Човекът и земята

Не поклон, на колене, български народе! На колене пред майка България, пред нейната божествена хубост, пред нейната безгранична търпимост, пред нейната живототворяща утроба! Разпъвана, раздирана отвътре и отвън, поругавана и взривявана от нас, нейните чада. Стигнахме до нейната същност, посегнахме и на нейните устои – ЗЕМЯТА. Ние, временно пребиваващите на нея. Ние, самопровъзгласилите се за богове я тъпчем с отровните си дела, мърсим я с безотговорните си думи.

Земята не е богатство, което може да бъде насила заграбено. Тя е труд, много тежък и доста често неблагодарен труд. Тя е опора, смисъл и живот за нас. Измъквайки я изпод краката ни, ТЕ не станаха по-силни, но ние престанахме да бъдем земни и поради това човечни. Присвоявайки си огромни, незаслужени права над нея, ТЕ отказаха човешкото право на други да отдадат тленните си останки в нейната гръд. Размахвайки плашилото за разпокъсаност, спекула със земята и хищническото й използуване, ТЕ доказаха, че нямат обич и разбиране към нея.

Преди 55 години в ТКЗС „влязоха“ не само частни стопани, влезе облагородена полска и планинска обработваема земя, влязоха стотици хиляди, милиони домашни животни, влезе техника за обработване, влезе много, много отговорност, трудолюбие и обич към земята, влезе честност и търпимост между хората. А днес, след толкова години производство и ВЪЗПРОИЗВОДСТВО, какво имаме? Имаме обезлюдени села. Има безразборно торена и ерозирала земя, раждаща нитрати и метално тежки продукти и друга – пустеещата, раздадена „хей така“ за вили резиденции и резервати. Последните, останали без храна домашни животни станаха курбан на чужди трапези, а на полето се умножиха не една и две животински напасти, които не се ядат, а ни ядат. Ненадеждната и необезпечена с резервни части селскостопанска техника се разграби от правонямащите и тя днес е в окаяно състояние! Мнозинството от гражданите, които сме гъсто населени селяни, вегетират в надземните си панелни кутийки. Простичкото ранноутринно „Добра среща!“ и „Помози Бог!“ е заменено с цивилизовани новобългарски изрази и определения, почти винаги завършващи с унищожителното: „Селяндур!“, с което отричаме себе си, своя произход, утвърждаваме своето падение. В декларираната днес загриженост към земята прозира груба конюнктурна пресметливост у някои, водеща до нелогичното и аморално твърдение, че собственикът е бил и ще бъде хищник към земята си. Сега, когато същата е омърсена, отровена и зарязана от същите тези пророци.

Въпросът е как ще бъде възстановена извършената преди 55 години крещяща неправда към земята и земеделеца! С нова неправда ли! С новите ТКЗС-та – ОРСОВКИТЕ, които не върнаха обичта и привързаността на хората към земята. Неволно се питам: днешните нови законодатели и разпоредители не са ли старите колективизатори на нещастната ни земя! Вгледайте се под новите им одежди, вслушайте се във фалшиво артистичния им патос, вникнете в смисъла на техните желания!

Необходима е отговорност,, обич и морал към земята, господа социалисти и господа от медиите! В нея е началото, в нея е и края на земния ни път!

в. НЗЗ, брой 26 (316), 08.02.1992г.

Коментари са забранени.