Живот като за последно

“Яж, пий и си носи новите дрехи!” И карай колата си, каквото и да ти струва това. Напълни къщата и животът си с допълнителни потребителски боклуци. Нали през досегашния си живот не си имал с какво и откъде да ги купиш, набавиш. Сега ти е паднало да живееш, поживееш! Разпродавай-подарявай бащинията! Пестена от тях, гладувана с деца, скътана за достоен живот на рода!

А утре? Какво е това утре? Няма утре! Има само днеска, защото нямаше вчера. Животът започва сега и свършва вечерта. За утре ще му мислим утре. Ако сме здрави. Но и живи, защото много здрави си отидоха. Гръмнаха ги, блъснаха ги, “приземиха” ги!

Живеем като за последно жалкия си живот! Садистично, избирайки го! Мазохистично, изживявайки го! Садисти към себе си на избори. Мазохисти със себе си през междуизборния период. Многократно повтарящи се. Това сме ние, “тринадесетвековните” българи! Не сме като омразните нам двувековни американци, които мислят за утре и творят за години напред. Работят за просперитет, борят се за демократичност. Даже умират за човешка свобода, навсякъде по света.

“Живот човешки, живот глупешки…” беше изпял поетът отчаян от заобикалящата го действителност, без да разбира, че и той е част от нея. Че и той участва в сътворяването й. И че той, заедно с те, другите, могат да го променят към по-добро. Могат, само да искат. А че не искат, това означава, че на тях, на нас ни е добре в тинята, в която сме затънали. Че тук, долу, е за нас вчерашните, многовековно-еднодневните, докато там, горе, е за днешните, събрали се, заедно да градят утре-то си! И затова при тях няма място за такива като нас, чието ръководно начало е:

Живей живота си сега,
тъй както повелява мъдростта,
не трупай проблемите вътре,
не оставяй нищо за утре!

Това е верую на земния, необременен духовно, човек. Живот ден за ден! Безпроблемен живот! Но-о-о, мъдър живот! Но така живян, той всъщност не е еднодневка, а е с перспектива. Натрупаната през векове мъдрост повелява да мислиш и за утрешния ден. Както и че днешната работа трябва да се свърши днес. Да не се оставя за утре.

Грешно разбран, жалко изживян, това е животът на българина днес! А утре какъв ще бъде, зависи само от него самия. Не от другите. Нали затова са изборите, на които избираме живота си!

27-08-2007г.

Коментари са забранени.