Моралното основание

Да обвиниш другия-всеки го може! Да защитиш себе си-не всеки го прави! Това искам да кажа на днешните освирепени и озверени морализатори. Удивен и ужасен съм как в една духовно пропаднала държава като България може да има толкова много морални хора. Аз ли съм в Карлуково или други току що са излезли от там!?!

Чужди и свои, леви и десни, журналисти и кариеристи, мафиоти и идиоти,….цялото публично пространство се е втренчило само в един, единствен човек. С него лягат, с него стават, чрез него се извисяват в своя си приказен свят! Там където се чувстват успяли, желани, неповторими! Колкото по-многословни, многостранични, по-дълбокомъдрени и откроими се чувстват, толкова по-уязвими са те! Но от пиедестала, на който ги е издигнала завистта, злобата и омразата към този човек, те не биха могли да видят, да усетят своето духовно падение.

Защо, мили хора, толкова мразите този човек? Та той е като вас-най-обикновено човешко същество! От плът и кръв! Нима не сте го пипнали, не сте му стиснали, здрависвайки се с него, ръката! Нима не сте споделили болка по случващото се у нас! И с какво той заслужи вашата неистова омраза? Какво стори той на вас, а и на България като цяло? Каква беше вината за присъствието там на първите деца на демокрацията: Желчо, Петко, Петърчо, Косето, Стоянчо, Сашко, а и по-новите: Петърчо, Стефчо, Бисерчо, Николчо, Надето, Ев-генчо, Бог-милчо и кой ли още не? Отделете мъничко внимание и на тези заслужили, все наши, хора! Ще ви се обидят, а те заслужават вашето изискано внимание. За тях мълчите, защото те сами за себе си говорят! Колко много са сторили за Родината България, за скъпия им народец! А онзи лошия, проклетия-кучета го яли! Той съсипа България само за някакви си четири години! А толкова хубаво си живеехме в зимата на нашето доволство /1996-1997г./! Как можахте да забравите тези славни дни! Къса памет на щастливи тогава хора!

Атакувайте, свалете, махнете този високомерен индивид! Вие искате диалог, а той не благоволява да се оправдава! Значи е виновен щом мълчи! “Кой, ако не ти!? Кога, ако не сега!?” все още стои пред очите ми, кънти в ушите ми. А от “Осанна!” до “Разпни го!” разстоянието за колаборанта е толкова малко! Между два съседни броя на в. СЕДЕМ! На онзи с Гл. Редактор г-жа “Последната” и на днешния обезглавен “екип”, в който битуват изпаднали от историята индивиди и за който за съжаление имам абонамент до края на годината! Само на тази!

Аз не съм бил и няма да бъда партиец! Не съм и няма да кандидатствам за какъвто и да е пост! В националното, регионално и каквото и да е ръководство! Аз не познавам и не искам да познавам този човек, за да не се обидя като вдигне доверието си от мене, защото само съм говорил и нищо не съм свършил за каузата. А несвършена работа за делото-бол! Поради което-обидени много, но единици са тези, които гласно изразяват болката си! Тези, на които най-много е ръкопляскано, били са издигнати в култ! На един трябва да му осигурим вестник, радио, трибуна, за дълбокомУдрените му слова! Друг трябва да бъде винаги начело! И ако не е, минава от другата страна пак начело! Но трета страна няма-страните са само две! Въпрос на избор е на коя страна да останеш, да бъдеш! Морален избор! Всеки има право да избере за себе си! Не и за другите!

Коментари са забранени.