Сблъсък на цивилизациите

Цивилизация на духовната бедност срещу тази на материално-плътската богатост! Цивилизация на мира срещу тази на войната! Цивилизация на отделния човек срещу цивилизацията на обществото като цяло! Цивилизация на силно желаното срещу тази на реално постижимото!…….. Цивилизация на доброто срещу тази на злото! Цивилизоване в смисъл развитие на две явно противоположни човешки характеристики! Има ги и двете, защото стойностната им оценка не е еднозначна за хората! За едни революцията и войната са решение на проблемите на обществото, за други разбирателството и мирът са! За едни обществото като цяло, нацията е с приоритет, за други отделният човек е на преден план. Едни са духовно бедни за сметка на материалното богатство на други. Това, относно всяка отделна характеристика.

Стойностно съответствие при сравнение на различните характеристики обаче няма и не може да има! Мирът да е характерен непременно за отделния човек, а не за обществото като цяло. Или доброто да е приоритет на силно желаното, например. Или едни се обогатяват от войната крадейки, други от мира, работейки! Всяка характеристика е сама за себе си! Смесването им е нежелателно, защото е невъзможно.

При сблъсъка им, много важно е дали противоположностите се раздалечават във времето, или се приближават! И с какви средства си служат в борбата помежду си! Позволени, от Бога дадени или подсъдни, от сатаната нашепвани! И в каква посока еволюират тези средства? Позитивно към приближаване и уеднаквяването им или негативно към раздалечаване и допълнително противопоставяне.

Сблъсъкът между противоположностите обуславя човешкото развитие! Към прогрес или към регрес-има ги и двете! Към приближаване и обединяване или към раздалечаване и допълнително разчленяване на хора, общности, народи! И противопоставянето им едни на други!

В името на какво е това разчленяване, раздалечаване и допълнително противопоставяне, всеки един от нас, себеподобните, трябва да се запита. И да получи отговор от мисловно-духовното си, което е вечно, а не от материалното, което е временно за всеки от нас, човеците. Временността на насилието, на богатството, на вождизма, на…. злото, което също така е обречено.

“Единство и борба на противоположностите”-този закон важи с пълна сила и при човешките взаимоотношения. Единство на кое от тях обаче и в какво се изразява борбата им, това е въпросът, който чака отговор от човека, етноса, нацията, региона,…. светът от векове насам! А отговор все още не е намерен, въпреки че ни е даден Свише! Само трябва да се прочете, разбере и приложи в живота!

Дух и плът

Духът и плътта човешки са в единство-това е човекът като цяло. Те обаче са в непрекъсната борба, защото са противоположни по своята същност! Борба вътре в отделния човек. Борба и между хората помежду си: поединично един с друг, или групово в семеен, етносно-регионален, национален,…. в световен план! Тази тяхна противоположност е определена, изяснена и разграничена от Бога още преди две хиляди години чрез мисълта на Св. апостол Павел в “Галатяни 5:17-23” /цитирам/:

“17. Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта, понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.

18. Но ако се водите от Духа, не сте под закон.

19. А делата на плътта са: блудство, нечистота, сладострастие,

20. идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления,

21. зависти, пиянства, пирувания и тем подобни, за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

22. А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, верност,

23. кротост, себеобуздание, против такива неща няма закон.” /край на цитата/.

Дела и плод! Плът и дух! С плътта си човек на дело прави: блудство, нечистота,…, пирувания! От духа си човек като плод получава: любов, радост,…., себеобуздание, като тези, на плътта са коренно противоположни на онези, на духа! Дели ги само мозък-мисловното!

С “Пир по време на чума!”, не случайно човешката мъдрост акцентира на пируванието като на най-ниско свое падение. В Божията класация то също е на дъното на плътското падение. Като материалистични, те са дело на плътта човешка! С тях той вреди не само на себе си, а и на себеподобните си.

Плод-о-даването в човешкия бит е жизнена необходимост за съществуването на човека. Плодът от флората и фауната подхранва човека с красота и го изхранва с храна! Плодът, който получава от духа го прави човек в истинския смисъл на тази дума. Отсъствието на този плод го запраща, причислява го към животинския свят. За да не се случи това, Бог е дарил човека със себеобузданието, с което той може да потисне делата на плътта! Затова и то е най-необходимия плод на духа в Божията класация!

Човекът е триизмерен в битуването си на земята! Вечният нематериален дух, временната материална плът и междинната, нематериална мисъл-слуга на духа, рожба на плътта-мозъкът човешки. Мисъл-мозък е връзката между дух и плът! Това е духовна плът.

Завист и омраза

Завистта е дело на плътта, а омразата е нейното духовно изражение. Когато човек мрази, той е в състояние да измисли и изрече скверни думи, да извърши сатанински дела! Омразата обзела духа, замъглява мисълта, развращава плътта!

Плод на духа е любовта! Рожба на завистта е омразата! Любовта и омразата са духовни характеристики! Любовта като плод на духа ни е дадена от Бога! Омразата като духовно изражение на завистта-дело на плътта е човешко творение и затова то отсъства в Божията класация! Но присъства в изрод-ените човешките взаимоотношения!

Любов и омраза

“Силно да любиш” е много трудно! “Силно да мразиш” е много лесно! Защото:

  • Едното е градивно-уголемително, другото е разрушително-унищожително!
  • Обичаш ли, даваш от себе си, мразиш ли, отнемаш от другия!
  • Обичта е дело на мисълта и духовността, омразата-на завистта и заслепеността!
  • Обичта е отговорност, омразата е оправдание!
  • Обичта е от небесата, омразата-от изпод земята!
  • Обичта е в светлината, омразата-в тъмнината!
  • Обичта е привличане, омразата-отблъскване!
  • Обичта е духовно усилие, омразата е емоционалното му насилие!
  • Обичта е дело на труда, омразата-на мързела!
  • Обичта е живот за всички, омразата-живот за никой!
  • Обичта е в диалога, омразата е в монолога!
  • Обичта е от Бога, омразата-от сатаната!

Любовта срещу омразата е всъщност истинския сблъсък на човешката цивилизованост! Изборът между двете е даденост на човека. Кое ще осветлява земния му път, всеки сам трябва да избере! За себе си, но и за другите!

16-09-2008г.

Коментари са забранени.