Елити /политически елит/

Човек-партия-държава!
Лидер-елит-общност!
Партия-обслужващи-народ!

Човешкото общество се е устроило така, че във всяка локална по-голяма или по-ограничена група от хора има малка част от нея, която със своите изявени възможности в съответната област се налага като водеща за останалите. Това е така наречения елит на групата, който от своя страна излъчва свой лидер-водач открояващ се над останалите в елита. За да попадне в елита и за да бъде избран или наложил се за водач, човек трябва да притежава определени качества, които не са обект на този материал, защото те са следствието, а не причината. Има “причинно-следствена връзка” за случващото и случило се в човешкия живот! А за да не се случва и в бъдеще нежеланото, респективно да се случи желаното в живота му, което е следствие, човек трябва да разбере причината и да я отхвърли, респ. утвърди.

Причината

За да попадне един човек в елита са му необходими две дадености и една заработеност. Две независими от него и една зависеща от него самия.

  • Биологична наследственост!
  • Семейна приемственост!
  • Амбициозно желание и неукротима воля да работи над себе си , за да се издигне и се наложи в елита.

Кръвната група с резус фактора и ДНК веригата с рибонуклеиновата киселина имат някаква връзка с биологичната роднинска, по права линия, наследственост. И тя в някаква степен, влияе върху неговата професионална реализация.

Семейството е най-малката човешка общност, но е определяща за големите общности. Това, което човек научава и получава в семейството е изключително важно за оформяне мирогледа му за живота, а от там и за този на общността, в която пребивава. Семейното възпитание и бъдещата професионална насоченост на детето се съдържат в добилите гражданственост: “Липсват му /й/ първите седем години!” за възпитанието и “Крушата не пада по-далеч от дънера!” за професионалната му ориентация. Има цели семейни поколения добри художници, лекари, занаятчии учители, политици, интелектуалци,…,добри земеделци, което се дължи на семейната им приемственост.

Отклонението

Но единици са тези, които със своите изключителни, свръх човешки възможности се отклоняват от правилата на естествения човешки живот и със своите постижения в професията си се открояват над останалите. Които имат свой собствен път към познание на окръжаващия ги свят, което силно въздейства върху живота на цели общности или на обществото като цяло! Това са гениите в своята област, които чертаят пътя към бъдещето на човечеството. Това са новатори- откривателите, които са движещата сила на цялото човешко общество. При тях биологичната наследственост и семейна приемственост не са достатъчни за успехите в областта им. Те даже не са им необходими, защото те имат Свише даденост да бъдат това, което са. Те са избраниците изпратени на земята с мисия-да сътворят и дадат на себеподобните си красота, доброта и знание, които да бъдат стимул за развитие и усъвършенстване на обществото като цяло. За съжаление, в не малко случаи и за рушене на утвърдено- изграденото!

Политически избор

Всеки човек идва на този свят със своя програма за живот! С вътрешна даденост и с мисия за реализацията й. Да създаде и завещае на поколенията нещо реално и значимо. Да остави диря след себе си! Да си спомнят за него и оценяват делата му с преклонение или,…. с отвращение, въпреки че: “За умрелите само добро или нищо!” е народната мъдрост. Това е така в реалния, земния, временният живот на човека! А как е в имагинерния, духовния, небесно-вечния живот, не му е казано, но му е показано, че съществува, че го има и че животът там, горе, в небесата е в пряка зависимост от начина му на живот тук, долу, на земята. Как човек да изживее временния си земен живот е негов личен избор. Дали този живот е съобразен с онзи-вечния, това той решава, защото това си е неговия живот. Негов е и изборът. Но изборът му всъщност не е само негов, защото той като част от една общност е под влияние на елита на общността и най-вече от водача й! От избраните и наложили се или наложили ги! И ето тук е мисловния, духовен и чисто материален сблъсък между лидера и хората, които са се съгласили-подчинили той да ги води. Този сблъсък и съвместната им работа дава добър резултат не само за тяхната ограничена общност-партията, но и за обществото като цяло, ако:

  • Човекът-лидер чрез партийно-политическия си елит работи за държавната общност, а не общността представена в държавните институции чрез партийния елит да работи за човека-лидер!
  • Аналогично, партията с помощта на обслужващите политическия процес анализатори и информатори е в услуга на обществото-народа, а не на една партия, пък била тя и “едно-вековната, едно-милионната, нашата партия”!

Ако партийният елит не излъчи качествен водач, той може да поведе общността и държавата в грешна посока. А за да не се случи това, голяма е отговорността на анализаторите и информатори, които са филтърът между избиратели и избрани, между управлявани и управляващи относно качествата на партийния елит, на партията като цяло и на водачът й в частност! Ако този филтър не осигури честна комуникация между лидер-партия и народ-държава, то изборът на всеки отделен човек в общността и общността като цяло може бъде повлиян негативно! Да бъде зависим и грешен. Да им бъде отнето правото на свободен избор, което в едно демократично общество е недопустимо. Независимо дали този грешен избор е дело на материална или мисловно-духовна намеса в личното пространство на отделния подкупен материално или манипулиран мисловно-духовно избирател.

Мисловно-духовен избор

Науката философия е майка на всички науки! Ако са поставени на грешна философка основа, науките са непродуктивни.

Политическата област е майка на всички останали области на човешкия живот. Правилната политика осигурява условия и стимулира развитието на образование, здравеопазване, икономика, право,….на духовния живот на народа, докато грешната спира, а в много от случаите и руши създадено-изграденото от него. А за да бъде градивна политиката, изборът на избирателя не трябва да бъде материален срещу пари и благинки, а да бъде мисловно-духовен. За да бъде изборът личен, не-повлиян от евентуални манипулации обаче, всеки избирател трябва да има непредубедена мисъл, с която разсъждава, сравнява, опознава,….избира своя избраник, с което всъщност му се покорява, предоставяйки начина си на живот в негови ръце. Правото му на избор на управление се превръща в задължение към избраното от него управление! Трезвата аналитична мисъл е необходимо условие за правилен избор, но не и достатъчно условие, защото мисловното много често се замъглява и блокира от духовното. Завистта и омразата към по-знаещия и по-можещ човек и или фалшивата дискредитираща го информация могат да станат причина за отхвърлянето на честен и кадърен кандидат, както и на партията му като цяло. А за да направи правилния избор за добро управление на живота си, всеки избирател трябва да изпълни три условия:

  1. Да участва на изборите с легитимен свой избор! Сам да избира живота си, а не да делегира това право на други!
  2. Да оценява мисловно и духовно кандидатите по делата им ако са участвали в управлението, както и по делата им в личен и професионален план в до-изборния период? Имат ли добро семейство, успешна ли е професионалната им реализация и какво е общественото мнение за тях? С две думи, що за човеци са?
  3. Да сравни себе си със съответния кандидат стойностно! Задълбочено и смислово сравнение между два човешки индивида, защото избирайки го, избирателят му се подчинява, делегирайки правото си, той да управлява живота му. Резултатът от това сравнение трябва да е в полза на избраника-не на избирателя! Така както е в семейството-лидер е по-знаещият и по-можещ родител, дете,…Както е в отделно предприятие и в бизнеса като цяло! Както е във всички области на живота! Не по-силният, по-красивият, по-сладкодумният, а по-знаещият, по-можещ и правещ добри дела за другите човек трябва да е правилния избор на всеки отговорен не толкова към себе си избирател-сам си е виновен ако сгреши, а към другите, които с нищо не са виновни за грешния му избор.

Българският политически елит

Елитарно ли е българското общество, което на избори избира своя политически елит? Елит ли са ръководствата на съществуващите партии и лидерите им? Елит в пълния смисъл на тази думичка ли са избраните: Президент, народни представители, общински съветници и кметове, които са рожба на вече свободни избори? Елит ли са и водещите анализатори и информатори на политическия процес у нас? Много въпроси с един еднозначен и категоричен отговор. Българското общество не е елитарно, след като избраниците му имат много нисък процент на обществено доверие, а страната ни е на първо място по европейско недоверие. Вина за това състояние на България е и в трите съставни части на “троиците”. Вината е персонална и тя изключва човешкото “Всички са маскари!”, а включва Божественото “Да не търсим сламчицата в чуждото око без да виждаме гредата в своето око!”. Осъществим ли второто, длъжни сме да се обединим и с консенсус да се съгласим зад осъвременено първото: “Всички сме маскари!” И електората, и партиите и управленците ни. Всеки има своята персонална вина за случващото се с България! Някои малка, други по-голяма, а при трети тя е огромна, непоносима е! Осъзната и призната вина, това е пътят. С признание равносилно на покаяние и с поднесено изкупление равносилно на опрощение.

А сега накъде? На никъде, след като:

  1. Повече от 60 процента отказват правото си на глас, което прави управлението нелегитимно с неговите двадесетина процента изборна подкрепа?
  2. Няма реална оценка на кандидатите по делата им в личния и обществено-политически живот, вина за което имат анализатор-информаторите, които обожествяват некадърници, а унизяват кадърните, в резултат на което има бум на новосъздадени патологични образувания с водачи-безродни помагачи. Освен това, в много от случаите, отвън привнесената завист и омраза към кандидата са определящи при избора му.
  3. Отсъства реално личностно сравнение между избирател-избраник. И което е най-важно, отсъства личностно сравнение между отделните кандидати.

И като резултат имаме днешните: Президент, Правителство, Парламенти с всичките им екзотични изпълнения. Една част от тях са кадърни, но са продажни чужденци, друга са некадърни, но са подкупни марионетки, а третата част са жалки послушковци. Крайно време е всеки имащ право на глас да ги оцени, да ги сравни и да реши: Достойно ли е да избира недостойни да го назидават, управляват и да съсипват бъдещето на страната и на децата му?!?

11-03-2001г.

Коментари са забранени.