Петнадесет години по-късно!

По-долу написаното е един опит за анализ на случилото ни се през първите три “демократични” години. Написан през март 1993г., по времето на Л. Беров /премиер/, Ал. Йорданов /Председател на 36 НС/, Ж. Желев /Президент/, предложен на в. ДЕМОКРАЦИЯ с Директор г-н Едвин Сугарев и Гл. Редактор г-н Иво Инджев, но непубликуван по неразбираеми причини! Седемнадесет месеца по-късно, с ОТКРИТО ПИСМО до г-н Стефан Продев /мир на праха му!/ -Гл. Редактор на в. ДУМА го предложих отново на пресата, но този път до няколко вестника /виж приложеното в края ОТКРИТО ПИСМО/. Отново “гробно” мълчание!

Връщам се към него сега, за да припомня как, кога и защо се роди мафията, която през следващите 15години се разви, уголеми, опаричи, професионализира и интернационализира! Връщам се към него и за да попитам, кой е виновен за появата й!

Приятно четене: авторът!

ЕЛЕМЕНТАРНО, ЖИВКОВ!
БРАВО, ЖЕЛЕВ!

“И всекиму добро струва,
само знайте за парата,
като човек що да прави,
продава си и вината!
към Род и Родина!”
/по Хр. Ботев/

Ученото си е учено-научено,
и Президент да стане,……….ще си остане!
/еретик, марксист, демократ, маша, дисидент, лицемер,…портиер/

Ако след прочитане на този материал, всеки, по свое вътрешно убеждение избере и нанесе пропуснатата думичка и с така дадените определения се направи национално /не партийно/ социологическо проучване, с много голяма точност може да се определи рейтинга не само на г-н президента, но и на народа ни като цяло.

БЪЛГАРИЯ ДНЕС

България е странна страна! Със стандартен народ и с нестандартни ръководители. С нормална външна и с несъответстваща на нея вътрешна политика. Със западни съветници, които открито и ясно, тук на място ни казват какво трябва да правим и с източни “Чорт знает какие!”, които скрито и неясно, там на място ни казват какво трябва да не правим. В нея, България, има закони, но има беззаконие. Има доказани престъпления, но няма виновни. Има милионери, въпреки че няма производство. Има безработни и гладуващи, но няма социални бунтове. Има десни, така наречените сини фашисти, които политически са антикомунисти. Има и леви-така наречените червени социалисти, които са политически кастрирани комунисти. Но има и едни леви-десни, така наречените отговорници пред Родината /хайде холан!/, които като десни обърнаха посоката и станаха леви. Втълпява ни се, че има сини и червени хардлайнери-приемници на Хитлер и Сталин, но не ни се казва, че Рейгън и Татчър са също хардлайнери. На фона на многото партии и фирми, движения и сдружения, фондации и асоциации, синдикати и полуфабрикати, всичко в нашата България изглеждаше много объркано, сложно и неразбираемо, докато червеният либерал /има и сини либерали/ г-н Петко Симеонов изрече еретичната мисъл, че идването на 10 ноември 1989г. дължим на дисидентите комунисти. А когато и избраният от народа, човек от народа-Жельо Желев обясни на своя народ, че комунистическата олигархия ще унищожи комунизма така, както робовладелската и феодална аристокрация унищожиха робовладелския и феодален строеве, всичко стана от ясно по-ясно! Не стана ясно само дали капиталистите унищожиха пазара и демокрацията, за да създадат това недоносче, което днес всички се надпреварват да унищожават. Но веднъж изказана тази “еретична мисъл с фундаментално значение”, тя следва да се аргументира и обясни. И затова с риск да изпаднем в повторение, нека да проследим хронологията на събитията такива, каквито са:

ЕВРОПА ВЧЕРА

До Първата световна война в повечето европейски страни /ние сме в Европа/ преобладаваше авторитарно-на монарха и аристокрацията /родова и на капитала/ управление. Като резултат на тази война, в периода между двете световни войни започна отпадането на авторитарната власт и заместването й с парламентарна демокрация в повечето, предимно западни страни: Англия, Швеция, Белгия и с тоталитарна власт като антипод на монархическата в някои други страни-Съветска Русия, Италия, Германия. Втората световна война на практика беше война между тоталитаризма и демокрацията. Тя така и започна-след Австрия и Чехословакия, окупирани от Германия, Финландия и Прибалтика-от Русия и с подялбата на Полша между германския фашизъм и съветския комунизъм и последвалото обявяване на война от западните демокрации. Че това е така, въпреки конюнктурното съюзяване на западните демокрации с по-слабия тоталитарен режим-СССР срещу по-силния-Германия доказва следвоенното разделение на света на източен-тоталитарен и западен-демократичен лагер. България за съжаление се оказа не там, където трябваше да бъде, за да няма днес проблемите, които има. И докато западните демокрации продължиха естественото си еволюционно развитие и демократизираха КАПИТАЛА на Маркс,

НАЗАД КЪМ КОМУНИЗЪМ

в комунистическите страни се извърши революционен преход назад към феодализма. Извърши се не от капиталистическата прослойка /тя бе ликвидирана/, а от едно малцинство, излязло от дълбините на народа, от чиято стогодишна дейност днес всички се разграничават. Чрез ликвидиране на частната собственост и изконните човешки права, целият български народ беше обхванат и закрепостен материално в ТКЗС и заводи чрез Кодекса на труда, закрепостен духовно чрез многобройните казионни организации, закрепостен териториално чрез жителството и телените гранични заграждения. Най-отгоре седеше “монарха” /колко царе през 1300 годишната история на България са царували по 35 години?/, под него бяха царедворците от ЦК, графовете от окръжните, градски и районни графства, та чак до председателите и директорите на ТКЗС и заводи с дублиращите ги партийни аристократи. Не можеше да се напуска, премества, замества, пътува без разрешение на съответния феодал. Не можеше да се обсъжда и критикува феодалната идеология и ред, а тези, които се обявяваха срещу крепостния строй биваха изключвани, уволнявани, изселвани, затваряни, бити и убивани. Методично и целенасочено биваха смазвани и унищожавани у крепостния човешките: морал, трудолюбие, вяра, инициативност, пестеливост, етичност. На тяхно място се възпитаваха и формираха античовешките: егоизъм, завист, доносничество, подлост, двуличие, подлизурство. Ангарията под формата на бригади, съботници и неделници беше повсеместна. Наследствените права на средновековния аристократ-феодал бяха гарантирани със собствеността, докато наследствените права на партократа-феодал се осигуряваха от Член първи на Конституцията и чрез така наречените избори без право на избор.

В периода 1944г. до 70-те години, в България беше извършен уникален за световната история революционен преход-връщане от капитализма към средновековния феодализъм. Едно безимотно поради мързел, революционно поради некадърност, многократно променящо името, но не и нрава си малцинство, целенасочено отне собствеността и свободата на подавляващото мнозинство от народа български. Напук на всякакви човешки и правни закони насилствено ги отне и ги подчини на себе си “В името на /него/ народа”. Но личната свобода и още по-личната собственост са свещени и неприкосновени. Тази изначална и вечна истина, свързваща двете основни човешки характеристики, колкото и невероятно да звучи беше осъзната от това на пръв поглед просто, неуко и примитивно мислещо малцинство. Осъзната може би малко по-късно, едва след ликвидирането им по начина и със средствата описани в една фалшива марксистка идеология, издигната в култ от не едно и две литературни и професионални, революционни съчинения.

С тоталното обсебване на властта върху личността и собствеността през 70-те години завършва етапа на примитивното, водено от най-долните човешки инстинкти-омразата и завистта разрушително дело и започва осъзнатият, градивният, съзидателният етап. Започва подготовката за връщане-преход от феодализъм към капитализъм. Започва първоначалното натрупване на капитали.

НАПРЕД КЪМ КАПИТАЛИЗЪМ

С помощта на бившата частна, така наречената общонародна собственост /земя, фабрики, и покрита градска/ и на труда на крепостния българин, комунистическото все още малцинство започна да строи, да купува, да създава съществуващата днес държавна собственост. Строяха се заводи, и комбинати, административни и битови сгради, курортни хотели и комплекси. Купуваха се скъпи машини, транспортни средства и оборудване, създаваха се престижни обекти. Продаваха се храни, терор и оръжие, печелеше се от идеологически и маков опиум, вземаха се заеми откъдето и колкото можеше. Инвестираше се както в България, така и в чужбина чрез създаване на фирми и акционерни дружества с наше участие. Многобройните тайни служби, чиято тайна така яростно се защитава днес, съхраняват ставащата все по явна тайна, как една богата държава, каквато е България днес, може да има толкова беден народ.

Бясното и безогледно натрупване на капитали беше съпътствано с огромната по мащабите и замисъла си подготовка за извършването на самия преход. Разрастването на комунистическата партия през последните две десетилетия е свързано именно с тази подготовка. Старото, източно ориентирано аристократично-феодално малцинство, ограмотено от своето западно ориентирано аристократично-капиталистическо наследство /синове, дъщери и сие/, наеха и презакрепостиха слуги за всичко. Слуги в политиката, слуги в икономиката, слуги и в духовната сфера. Наеха ги срещу жълти стотинки в повече от колегите си, срещу свободен избор на работа и местожителство, срещу пътуване в иначе недостъпната чужбина, срещу фалшиви научни и духовни титли, срещу делегиране на надзирателска власт над себеподобните си. Материално разкрепостени и духовно закрепостени слуги със съпътстващите тази длъжност поквара и унижение. След тази мащабна и старателно извършена подготовка стартира и самия процес неявно, по Горбачовски.

НАЧАЛОТО

Чрез перестроечните “Клубове за гласност и преустройство” и “Предаване на собствеността от държавата на колективите” беше симулиран и провокиран процесът възстановяване свободата и собствеността. Изкуствено заложените дразнители трябваше да определят доколко жив е споменът за тези ценности в крепостните за по-точно и безрисково моделиране на предстоящия, истинският процес. Едновременно с явното “Предаване на собствеността на колективите”, с Указ 56 неявно се ограбваше и изнасяше собственост. Чрез яловите, инспирирани от ДС на БКП “Клубове за гласност и преустройство” се избираха и разстановяваха хората за подтискане на гласността по-късно. И така до 10 ноември 1989г., когато процесът трябваше да стане явен. Когато тези, които насила отнеха свободата в периода 1947-50година, я върнаха на народа си ей така, благородно, без нищо!?! Но…как да забравим благодарността на революционерите Младенов, Лилов и Луканов към сваления вече диктатор Живков, на която благодарност той все още се радва? Можем ли да забравим първия свободен митинг седем дни по-късно в оная ранна ноемврийска съботна утрин, когато стичайки се към площад Св. Ал. Невски всеки от нас очакваше познатите действия на партийната /не държавна/ сигурност? А имаше само мълчаливи групи хора, вървящи по един път, към една обща цел и……..тишина, оглушителна тишина!

Няма да забравим смелостта на ораторите, на появилите се не знам откъде си политически водачи! Народни водачи, безродни помагачи! Всички знаем къде и какви са днес! Най-яростните антикомунисти, които говореха за смърт, за шутове, за свине и за забрана на БКП не случайно преиграваха като се вживяваха в ролите си. Като резултат от дейността на тези двулики Януси, в България днес има синдикати, но няма синдикалисти, има много партии, но има малко партийни членове, има официално регистрирана в европейските институции демокрация, чиято мерна единица все още е ДУМА-та, ЧАСОВЕ-те, ТРУД-ът, ПОСТФАКТУМ-ът,…и в които членуват много несвободни все още крепостни хора повярвали на заложеното в сценария: “Не им вярвайте, те са същите маскари!” и “Стани ти, та да седна аз!” Вярно е, че много от тях са маскари, защото са крепостни слуги, но не е вярно, че господарят може да стане, за да седне слугата, така както не е вярно, че аз и себеподобните ми можем да отнемем залъка на г-н Моллов и г-н Илия Павлов, на г-н Луканов и на г-н Дойнов!

СОБСТВЕНОСТТА, СВОБОДАТА и… ПАРАТА!

Животът е казал, а тригодишният ни опит го доказа, че даром дадената свобода е стадна, групова, партийна свобода, но не и свобода на личността, защото все още няма реална свобода върху собствеността. През 1947 години, комунистите отнеха груповата, партийната свобода, а личната можаха да ликвидират едва през 1949-50 година с ликвидиране на собствеността. През 1989 година същите тези комунисти върнаха статуквото от 1947г. макар и с манипулираното създаване на многопартиен живот, но не върнаха статуквото отпреди 1949-50 г. Не реституираха национализираната и колективизирана собственост, която да направи 70-80 процента български граждани свободни хора, работещи в своя магазин, на своята нивичка, в своята работилничка, не защото са против ДЕКОМУНИЗАЦИЯТА /наивна илюзия е, че някой ще реставрира омърсеното, преходното, негодното, умрялото/, а защото са за предварително подготвена и режисирана КАПИТАЛИЗАЦИЯ на България. Отново сме уникални, отново сме първи в света!

В България днес има два вида собственост: бившата частна превърната в ОБЩОНАРОДНА, част от която е реституирана отново в частна и ДЪРЖАВНА, част от която предстои да се приватизира в частна /общинската е частен случай на държавната, а кооперативната-на частната/. Два вида собственост и два различни подхода на всевластните комунисти към тях. Четиридесет години безогледно, хищническо експлоатиране на чуждата за тях общонародна собственост и непрекъснато обновяване, разширяване и уголемяване на общата, държавната. Мащеха за първата, родна майка за втората. Реституиращите се днес покрита градска и открита селска собственост са в окаян вид. Вид на нещо използвано, изстискано, изчерпано и захвърлено /върнато на собственика/ като ненужно. За да бъде ремонтирано, обновено, напълнено, възстановено и………продадено-за покритата градска. Откритата селско-земеделска собственост също е използувана, изстискана, опустошена и зарязана като ненужна в този си безстопанствен вид. За да бъде почистена, облагородена, окрупнена и…….продадена. Защото няма свободен пазар на земята /не могат чужденци да купуват българска земя/, поради което се връща не земя, а документи за собственост. Няма машини, семена, разплод, пазар за продукцията и затова ще има фалити, търгове на земя, а и не само на земя, с един кандидат купувач, така както имаше избори само с един кандидат-избраник от близкото минало. Кандидатът и в двата случая е един, средствата са еднакви, а крайната цел и преди и сега е ПАРАТА.

Ролята на парата е прозряна преди сто години от нашия Ботев, преди двеста години от френския Наполеон, преди две хиляди и двеста години от древните цивилизации. Ролята на парата е прозряна, но не е презряна и…..разбрана от нашите комунисти. И до днес те не знаят или не искат да знаят, че макар да е без цвят и без мирис, тя е различна. Парата придобита с труд и способности е чиста пара, потна пара, ценна пара и тя възпитава, облагородява, развива и усъвършенства човешкия индивид. А онази, припечелената незаконно, без труд и с насилие е мръсна пара, кървава пара, обезценена пара и тя развращава, деградира и унищожава човешкото в човека. Доларите на мафията не са еднакви с тези на законно действащата фирма, защото с тях се възпроизвеждат коренно противоположни дейности-терор, наркотици и оръжие срещу производство на материални блага. Ярко потвърждение на това е установилото се днес съотношение между рублата и долара, между лева и марката, между леите и лирите. В неразбирането на тази елементарна общочовешка истина е днешното ни нещастие, утрешната ни трагедия. То е резултат на разрушени и деформирани човешки стойности, възстановяването на които е дълъг процес, труден процес /лесно се руши, трудно се гради!/, еволюционен процес в условията на свободен пазар и на много, предимно дребни частни собственици. Колкото по-свободен е пазарът и колкото повече и по-дребни са собствениците, толкова по-добре! Колкото по-свещена, неприкосновена и правно гарантирана е собствеността, толкова по-убедителни и привлекателни ще сме пред себе си и пред света. Ето защо първата стъпка на всеки нормален политик, икономист и юрист трябваше да бъде незабавна и пълна реституция на всичко както в града, така и на село. Без никакви предварителни условия, възражения и съображения, убеждения и извращения. Трябваше, но не стана, няма и да стане. Но станаха други неповторими, но вече лесно обясними неща.

СХЕМАТА

ТЕАТЪР БЪЛГАРИЯ! Както във всеки театър и в него има САЛОН за зрителите и слушателите /народа/, СЦЕНА за артистите /законодатели и изпълнители/, КУЛИСИ за сценаристи, режисьори и суфльори /тайните служби/, ЗАВЕСА между сцената и салона /медиите/. Има контрольори на вход-ИЗХОДА и разпоРЕДители в салона. През 1944 година завесата падна и 45 години не се вдигна. Въпреки завесата, контакт между сцената и салона имаше, защото трябваше да има, защото не можеше да няма. Журналистите информираха мнозинството в салона за малцинството на сцената и обратно, доносниците донасяха на малцинството на сцената за мнозинството в салона. Този двупосочен обмен на информация беше организиран, реализиран и контролиран от тайните служби така, че първите открито и гръмогласно лъжеха, докато вторите скрито и негласно донасяха истината, неморалната истина, но все пак истина. И днес чистата лъжа /журналистите/ е съдник на мръсната истина /доносниците/, а и двете са маши за премахване на вини и за печелене на пари.

ВНС премахна ВИНАТА,
а 36 и 37-мо НС ще узаконят ПАРАТА

Сценарият беше написан, участниците определени, а ролите разпределени още в средата на 90-те години в специализираните институти за стратегически проучвания от висококвалифицирани и хабилитирани стратези на БКП. И голямата ИЗМАМА започна с подарената фалшива свобода-след като 45 години са те принуждавали да викаш “Да живее БКП”, да можеш свободно да извикаш “Не щеме комунизъм, долу БКП”. После дойде раждането на новите-стари партии и организации, чието прочистване и пречистване все още продължава. Появи се СДС и д-р Желев на кръглата-квадратна маса, където вече ги чакаше БКП на г-н Луканов и двамата със съвместни усилия убедиха предубедения, уплашен и невярващ българин, че в България вече има опозиция на комунистите, което значи, че вече сме демократична страна! Утвърденият чрез ФАШИЗМЪТ антитоталитарист къде сам, къде с помощта на г-н Луканов се опита да убеди в това и президентите Буш и Митеран, канцлерите Мейджър и Кол, кралица Елизабет и крал Хуан Карлос. Но нито един от тях не се е убедил, щом като все още лично не е посетил президентството в София.Естествено е президентите Елцин и Илиеску да са чести наши гости.

После дойде ВНС, където един срещу друг седнаха господари и слуги. Едногодишният парламентарен театър завърши с освобождаване на комунистите от ВИНАТА-морална и материална. Конституцията ги оневини за геноцида към човека и нацията, а Търговският закон и последвалото преобразуване на държавните предприятия покри престъпленията им в материалната сфера /Законът за земята гласуван от ВНС беше една подигравка с 60-70 процента от народа български/. После дойде 36-тото НС, за да им осигури ПАРАТА чрез приемане на законите за придобиване на собственост /за реституция, за приватизация и за чуждите инвестиции/, но не и морално пречистващите закони-за досиетата и авторите им, контролните-за сметната палата, бюджетно данъчните. Защото няма ли данъци, няма пари за бюджетните: заплати и пенсии, добавки и компенсации, а увеличението на последните води до бюджетен дефицит, пари без стоково покритие, инфлация, повишаване на цените и ликвидиране на увеличението. Авторите на тази престъпна законодателна непоследователност, ако имат поне мъничко морал, трябва да се извинят на избирателите си и да върнат доверчиво дадения им мандат /ВНС предвидливо отказа правото на избирателя да отзовава изменника/. А консуматорите на тази непоследователност-синдикалните борци за високи заплати и пенсии, господата Петков и Тренчев са длъжни да декларират пред обезверените и напускащи ги членове това свое престъпно неразбиране.

ДА ПРЕТВОРИМ ДУМИТЕ В ДЕЛА

“Вълкът козината си мени, но нрава-никога!” Каквото са казали комунистите досега, изпълнили са го! “С оръжие и революция ще вземем властта!”-с оръжие я взеха и утвърдиха. “С диктатура на пролетариата ще управляваме!”-с диктатура управляват и днес пролетариите! “Ще построим светлото бъдеще!”-построиха го за себе си! “При нас са най-компетентните, най-кадърните, професионалистите!”-тригодишният опит ни показа, че те наистина са професионалисти.

Измамно е чувството НИ, лъжливи са твърденията ИМ, че в България нищо не става, че рИформата буксува, че трябва да се ускорят процесите. А това, че нещо все още не е станало, значи че не му е дошло времето да стане.

Еуфория на свободата! По улици и по площади се веят сини и червени знамена. Вика се долу, горе. Лансира се демократичен социализъм /някой да си спомня за него!?!/ срещу син фашизъм. Бавния преход спори с шоковата терапия. На кръгли маси и от площадни и парламентарни трибуни се леят думи, силни думи, лоши думи, сладки думи, но само думи, защото това е сцената на театър България, на която за първи път от 45 години се играе пиеса с вдигната завеса, с артисти, преоблечени като юристи, журналисти, икономисти, синдикалисти имащи възнаграждения на професионалисти. На сцената са парламентаристите, в салона при народа са синдикалистите, а ролята на вдигнатата завеса изпълняват журналистите. Добре познатата ни кърваво-червена политическа сила със своите превъплащения от червено в насинено червено, оранжево, червено и т.н., за по-малко от три години направи българите чистокръвни далтонисти.

С не по-малък професионализъм се вживяват в ролята си синдикалните босове, които най-напред запалиха тлеещия десетилетия наред огън, а после го поляха и угасиха със студен душ-душът на измяната и предателството. Унищожиха и обезвредиха най-силното и най-ефективно средство за самозащита на един народ-синдикалното. Браво професоре, ашколсун докторе! Оправдахте гласуваното ви доверие.

А журналистите, тези рицари на словото със своето усърдие просто надминаха себе си. Надминаха и най-смелите очаквания на господарите си. Чрез техните уста дядо Вазов-ото “Родна реч омайна сладка….” премина през “Руска реч омайна….”, за да достигне до днешното “Мръсна реч….”! Каква метаморфоза, какво превъплащение, какъв професионализъм! Браво, Продев, браво Блъсков, браво Тошев, браво и на нелегалния Главен редактор на току що освободилия се ОТЕЧЕСТВЕН вестник, г-н Калин Станко Тодоров!

И докато народът следи действието на сцената, чака, вярва и се надява на думите, сериозните и делови хора, със своите дела работят за бъдещето на България, за подготвяното почти две десетилетия свое бъдеще, защото те бяха, те и ще бъдат България.

Тогава, когато и пеленачетата разбраха, че България е една обрулена и фалирала държава с огромен дълг, с празни магазини и километрични опашки пред тях, от разрухата възкръснаха частни фирми и сдружения с огромни финансови възможности, с конкурентна на държавните предприятия дейност осигуряваща постепенното преливане от държавното към тяхното-частното. Това е така нареченият бавен, плавен /не шоков/ преход от държавна към частна собственост. Постепенно прехвърляне на капитали, основни средства и дейности от държавното към частното, разрушаване и обезсилване на държавните фирми за проспериране на частните със същия предмет на дейност. В основата са контролните-банките и печелившите-енергийният: ЕЛЕКТРИЧЕСКИ, ГАЗОВ, НЕФТЕН бизнес и ОРЪЖЕЙНИЯТ бизнес с паралелните им ПЪРВА ЧАСТНА БАНКА, ЕЛПИДА-3 и МУЛТИГРУП /нарко-бизнеса няма и не може да има алтернатива/. Следват обслужващите ги: информационно- ЧАСОВАТА пресгрупа, транспортно-ДЖЕС ЕЪР, търговско-ОУПЪН МАРКЕТ, застрахователно-БЪЛГАРИЯ и ОРЕЛ, курортно-почивен-СЛЪНЧЕВ ДЕН,….Този така наречен частен бизнес не е производствен, а е спекулативен, не е лоялен, защото не е явен. Авторът му е един, защото стилът и почеркът са идентични, а целта му е да се легитимират /изперат/ “заделените” през последните две десетилетия капитали чрез новосъздадените частни образувания и целенасочено да се досъсипят, обезценят и приватизират държавните предприятия без конкуренция отвън. Това е гвоздеят на разигравания на сцената политичеки театър-промяна на собствеността зад кулисите, на тъмно.

НИЕ СМЕ НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР,…
И ТАКА ДО КРАЯ НА СВЕТА!

Това, че при едни и същи политически, икономически, социални и т.н. условия имаме една неизменна, монолитна, “нелюспеща” се БКП/БСП и един постоянно променящ структурата и състава си СДС недвусмислено показва, че процесите в СДС не са естествени, вътрешни, а са предварително заложени и отвън задействани. Нещо повече, самото отлюспване на хора, партии и организации е САМООТЛЮСПВАНЕ в определен момент, преследващо определена цел. Да си припомним как и кога стана с нищо непредизвиканото обособяване на СДС-Център и СДС-Либерали, излизането на БЗНС Никола Петков от СДС, етничекото салтомортале на правозащитника г-н Румен Воденичаров, синдикалната метаморфоза на синия доктор, странните превъплащения на такива антикомунисти като Владимир Костов и Петко Бочаров, противоестественото, но необходимо за парламентарното мнозинство олевяване на ДПС. Неестествени, нестандандартни, объркващи ходове, чиято цел не е увеличаване броя на комунистите-новите капиталисти /това не е необходимо, не е желателно, не е и възможно/, а е разединяване на антикомунистите, чиито гласове биха попречили на тази чудовищна мърсотия. Нормалните социологически проучвания днес трябва да отразяват най-вече процентите на комунистите и техните привързани и добре платени слуги. Да коментират цифрите от вота на СУВЕРЕНА: 10 юни 1990г.-53%, 13 октомври 1991г.-26%, 17 януари 1992г.-22%, 1994г.-вместо 13%, половината на 26, което пък е половината на 53% , отново 53%?!? Твърди се, че една трета от народа ни не е представена в парламента, но не се обяснява, че това се дължи на този професионално подготвен и вече три години разиграван сатанински театър и че ако тя беше в парламента, нямаше да седи в лявата част на залата. Нелепо е обяснението, че частният /личен/ бизнес е причина за увеличаване броя на негласувалите. Частния бизнес не може да обърква и обезверява. Тъкмо обратното-в отсъствието му е причината.

Масираната и добре премерена пропаганда за опасност от реставрация на комунизма, за съхраняване на кооперативната и държавна собственост, за посттоталитаризъм и отказ от демокрация е ДЕМАГОГИЯ, скриваща истинската същност на протичащите у нас процеси. Тези, които без съд и присъда избиха цял парламент и няколко правителства, които извършиха материален и духовен геноцид над цял един народ са ненаказани именно поради утвърдените демократични норми у нас. Те не са и не могат да бъдат демократи, но са за демокрация, за супер демокрация, защото интереса им го изисква. Те са за правата на човека, за правата на своя човек, на Живков, Луканов, Лилов и сие, за което вече могат да пледират и пледират където и както трябва.

Въпреки Дертлиево-Орсовите кооперативни вълнения и Луканов-ото гарантирано от държавата социално пазарно стопанство, те са и за частна собственост. За свещена и неприкосновена, по партиен признак и без конкуренция отвън усвоена частна собственост. Те са бъдещите единствени частни собственици в тяхната БРБ /бананова република България/, освен ако българският народ при едни нови избори не ги отлюспи от гърба си и ги прати там, откъдето дойдоха.

ПРОМЯНАТА, ИЗМЯНАТА, ПОДМЯНАТА

В началото бяха правителствата на г-н Луканов. Правителства на демонополизацията и деполитизацията. Г-н Луканов с безценната помощ на синдикалния д-р Тренчев и на нас- неговите наивни членове, “деполитизира” своите другари, юридически ги освободи от морална и материална отговорност чрез ликвидиране или преобразуване на ръководените от тях структури и ги изпрати в паралелни, партийно-частни такива, за да довършат онова, което така добре бяха започнали-чрез преливане и нелоялна конкуренция да направят държавните фирми непродаваеми, а подаряеми.

После дойде правителството на г-н Попов. Правителство на свободния пазар и несъответстващата му поробена от комунистите икономика с неизбежния скок на цените, инфлация, безработица и професионално насочено недоволство на потърпевшите към СДС, към тяхното СДС.

После дойде правителството на г-н Филип Димитров. Правителство на справедливостта, породила необходимостта от реституция даваща път на легитимния частен бизнес, с който започна очовечаването ни. Реституция на покритата градска собственост, стартирала в бизнеса с банкови кредити срещу собственост. Ликвидация на “общонародна” собственост-ТКЗС и създаване на частна собственост върху средствата за производство-земя по законово-административен път, така както беше ликвидирана собствеността и образувани ТКЗС през 1950г. С единствената разлика може би, че сега собствениците не ги бият, за да си получат земята. А би трябвало!?!

После дойде правителството на г-н Беров. Правителство на приватизацията. Приватизация на създадената за тази цел през последния четвърт век държавна собственост, която вече е разпределена, оценена като обезценена и остава само да бъде узаконена. Приватизация и на реституираната “общонародна” собственост. Именно затова беше извикан дуетът НС-Правителство на двуликите и трилики Януси: господата Беров, Мичковски, Карабашев, Венцислав Димитров, Луджев, Биков, които написаха една икономическа програма на Раковски 134, превърнаха я в закони в НС от името на СДС, а сега ще я реализират от името и в интерес на БКП. От името на онова 25 процентно /1,5 милиона избиратели/ комунистическо малцинство, но в интерес на не повече от 0,1 процент от него-около хиляда и петстотин новобогаташи. Обяснението на това на пръв поглед неубедително твърдение може да се намери в близкото минало, когато само няколко хиляди висши аристократи имаха реалната власт, докато привилегиите на стотиците хиляди членове на БКП бяха жалки и нищожни, слугински. Толкова жалки и толкова нищожни, че ако можеха да ги осъзнаят, те биха били най-яростните антикомунисти. Аналогично е разслоението в комунистическите редици днес на ДРЕБНИ явни “богаташчета”, които “приватизираха” някоя крава и трактор, струг и камион в повече от себеподобните си и на ЕДРИ неявни богаташи, които приватизират България барабар със земята и водата, хората и въздуха, политиката и икономиката. Първите получават правото да се сдобият със стотици хиляди ежедневно обезценявани хартийки-левове, докато вторите имат стотици милиони, милиарди надлежно защитени от инфлация долари, акции, картини, злато, ценни книжа. Имат и натрупания с десетилетията властен професионализъм, основаващ се на максимата “Целта оправдава средствата!”. А когато тази цел са ПАРИ, охолство и власт осигуряващи, средствата са безскрупулно професионални. Народното недоволство е насочвано явно към “обогатяващите” се от реституцията и неявно към дребните джебчии и спекуланти от собствения им комунистически електорат, с което целят да отвлекат вниманието от себе си.

Създадената през последните две десетилетия българска държавна промишленост по предмета си на дейност беше и все още е монополист /Сердика, Елпром, Булгартабак, Металхим,…/. Контролът и управлението на този уникален концерн бяха и все още са съсредоточени във върха на партийната пирамида. Тази промишленост беше създадена за вътрешния и за външен СИВ-овски пазари. Но икономическата необходимост и партийната целесъобразност наложиха излизането й на световните пазари. В началото с партийно-административни актове /случаят Тексим/, а по-късно с юридическия Указ 56 си осигуриха възможност за износ на капитали зад граница. За никого не е тайна днес, че Генерален пълномощник на БКП за вътрешния бизнес е г-н Луканов, а за инвестирания външен е г-н Огнян Дойнов / революционният 10 ноември го завари на работното му място/. Двата бизнеса са взаимносвързани и зависими един от друг. До днес вътрешния инвестираше във външния /г-н Луканов даваше на г-н Дойнов/, а утре тази инвестиция ще се върне отново в България като чужда- “Дойнов къмпани интернешънъл” ще помогне на изпадналата в колапс фирма на Луканов. А професорът на стратегическите науки г-н Лилов ще обоснове историческата необходимост от този процес. Другарите от Политбюро: Джуров, Кубадински, Гриша Филипов, Таков, Белчев, Дюлгеров мълчаливо ще надничат иззад кулисите. И над всичко и над всички ще ехти гръмогласното Тодор Живков-о: ХА-ХА-ХА! МОЛОДЦИ!

С гласувания от ВНС Търговски закон и последвалото светкавично преобразуване на държавните структури в самостоятелни субекти, каналите и връзките между вътрешния и външен бизнес станаха невидими, неявни. В същото време “деполитизираната” съдебна власт под давлението на едностранно политизираната законодателна и изпълнителна власт водеше безкрайни кокошкарски процеси за коли, апартаменти и жалки суми, целящи да убедят аудиторията във невиновността на виновните с “Такива бяха времената и….законите”!

Едновременно с това се реституира покрита градска собственост, която стартира в частния бизнес с огромни банкови кредити срещу собственост, които могат да прераснат в неустойки, фалити, търгове и смяна на собственика. Реституира се и открита земеделска собственост чрез даване не на реална земя, а на документ за собственост, с който градските селяни, а и не само те, могат да образуват това велико произведение на социализма-кооперацията. Земята ще бъде окрупнена и облагородена. Ще има непосилни банкови кредити и данъци за техника, животни, сгради, последвани от неотразими вътрешни противоречия-“Общата кобила и кучета не я ядат!” , фалити, търгове и смяна на собственика. Отсъствието на данъчни закони облагодетелства единствено новите бъдещи собственици, а на закона за фалитите все още не му е дошло времето-държавните предприятия трябва да бъдат опразнени от човешкия синдикален материал, а реституираната частна собственост трябва хубавичко да задлъжнее. Разчита се на недооценяване стойността на недвижимата собственост, сравнена с обезценяващите се милиони левчета. Разчита се на нежеланието на градските селяни да заменят престижната градска служба и работа с обидния и неблагодарен селско-земеделски труд, без да съзнават, че на първите дните са преброени. Разчита се най-вече на добилото гражданственост многократно повтаряно твърдение, че приватизацията като с магическа пръчка ще направи икономиката ни пазарна, а нас българите демократи. Това е революционно очакване, а всички знаем вече кои и какви са революционерите.

Никак не е случайно, че днешното правителство е на никого, а членовете му са експерти, представляващи само себе си. Не е случайно, че ВСИЧКИ, които воюваха срещу предишното, днес са толкова жалки в мълчанието и бездействието си. Не е случайно, че правителството обяви тотална приватизация на всички нива: МС, министерства, общини и т.н. И то днес, когато политическите условия в България и на Балканите елиминират участието на каквито и да са чужди инвеститори /без Огнян Дойнов-ите разбира се/!?! Когато социалното напрежение породено от появилите се от “нищото” мощни български фирми-фантоми е огромно! Когато в политическия и икономически живот, старателно се отбягва отговора на въпроса: Кой кой е, какъв е и за какво е? Защото смяната на собствеността като самоцел вътре в страната не е решение на икономическите проблеми. То е антирешение, защото изкуствено създадените условия за тази смяна водят до ПОДМЯНА на съществуващия до днес тотален държавно-партиен монопол с тотален частно-партиен монопол. А тъй като той беше тъмен, скрит, мафиотски, след смяната той ще бъде отново източник на терор, насилие и нещастие не само за собствения си народ, но и за другите народи.

ИСТИНАТА

“Заклевам се че ще говоря истината, цялата истина и само истината!”. След тези спасителни думи изречени на едно свещено място, след 100 години в нелегалност, в самота, те са длъжни да кажат на своя народ всичко за себе си, да се покаят и да се приобщят отново към него. Да се върнат при него със срам, така както блудна дъщеря се завръща!

100 ГОДИНИ САМОТА-четете Маркес, а не Маркс, господа!

В началото нелегални и самотни по балкани и конспиративни квартири като ОРЪЖИЕ-имащи, после нелегални и самотни в дворци и резиденции като ВЛАСТ-имащи, днес нелегални и самотни по чужди страни и банки като ПАРИ-имащи, а утре отново нелегални и самотни /сами със себе си/ като ОРЪЖИЕ-, ПАРИ- и ВЛАСТ-имащи в една България без народ, с народ от черноработници в светли, но чужди страни!

Докога, другари господа, ще живеете в нелегална самота? 100 години не ви ли стигнаха?

А истината за ставащото ДНЕС и готвеното ни УТРЕ е проста. Тя вече не се и крие. Г-н Петко Бочаров без срам и без свян я заяви на целокупния български народ от екрана на БНТ. Тя е основана на три основни, но винаги пропускани, премълчавани, забравяни /защо, ли?/ подистини:

- България е богата страна! Една от най-богатите в света, по капитали, по движима и недвижима собственост на глава от населението и по стратегическо разположение.

- Зад всичко това, което стана през последните 50 години, 70 години, а защо не 100 и повече години и зад онова, което се подготвя да стане през следващите години стоят хора от различни поколения, но от едни и същи фамилии със свои, небългарски интереси.

- За да дойдат на власт и за да могат да упражняват тази власт, тези фамилии плащаха, плащат и ще плащат с интернационализъм, нямащ нищо общо с нормалното, човешкото и националното българско достойнство.

Проточилата се месеци наред прожекция на американския филм ТУИН ПИЙКС трябваше да ни убеди, че подобно на агента от ФБР, ние имаме нужда от агента на ДС. С тази подсказана му от източните мъдреци истина, агентът от ФБР-Купър разбра как едно кътче земен рай е превърнато от сатаната в ад. Разбра и стана част от този ад. Аналогично и “много от българските политици, икономисти, журналисти не са това, което са”! С тази, подсказаната ни от западните демократи истина, ние разбрахме как едно кътче земен рай-България беше превърнато от БКП и ДС в ад. Разбрахме и много от нас станаха част от този ад. А завръщането ни отново в рая може да стане само и единствено ако минем през ЧИСТИЛИЩЕТО. Тайните служби и архивите им трябва да станат явни! С това трябваше да започнем! Без това не можем да продължим, защото ТАЙНИТЕ политици, бизнесмени, журналисти, пък били те и професионалисти, не са чисти! Те не са слуги на народа, те са слуги на създателя си, на покровителя си! И затова ЧИСТИЯТ АМАТЬОР е за предпочитане пред МРЪСНИЯ ПРОФЕСИОНАЛИСТ, защото аматьорът може да стане и ще стане професионалист, докато мръсният в стремежа си да се изчисти, може да стане още по-мръсен. И така кой кой е и за какво е?

На кръглата маса не друг а съветникът по юридическите въпроси на бъдещия президент г-н Стоян Ганев пледираше за “едно ВНС, което да изработи една демократична конституция”, която той не подписа /защо?/. После във ВНС той пледираше за съд над СССР и КГБ, а по-късно през главата на България изтича до Москва, която е в СССР и в която е КГБ /защо?/. После вместо професионално да си гледа държавната, /не партийна/ работа в ООН, през ден той тича до София /кой ли поема презокеанските му разходки?/, нашепва тайнствени неща и извади отнякъде секретна папка едва тогава, когато не можеше да бъде огласена /защо?/.

От високата трибуна на НС, г-н Луканов син и внук гръмогласно заяви, че е против скритата приватизация /защо точно той?/. Че е за справедливост, за участие на всички българи в разпределението на държавната собственост чрез ВАУЧЕРИ, така както е в братска Русия, където всеки руснак участва в приватизационния процес с дадените му от държавата 10000 рубли, което е по-малко от 10 долара. Колко благородно и народно е това Лука/но/во предложение! Само дето трябва да почакаме Беров-ото правителство да направи курса на лева съизмерим с този на рублата: 1000-2000 лева за долар!

От трибуната на НС, г-н Александър Йорданов заяви, че сега преди зимата на 1992-93г., тук на Балканите, майка България не може без правителство и след поредния словесен двубой с г-жа Ананиева зае председателското на 36-то НС място и под негово ръководство стария нов парламент избра днешното, на г-н Беров, правителство. Правителство, чиито действия предизвикват въпроси с повишена трудност:

Мандатът на правителството е на ДПС, програмата е на СДС, а съставът му споделя приоритетите на г-н президента Желев. След посещението на г-н Луджев в Турция, военните контакти /н-к ГЩ и военни министри/ между двете страни стават все по-интензивни. Пътят на турския президент в балканските столици съвпадна с извървения от нашия президент път. Българските медии тръбят за повсеместен християнски геноцид над мюсюлманите в Югославия, а България не е в състояние ефективно да спомогне за ембарговото му ограничаване и спиране. Негласно и целенасочено се налага мнението, че видите ли, България се турцизира. А това така ли е?

След 45 години тотално заливане на България с руска реч, руски филми, руски песни, преклонение пред всичко съветско, след 10 ноември като по чудо всичко изведнъж секна. Защо? А хората бяха същите и всичко беше същото! И днес външният и военен министри, там в Санкт Петербург тайно преговарят за най-новата политика и най-новите оръжия. Индустриалният министър, там в Москва уговаря Джойнт-Венчъри между фалиращите български предприятия и фалиралите и приватизиращи се руски предприятия без западно участие /западните инвестиции в България са все още само хуманитарни/!

“Совите не са сови”, господа и ние вече знаем това!

НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ СЛЕД… ПРОНИКНОВЕНИЕ!

“Национално помирение!” Отново гол лозунг издигнат отговорно от безотговорни хора. Преди да се помири трябва НАЦИОНАЛНО ДА СЕ СЪГЛАСИМ кой, с кого, защо и в името на какво се помирява!

Във всяка демократична и икономически просперираща държава съществува негласно, неписано, но безусловно спазвано НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ по такива общонародни и общонационални стойности, каквито са: свободата на личността, чиято основна характеристика е частната собственост върху средствата за производство, свободният пазар, националното достойнство, откритост в политическия и икономически живот. Това не са измислени и административно наложени догми! Това са същностни характеристики, осъзнати от всеки човек, от всяка партия, във всяка държавна институция. Осъзнати от всеки за ДЛЪЖНОСТТА му към Род и Родина. Осъзнати и стриктно спазвани права и задължения. Осъзнаване на полицая за надпартийната му роля за вътрешния ред и на армейския офицер за външния мир. Осъзнаване на хората от съдебната власт за надпартийната им роля при узаконяване на закона. Осъзнаване на всеки политик и всеки бизнесмен, че в една нормална държава политика и бизнес на тъмно не се правят. Осъзнаване на журналистите и синдикалистите, че обект на техния бизнес не са пари, а човешки души и човешки съдби.

Осъзнаване на целия народ, че с комунизма в България вече е свършено и че само глупак би се опитал да реставрира тази негодна, корумпирана и компрометирана система. А тригодишният опит ни доказа, че комунистите съвсем не са глупаци. Че трансформирането на ТКЗС в кооперация съвсем не е реставрация, а е мръсна капитализация. И затова всеки наследник на земя, уважаващ и почитащ паметта на наследодателя си трябва да знае, че в едно пазарно стопанство кооперация може да се прави само от много чисти и много честни хора, с безгранично взаимно доверие, с наличие на трудолюбие, търпимост и пестеливост и при отсъствие на корист и завист. Да знае, че веднъж влязъл практически няма да може да излезе от нея. Че притиснат от монопола на продавача на: техника, разплод, семена, хербициди и на изкупвача на готовата продукция, както и от възможните неплодородни години, кооперацията ще взема кредити срещу собственост наложени чрез гласуване въпреки несъгласието на някои от членове-кооператорите. А невъзможността от погасяването им води до неустойки, фалити и загуба на собственост върху земята. Както и върху битовата собственост на член кооператора. Премълчаването на тази рискова възможност от глашатаите на кооперативното движение говори само по себе си за нечистите им цели.

НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ ще има, защото трябва да има! Защото всички ние трябва да РАБОТИМ, а не да се БИЕМ в България и за България. Защото децата ни трябва да живеят в майка България, а в чужди страни да ходят като туристи, а не като бойци интернационалисти! А за това е необходимо осъзнаване и общонационално съгласие само за едно: ТАЙНАТА да стане ЯВНА! ТЪМНОТО да стане СВЕТЛО, за да може мръсното да се изчисти. Навсякъде! И в политиката, и в икономиката, и в медиите! Завесите и кулисите да ги няма! Сценаристите, режисьорите и суфльорите, също! ВХОД-изход на театър България-свободен! Всеки, който не вярва, нека дойде да види, да чуе и да разбере, че тя вече е светла страна, с прозрачна политика и икономика и че е в Европа не само географски. Че Балканите няма да бъдат това, което са били и което някои все още искат да бъдат.Това искаме ние многото. Сигурно е че 99 процента от народа ни го иска. Попитайте го господа от НЦИОМ, ГАЛЪП, МБМД! Послушайте го господа политици, защото:

ВЪТРЕШНОТО УБЕЖДЕНИЕ /от необходимост/ за НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ минава през необходимостта от РАЗКРЕПОСТЯВАНЕ! Разкрепостяване на всички и за всичко. Осъзнаване че всички: българи и турци, цигани и евреи, арменци и чуждоземци сме обречени да живеем заедно в България. Разкрепостяване след осъзнаване и на останалата половина от изкуствено формираната преди 30 години комунистическа партия-мастодонт, че разделянето на народа ни на синьо и червено стадо и опълчването им едно срещу друго е национално предателство на Лилов-ите сценаристи, Луканов-ите режисьори и Продев-и суфльори. Осъзнаване, че наливаната до вчера отгоре надолу по пирамидалната структура ИДЕОЛОГИЯ, днес тя се отлива към върха на пирамидата във вид на ПАРИ, скрити пари, мръсни пари, мафиотски пари!

Че е в сила елементарната математическа логика: колкото по-малко са хората на върха на пирамидата, толкова повече ще има за всеки от тях! В това трябва всички /сини и червени, бели и зелени/ да се съгласим и като се разкрепостим, да се помирим! Да съборим пирамидата, за да спасим от нелегалност и самота, тези няколко хиляди наши другари господа!

СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ

Но това те не искат. И затова плащат на синдикалисти и на журналисти, на икономисти и юристи, на лаици политици за разни папки и гейтове, за мнения и внушения, че видите ли, тези са доброто СДС, а онези-лошото, екстремисткото, фашисткото. Тези трябва да останат, а другите да си отидат. Тези са здрави /другари/, другите са болни /господа/.

А ние все още не знаем, а искаме да узнаем кой и защо подпали Партийния дом? Какво написаха в доклада си господата Тамбуев и Румен Данов? Какви “съсипващи” г-н Луканов факти имаше в папката на г-дата Р. Биков и Ив. Костов? Колко от изнесените в пресата от г-н Сугарев и по БНТ от г-жа Михнева факти и документи за икономически и политически престъпления са разследвани и….наказани? Къде и от какво “живурка” свикналата на охолен живот Живков-а комунистическа номенклатура? Кой и с какви пари стартира днешните едри капиталистически фирми в нашата едва сега прохождаща пазарна икономика? Бригадир-ски /Аспарухов/, или Мишев /Константин/ беше гейта и КИНТЕКС на кого продава оръжието си? А вместо отговор на тези поставени от цялата нация въпроси, синята госпожа Крулева пред НС, пред БНТ, пред целия народ, пред очите на цял свят, подобно на Георги Димитров в Лайпциг, смело се провикна: “-Аз, синята госпожа, обвинявам сините господа Ф. Димитров, Йор. Соколов, Б. Бонев, Св. Лучников, Ив, Татарчев, Ив. Костов и Илко Ескенази за сините им престъпления към беззащитния син защитник на синия пролетариат д-р Константин Тренчев /Рапсодия в синьо по Гершуин/. За геройската си постъпка тя трябва да бъде наградена с петолъчка за храброст, произведена в чин генерал от ДС войските на г-н Президента и да й бъде изказана служебна благодарност пред строя. А ние зрителите и слушателите присъединяваме нашите скромни благодарности за това, че тя косвено ни обясни, защо гореизброените сини господа бяха свалени от властта. Защо не трябва да ги има в НКС на СДС, в ПГ на СДС, в СДС изобщо!

Капанът е заложен, приватизационната стръв е на място, народът е вътре и остава само някой да го щракне, с което ще осигури още много години тъмно бъдеще на България.

А от предизборния кандидат президентски плакат, д-р Желев усмихнато нашепваше: “Ще успеем, вярвайте в себе си!” ТЕ наистина успяват и затова нека НИЕ богомолно да мълвим: “Милост за България, д-р Желев! И нека Бог да я пази от комунистите, капиталистите, интернационалистите!

П.П.-От реституцията, моето безпартийно петчленно семейство очаква двадесет декара гола черна земя, а от приватизацията една гола надежда за бъдещето на майка България!

- С тези няколко реда аз искам да науча възнаграждението, което ще ми определят сценаристите на разигравания днес театър: като оръжие имащи-парче олово, като власт имащи-кофа помия, като пари имащи-парче злато! Всяка роля се заплаща по определен начин, нали!

- Всеки зрител, слушател, читател,….избирател има очи да гледа, уши да слуша, мозък да мисли и сам да решава! За себе си, за децата си и за България!

- По своята същност този материал е нестандартен, еретичен, с фундаментално значение и е алтернативен на хиляди други. Така че, тиражирайте го другари и господа! Нали сте демократи!

Март 1993г.


Уважаеми г-н……….,

предлагам Ви за отпечатване материала: “ЕЛЕМЕНТАРНО,ЖИВКОВ! БРАВО ЖЕЛЕВ!”,

с приблизителен обем 930 реда по 56 знака. Този опит за цялостна оценка на събитията през изключително важните за България последни няколко години е направен от позицията на СДС и е предназначен за в. ДЕМОКРАЦИЯ. В началото на м. Март-1993г. /преди 5-тата НК на СДС/, той беше предаден лично от мен на Директора на вестника, г-н Едвин Сугарев /копия от него дадох и на ръководители на СДС/. Тъй като изминалите 17 месеца са прекалено дълъг срок за чакане, а наличието на многостранични публикации във в. ДЕМОКРАЦИЯ, третиращи единични или лични проблеми го определят като не много голям обем за публикуване, каквото е и единствено даденото ми до сега обяснение за “отказ”, аз съм принуден да се обърна към друг столичен многотиражен вестник за огласяването му. Единственото ми условие-изискване към вас е той да не бъде СЪКРАЩАВАН-ПРОМЕНЯН, въпреки че някои от постановките в него се оказаха не съвсем точни! Евентуалното му отпечатване във вашия вестник би променило и други! Но….всеки читател, зрител, слушател има очи да гледа, уши да слуша, мозък да мисли! И сам да решава за себе си и за…..!

Като се надявам на позитивното Ви отношение, оставам

С уважение: Георги Алексов

Август 1994г.

П.П. С настоящия материал мисля, че мога да получа обратно поне част от наивно даденото от мен доверие на двамата Президенти: Желев-на България и Тренчев-на КТ ПОДКРЕПА, а и на всички открити и все още неразкрили се интернационални демократи!

ОТКРИТО ПИСМО
от инж. Георги Алексов

ДО г-н Стефан Продев
Гл. Редактор на в. ДУМА

КОПИЕ: г-н Едвин Сугарев
депутат в 37-мото НС

г-н Иво Инджев
Гл. Редактор на в. ДЕМОКРАЦИЯ

г-н Тошо Тошев
Гл. Редактор на в. ТРУД

г-н Илия Данов
Гл. р-р на в.Земеделско Знаме

г-жа Мария Велковска
Гл. редактор на в. ЗНАМЕ

г-н Александър Йорданов
Гл. редактор на в. ВЕК-21

Уважаеми г-н ПРОДЕВ,

Възхищавам се на езика Ви, високо ценя стила Ви на писане. Вашето “подострено” журналистическо перо е наистина неповторимо. Вие сте явление в родната ни журналистика. Вече 5 /пет/ години чрез СЛОВОТО си във в. ДУМА, Вие се борите С, ПРОТИВ, СРЕЩУ,….. кого и какво?

Сините фашисти, които викаха “Смърт на комунистите”? А кои са те? За национално достойнство? А кой и защо регистрира етническа партия, кои и какви са ръководителите й? С все още неидентифицираните насилници? А кои са те? Срещу спекулантите, прекупвачите, новобогаташите? А кои са те? Със синята стихия “разорила” градове и села? А чие дело и кого обслужва тя? Със тъмно-синьото, екстремисткото СДС? Наистина ли не разбирате какво става в тази страна? Допускам, вярвам, че това е така, защото не е възможно човек така убедително да се изразява, ако смисълът на написаното не е негово вътрешно убеждение.

Ако това обаче е наистина така, то Вие сте един Дон Кихот, който се бори С, ПРОТИВ, СРЕЩУ,….вятърни мелници! За съжаление, оръжието Ви не е безобидното дървено копие! За нещастие, мелниците срещу които воювате съвсем не са вятърни, а са много добре изпипани мелачки на духовен човешки материал, които обезверяват, обезличават,противопоставят, озверяват, унищожават цял един народ! А Вие майсторът на перото, рицарят на словото, борейки се срещу тях ги легитимирате, утвърждавате!

Не бих Ви писал, ако всичките Ви материали от “Мили хора” през “Синята стихия” до “Левия вестник” бяха добре изпълнена и още по-добре заплатена слугинска поръчка. Това вярвам, убеден съм, че не е възможно с талант като Вашия, защото написаното от Вас е силно, емоционално, а не е хладно, пресметливо! То е вътрешно убеждение-не е чужда воля, налагана със сила и с….пари! И защото онова, което постигнахте с Вашата журналистика е толкова огромно, толкова мащабно, че не би могло да бъде заплатено даже и от някой съвременен Крез.

Ето защо, приложено изпращам Ви материала “ЕЛЕМЕНТАРНО ЖИВКОВ! БРАВО ЖЕЛЕВ!, който е една друга гледна точка за станалото и все още ставащо в България днес.За действащи лица и ПРЕДИЗВИКАНИ събития, които предопределят бъдещето на всички ни и най-вече това на нашите деца, внуци и т. н. Измамно е чувството на някои, фалшиво е убеждението на други, че може да има хора или групи от хора, които трайно да бъдат добре за сметка на други, които да са зле на икономическа, политическа или духовна основа. Или всички имаме бъдеще като народ или никой! Изключвам хората, които въпреки че са българи, не се чувстват такива. Които не мислят, не живеят и не милеят за България!

Този материал не е професионален, защото аз не съм журналист, политик, икономист, а съм принуден да бъда такъв, но в него съм направил опит да обясня логически, смислено и взаимосвързано онова, което ни заобикаля, което става в нас и с нас. Този материал трябва да стигне до всеки непредубеден българин. До онези 6 /шест/ милиона безпартийни избиратели, защото само 500 хиляди са зависимите партийни членове, малка част от които формират политиката и икономиката на България днес. Защото от вътрешна диктатура и от чуждо господство се излиза само с просвета. Защото само просветен народ е силен народ. Защото само добре ориентираният в пространството и времето човек е самостоятелна личност, способна да решава, да създава, да умножава. Общото, стадното, зависимото е непродуктивно!

През 1989 година 95 процента от българския народ последва дисидентите в борбата им срещу Тодор Живков-ата диктатура. Тогава всички вие най-лични дисиденти бяхте заедно: във френското посолство, на ЕКО-шествията, на първите митинги. Но не и след 14 декември 1989г., когато подобно на чешката, можеше да започне българската “нежна революция”. Тогава като по чудо вие се разделихте, или ви разделиха, на два лагера: СДС-БСП, ДУМА-ДЕМОКРАЦИЯ, хлебарки-мили хора, фашисти-социалисти, Кръстю Петкови-Константин Тренчеви синдикалисти, Събеви-Максимови духовници. И започнахте открита гражданска война, каквато през цялата ни 13 вековна история едва ли е имало. Тези единни в проблемите си 95 процента българи, ВИЕ ги разделихте и опълчихте едни срещу други. В името на демокрацията, пазарното стопанство, излизането ни от…., приобщаването ни към…..! ДУМИ, ДУМИ, и …ДЕЛА! Срамни дела, вършени с 95-те процента еднопроблемни българи за радост, удоволствие и за изгода на останалите 5 процента.

Защо така, г-н Продев? Защо и как г-н Желев се изкачи във властта? Кой и защо раздели и насъска народа ни? Така нареченият двуполюсен български модел, няма нищо общо с английския и американски връх на демокрацията, защото той е изкуствено създаден! Той е революционен, а само еволюцията създава трайни и добри неща. Кажете това на г-н Президента-Вашият съдисидент, с който така ожесточено воювате днес. Кажете му, че в политиката салтомортале не е позволено. Че поредното му превъплъщение цели да позакърпи силно падналия му рейтинг за президентските избори. Вашата ДУМА активно участва в тази отговорна общопартийна задача, защото той е демократичната ви фасада пред света. Само че, ние вече не сме наивниците от 1989-91 година, защото това, за което го последвахме тогава не стана, няма и да стане с хора като него.

Този материал стои в чекмеджето на Вашия не по-малко интелектуално надарен противник-Едвин Сугарев от м. Март 1993г. /преди близо две години/, когато като Директор на в. ДЕМОКРАЦИЯ пълнеше страниците му с какво ли не. Този материал го има в редакциите на всички сериозни партийни и синдикални вестници /по лесно обясними причини Вие сте последният, на когото го предлагам/. Но той не беше публикуван не само поради липса на място във вестниците, но и поради третираните в него причини и….следствия!

Тъмно е в България, г-н Продев! Тъмно и безпросветно, защото наистина всички горе са маскари, които смятат нас долу за идиоти. В Чехия и бившата ГДР светна и за тях има надежда, но не и за останалите бивши социалистически страни, една от които е и България.

САМ съм, г-н Продев! Зад мене не стои политическа и икономическа сила. Но с мене, уверен съм, е истината, касаеща огромното безпартийно и единно в проблемите си общество, което продължава да бъде манипулирано, грабено, лъгано, обезверявано, подчинявано. В името на нея, истината, аз питам: Защо никой не публикува този материал?

Публикувайте го, Вие г-н Продев и аз ще повярвам, че вие, бившите комунисти сте вече социалисти. И го коментирайте, за да изявите още веднъж себе си и таланта си да намирате отговор на всеки въпрос.

А на другите госпожи и господа Главни редактори искам да кажа, че вестници се правят не с пари, а за пари. Не с “гола” политика, а “облечени” и с икономика, която е основен критерии за далновидност на провежданата политика. С открита и независима позиция по всички въпроси. Така е във всички нормални страни, където има реален пазар на стоки, но и на хора за публичната сфера!

Като се надявам на Ваша реакция “без редакция”, оставам

С уважение: Георги Алексов

Август 1994г.

Коментари са забранени.