Покварата /от парите/

Нефт, газ, полезни изкопаеми-природни- за тялото
Майкрософт, Оракъл, Гугъл-човешки-от мисълта
Бог /Христос, Мохамед, Кришна и др./-Божествени за духа.

Да нахраним тялото си с пара.
Да нахраним мисълта си с пара.
Да нахраним духа си с пара.

В днешния забързан наш свят, всичко се купува с пари! Продава се храната, с пара се покорява мисълта, на пазара вече е и духа.

Световната финансова система е в колапс! Банки и застрахователи фалират! Индекси на борсите се сриват! Парите губят своята стойност. Обезценява се човешкият труд, който стои зад парите. Растат цените на храните и стоките, заработени от този труд! А това са само хартийки, които не се ядат, пият,…не могат и да те сгреят, ако ги изгориш!

Но без тях, няма земен живот! А с тях няма духовен живот!

Даденост и заработеност

Парите се печелят и се губят, така както човек се ражда и умира! Печалба е раждането, загуба-смъртта!

Раждането на човек и биологичната му смърт са даденост, а духовната му смърт е заработена от него! С физиологичната смърт свършва само миг от вечността живот, а духовната е в безкрая.

Човешката биология е даденост! Кога човек ще се роди, къде, при кои родители и най-важното с какви заложби ще се роди е от Бога даденост. Какъв обаче ще стане, как на земята ще живее и какво ще остави след себе си, това е негова заработеност! В зависимост от нея, той ще бъде възнаграден след смъртта си. След биологичната си смърт в духовния си живот в Отвъдното!

Продуктите на човешката мисъл са заработени чрез биологичната даденост-мозъкът човешки! Мисълта е продукт на тленността, а обслужва духовността, защото има духовно измерение! Тя всъщност е част от духовността човешка. Телеграфът, телефонът, радиото, телевизията, мобилните и най-вече компютърните средства за човешка комуникация и познание са заработени от мисълта!

За да се стигне до най-висшата форма на човешко съществуване-духът човешки, който е както даденост-Божието слово, така той е и заработеност-изпълнението му! Отсъствието му-приравнява човека към животинския свят! Връща го към изначалната му поява на този грешен, но и Божествен земен свят! Мисловно-духовната му възможност за развитие и усъвършенстване е даденост, но реализацията й е изцяло негова заслуга и тя му осигурява място светло, място злачно,…., когато е градивна и е негов кошмар в Отвъдното, ако тя е разрушителна!

Дадено и получено

За да получиш, трябва да дадеш! А за да има и за другите до тебе и след тебе, даденото трябва да е повече от полученото!

Даденото има две измерения:

  • Даденост от заобикалящия човека свят-така наречените природни дадености: Енергийните нефт, газ, уран, както и всичко останало под, върху и над земята са даденост за човека. Даденост е земята, която ражда храна и красота! Даденост е водата! Даденост е всичко онова, което се съдържа в т. н. въздух! Даденост са студът и топлината, светлината и тъмнината! Всички те са необходимост за човешкото съществуване, но те съвсем не са достатъчни за съществуването му, ако я няма неговата
  • Даденост във вид на овеществен човешки труд. Някои от природните дадености човек консумира наготово! Другите с малко, с повече или с много овеществен труд! Някои от тях, човек използува по предназначение, в услуга на живота си. Други, за съжаление, срещу собствения си живот! И срещу “живота” на природните му дадености! Но всичко това е негов избор, негово дело, негов е и резултатът, респ. отговорността от свършеното!

Първата, природната даденост, човек е получил наготово, поради което той трябва да я оцени, да я развие, оползотвори и съхрани за потомството си и за нея самата! Да й благодари, че я има! С труда си да й даде повече от полученото от нея! Само така тя, природната даденост, ще има ответствието, което заслужава! Колкото е дала на човека, повече да получи от него.

Втората, трудовата даденост на човека му е вменена от живота. За да живее, трябва да се труди! Трудът,градивният труд облагородява! С труда си човек дава, от труда си той получава! А за да получи, той трябва да даде! На кого, ако не на земята, от която получава храната! На чистотата на водата, която трябва да съхрани и оползотвори! На красотата, без която той не би бил човек! На топлината и на светлината, които са му жизнено необходими! Опознавайки самия себе си и на окръжаващия го свят!

Труд-пари-стока

Човешки труд, оценен и заплатен с пари за произведена стока, с които човек да си осигури препитание и допълнителни бонуси. Така той е градил хилядолетия наред животът си тук долу на земята! За себе си и за потомците си! Парите като междинно средство между труда и продукта на труда са изкушението, с което човек през целия си живот се бори! Един, за да си осигури оцеляване. Друг, за да има и допълнителни бонуси, а при трети зависимостта “пари-стока-пари прим” е смисъл на съществуването му! Именно тази икономическа зависимост носи покварата в човешкия живот! Тя води и до отсъствие на стоката, дело на труда в тройката, когато е налице забогатяване без труд по схемата “пари-пари прим”. Когато с малко труд, или без труд човек получава и забогатява. Именно тази намеса на парите в живота на човека е причина за всичките му земни беди. За периодичните стагнации и рецесии на локално и на световно ниво, които са естествено следствие на алчността човешка! Естествен е и резултатът от това неестествено натрупване на излишни, непокрити с овеществен човешки труд парични капитали. Обезценяване и превръщането им в купища ненужни никому хартийки.

Паричното забогатяване води и към духовно обедняване! А духовно бедният човек не е щастлив човек. За него “Царството небесно” е вън от полезрението му! Но духовното в човека е налично и неизкоренимо, защото то е даденост както другите две човешки съставки-биология и мисъл. И то като тях трябва само да бъде заработено и реализирано. Къде, от кого, как и защо?

Дух и труд

Духът като най-висша човешка съставка е движещата сила в живота на човека. Когато той е занемарен и унизен се стига до обществен срив! До колапс в човешките взаимоотношения. Това парично обезценяване на овеществения човешки труд събужда духовното в човека, което връща трудът на естественото му водещо място в живота на човека! Къде, от кого, как и защо:

  • Възраждането на духа става най-напред там, където паричният диктат е най-дълбоко вкоренен.
  • От общества, чиито мисловни продукти са на най-високо интелектуално ниво.
  • С труд, с много целенасочен труд творящ блага, а не пара!
  • За да има смисъл човешкият живот тук долу на земята, естествен залог за живота там горе в небесата!

08-11-2008г.

Коментари са забранени.