Кой ликвидира българското село?

Бяла книга за черни дела! За щети и за беди на село! За изкланите и изнесени животни, за разграбената и унищожена техника, за разрушените сгради, за раздробената и изоставена земя, довели до скъпотията в града! Бяла книга за вина! Вина на кого? Вина пред кого? И защо?

ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТНИТЕ

Клане на животни винаги е имало и ще има. За да има месо и колбаси на пазара. За да има селекция на продуктивни домашни животни. Ликвидацията на ТКЗС започва с дяловото разпределение на животните от оборите на ТКЗС между имащите дял /инвентар, земя, труд/. Много от тези животни бяха изклани от получилите ги поради яловост или ниска продуктивност, защото крава с 6 до 10 литра дневен млеконадой през първите 3 месеца може да има само в безстопанствения ТКЗС обор, но не и в частния обор. Показаният ни по телевизията контраст между охранени „свинегледачи“ и умрели и умиращи от глад свине може да има само в дотираните от бюджета държавни свинекомплекси. Липса на видово /домашно/ животинско разнообразие може да има само в нерентабилния текезесарски обор, но не и в двора на частния стопанин. В животинското разнообразие е смисъла на истинската земеделско – животновъдна ферма, в която най-пълно се оползотворяват плодовете получени от земята. Земята и животните са неотделими! Едрите свине-, краве- и птицекомплекси са промишлено животновъдство. Захранването им без наличие на земя и обслужването им без частен интерес е невъзможно! Дотирането и защитата им от държавата ги прави икономически негодни изкуствени образувания, които нямат настояще. За България те са едно по-далечно бъдеще, когато земята ще бъде пазарно /не административно – кооперативно/ окрупнена, защото само появата на едри земеделски ферми води до създаване на едри високомеханизирани животновъдни ферми. Без земя – няма животни, така както без частна собственост няма нищо добро!

ИСТИНАТА ЗА ТЕХНИКАТА!

След животните, най-коментирана и най-атакувана е ликвидацията на техниката в ТКЗС! „Разграбената и унищожена“ селскостопанска техника! Трактори ЮМЗ, комбайни ДОН, сеялки СЗУ, сламопреси КИРГИСТАН, …Москвичите и Запорожците на селското ни стопанство! Не Мерцедесите и Фордовете! Селскостопанска техника, чиито ремонт и резервни части са проблем за всяка сеитбена и жътвена, подготвителна и прибирателна кампания. За която са необходими огромни нисколихвени несъбираеми кредити и бюджетни дотации. Купища стари, нефункционални, лошо конструирани и още по-лошо изпълнени машини. С малък експлоатационен живот, ниски технологични възможности, нищожна надеждност, лоша повратливост и огромна, труднодостъпна цена.

Техниката от ТКЗС трябва да бъде постепенно ликвидирана и подменена с многофункционална средногабаритна и високонадеждна западна техника. Така както става при автомобилния пазар и при битово – обслужващата техника.

Съхранената под навеси и тавани предимно немска земеделска техника от 30-те и 40-те години – редосеялки, копачки, триори, плугове, грапи, коси, мотики,…,със своята якост, износоустойчивост и конструктивна целесъобразност значително превъзхождат днешните руско-български образци. А съвременната западна земеделска техника, след 50 годишно техническо усъвършенстване1 каква ли е? И къде е ?

ИСТИНАТА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ СГРАДИ!

Друг, не по-малко циничен мит е разграбването и разрушаване на селскостопанските сгради върху ТКЗС площадките. На обори, хамбари, лечебници! И на „Белите домове“ за текезесарската номенклатура. Тези мегаломански строежи за кооперативно животновъдство и голямогабаритна техника са огледалото на комунизма на село, така както видимите му характеристики са резиденциите в градовете, комбинатите по полята, обредните идоли по върховете, мавзолея в столицата.. В тези ТКЗС обори има внесени от САЩ и Швейцария скъпи животински породи, неустойчиви на нашия климат и условия на отглеждане. В оборите – хангари, в които се разхождат ветровете, тези животни по-добре от всички нас разбраха какво е то кооперация, какво е това знатен животновъд и защо тази дивотия я няма там, откъдето ги доведоха. Разбраха и 90 процента от тях поеха преждевременно пътя към кланицата. В ликвидираните ТКЗС площадки сградите не се използуват по предназначение. Те се преработват и доработват за складове, за разфасоване и пакетиране, и за промишлена дейност. И то там, на село, където има земя, има и ще има животновъдство, трябва да има земеделие, за да я има България. А за тези, напомнящи страничната дейност в ТКЗС, нови икономически образувания няма и не може да има бъдеще. За тях важи народната мъдрост „Изпусна питомното /земята, която ражда храната/, а гони дивото /вносът на чужди стоки/“.

ИСТИНАТА ЗА ЗЕМЯТА!

В днешна България има противоречиво несъответствие между думи и дела относно земята.

На горно ниво, думите са насочени към производството и приватизацията в промишлените предприятия, в търговския и туристически бизнес, в транспорта и „ТОП“ енергийното обслужване. А делата на законодателната и изпълнителна власти /без много думи/ са насочени към ЗЕМЯТА, раждаща храната, даваща водата, осигуряваща живот. Това противоречие между думи и дела не е случайно. Комунистите знаят истинската стойност на земята. Планирано я обезценяват – чрез запустяване, водещо към присвояването й от авторите на тази грандиозна манипулация. Покушението върху земята и собственика й е всеобщо. Това са площадките, отчуждени за ТКЗС, за промишлени предприятия, за хотели и туристически комплекси, за отдадени с постановления „пустеещи земи“ за вили и резиденции, за жилищни блокове и комплекси. ЧУЖДА за раздаващите, ЧУЖДА и за получаващите я.

На долно ниво, при ликвидация на ТКЗС площадките, отново има несъответствие между думи и дела. „Смешен плач“ са думите за унищожените животни, техника и сгради. Тъжна действителност е разпродаването на безценица на най-ценното в тези площадки – земята. Вместо да възстанови незаконно и временно отнетата през 50-те години земя – частна собственост, сега тя законово и окончателно се отнема, разпродава, подарява. Без съгласието, без знанието дори на истинските собственици. А конституционно тази собственост вече е свещена и неприкосновена! Недопустими са действията на всевластните комунисти – социалисти. Единственото смислено обяснение за ликвидиране на земеделеца и земеделието е свързано с трансформиране на собствеността върху земята му. Акцентира се върху унищожените животни, техника, сгради, но лицемерно се мълчи за отнетите права на собственика да се разпорежда със своята земя. Целта на комунистите е, земята да отиде при всеки друг, само не и при собственика – земеделец, който за да потребява, трябва да произвежда, да я обработва, а не да се разделя с нея. Всички други пътища, при които на земята се гледа потребителски, водят до обсебването й от авторите на този театър на абсурда:

  • Бизнесът на търговеца, прекупвача, спекуланта е да я купи и да продаде, за да спечели пари. Той няма да я задържи, за да я обработва.
  • Отдадената за вили и резиденции земеделска земя е също за потребление от другари господарите.
  • Земята – подложка на промишлени предприятия, на хотели и туристически комплекси посредством приватизацията отиде в имащите пари и власт другари господа.
  • Включената в орсовите кооперации земеделска земя, ще бъде окрупнена и чрез банките кредиторки присвоена от другарите.

Единствено земеделеца – собственик ще произвежда, за да има какво да потребява. Средният и дребен собственик на земеделска земя, който е 60-70 процента от народа ни. Той е обект на това узаконено издевателство. На думи имаше ЛИКВИДАЦИЯ на ТКЗС, на дело има ТРАНСФОРМАЦИЯ на собствеността му!

Три са пораженията върху земеделеца от кооперирането на земята му през 50-те години и трансформиране на собствеността й след 90-та година:

  • Първото е икономическо – няма собствена земя, която възпитава инициативност, трудолюбие, пестеливост. Няма производство на блага.
  • Второто е хуманитарно – няма собствена земя, която дава свобода на личността, без която има подчинени хора. Има непродуктивно, стадно общество, в което няма демокрация, а има тоталитаризъм, монополизъм, тероризъм.
  • Третото е духовно поражение. Няма ли собствена земя, няма човещина между хората. Няма честност, милосърдие, взаимопомощ. Няма го човешкото в човека.

Необходими са условия за раждане, за развитие, за съществуване на дребно и средно стопанство, на дребна и средна земеделска ферма с всички съпътстващи я трудности и отстъпления, защото дребното и средно са гръбнакът на всяка икономика. Това е единственото средство за възраждане на земеделието, а от там и на държавата България!

в. АНТИ, брой 28 (192), 14.07.1995г.

Коментари са забранени.