван Костов никога не се похвали със стореното от неговото СДС за България, докато други незаслужено го правят! Иван Костов може да направи още много за неговата и наша Родина България, ако има истински журналисти, които да обяснят и убедят негласуващите 60-70 процента, че не всички са маскари, за да гласуват!

Журналистът Силвия Стефанова никога не обвини колегите си, въпреки че имаше не едно и две основания за това! Журналисти като Силвия Стефанова и Иво Инджев и политици като Иван Костов са бъдещето на България, ако го има, разбира се! Аз вярвам, че ще го има, защото срещу животът не може да се върви. Всеки човек има баща и майка, които трябва да почита, за да бъде почитан като такъв във вече неговото семейство! Ако има вяра в Бога, човек трябва да приема и обича себеподобните си, а не да им завижда и да ги мрази, защото Бог е любов! Ако има страх от Бога, човек не трябва да убива, прелюбодейства, краде, лъже, пожелава чуждото! Ако искаме да бъдем човеци-такова трябва да е разбирането за живота ни!

Името на вестника явно не е свързано с първите седем години на издателя и на тези, които ще го продължат! Основание за това мое убеждение не са Сугаревите и Берови, ненужни никому, оправдания! Новото лице на вестника е Елица Златева с “Тъпчем в 1989г.” Откровението й обяснява защо младите не са активни за своя живот, за своето бъдеще! Това размиване на отговорностите за падението на държавата ни, всеки от нас-родителското поколение трябва да поеме! Аз моите отговорности като родител, другите-също! Държавата ни не е бяла, това се вижда и със сляпо око! Да се обединим-сродим както европейците с Първанов, Васил Божков, Бойко Борисов, с Доган и да вървим за къде, питам г-ца /г-жа?/ Златева! Европейците се обединиха след като изкорениха фашизма, а нас днес ни управляват руски комунисти! През 1989г, тя е на 15 години, а дъщеря ми БЕШЕ на 14 години! Тя сега е на 33 щастливи и с бъдеще години, докато дъщеря ми си отиде на 4 януари от злокобната 1997 Виденов-а зима. Зимата, която всички забравихме и която има изгледи да се повтори тази зима!

Децата ни не са виновни, ние родителите им сме виновни за тяхното бягство от дома, от държавата, от живота! А те масово напускат “бялата” си държава! Защо? Отговорът не е във вече възрастната за годините си 33 годишна Елица, а е в 25 годишното момиченце Ивайла Цанкова с нейния “Простичък факт-хората обичат да мразят”, публикуван в същия брой на вестника. В него тя, философът, мисли, разсъждава и съвсем правилно заключава, че завистта, злобата, омразата е водеща в българското общество! “Няма по-силно чувство от омразата”, с основание констатира тя! Но и “Бях много малка, когато комунизмът умря-едва в първи клас”! А аз, мило момиче, бях в първи клас, когато комунистите ни забраниха да влизаме в черква! Комунизмът като идеология умря, но рецидивите му са навсякъде по света! Скрити, невидими, злокобни! Те взривяват самолети в кули, само-убиват невинни мъже, жени, деца в автобуси, площади и метра! Те насадиха между хората тази неистова омраза, защото тяхната власт се крепи на “Разделяй, насъсквай и владей!” В Ивайла е бъдещето на България, защото тя търси, мисли, чувства! Тя ще намери отговора на защо българите се люшкат от “Осанна!” до “Разпни го!”. Защо до 39-тия брой на в. СЕДЕМ, Иво Беров беше отявлен костовист, а в 40-ия вече не е! И дали тези “ние продължаваме” имат нещо общо с Анна Политковская!

Първите седем години в семейството като даденост от Бога-това трябва да оценяват избирателите на избори! И дали избраните като семейни могат да бъдат пример за подражание! За настоящите Доган и Станишев и за бъдещия Бойко Борисов!

14 октомври 2007г.

Коментари са забранени.