Посоката, братя, посоката…

Добре е на земята!
А как е в небесата?
Чудно е в Светлината
Страшно е в тъмнината!

Така започнаха през 1989г, така продължават и до сега. Само думи, само обещания за светлото бъдеще, което те на три пъти затъмниха-при Живков, при Луканов и при Виденов. На път са да затъмнят бъдещето ни отново, този път завинаги. Безпаметен и което е много страшно, безбожен народ сме, след като начело на всички институции са хора атеисти-хора материалисти, които в алчността и продажността си нямат страх от Бога със своите: пожелания, лъжа, кражба, прелюбодеяние, убийство, отказ от най- свещеното, завещано ни от Създателя-семейството.

Не по думите, а “По делата им ще ги познаете!” е от Бога завещаното. По делата подчинени на 10-те Божи заповеди, които отсъстват в публичното ни пространство! Няма ги в радиото, телевизията, печата! Няма ги в образователните, изпълнителни и охранителни на държавата институции. Няма ги и в църквата като институция дори! Навсякъде вилнее материалното за сгради, земи, гори и за пари! Содом и Гомор е българската държава днес! А това, че не го съзнаваме означава, че и всички ние сме част от него. Че сме затънали в непростим вече грях, защото за да получи човек опрощение, то трябва да е предшествано от смирение, покаяние, извинение, съжаление! Да сте виждали и да сте чули някой да се е признал-покаял. Не, на нас винаги и за всичко все някой друг ни е виновен, а ние сме “Света вода ненапита”! Съзнавам и признавам, че и аз съм така със своите писания, поучения, наставления, обвинения. Но и аз като всички останали мои сънародници съм мисловно и духовно увреден от живота, който съм изживял до сега и е много трудно изцяло да се променя, така както много трудно е и на хората с утвърдени вече разбирания за живота. Желанието и молитвата ни трябва да е тази увреденост да не я пренесем-предадем и на децата си. Те трябва, те са длъжни да се променят, на Божиите закони да се покорят.

Идва великият ден на Възкресението Христово и то трябва да бъде разбрано и изживяно от нас, вътре в нас. Какво и защо е то, всеки трябва да помисли, осмисли и духовно изживее сам със себе си! В мен, за съжаление, духовно то не е, но за мен мисловно то е вплетено в следните три строфи:

Великден!

Великият ден,
на нас е посветен,
от Бога Исполин,
чрез неговия Син!

Господ е възкръснал,
Светлина е пръснал,
чрез своите чудеса,
връз своите чада!

Във Възкресението,
на Богоугодния живот,
е Спасението,
на човешкия род!

А Богоугодният живот, за съжаление, няма нищо общо с живота, който води българското племе днес. Не думите за православната вяра, не думите за храмовете: черкви, катедрали, салони, синагоги, джамии, …, а за вярата на дело в единния Бог проповядвана в тях, която не трябва да дели човеците на християни, мюсюлмани,…та чак до старостилни-новостилни православни християни, защото Бог е един, а ние, човеците, сме различни и като такива и пътят ни към Него през живота ни е различен. Едни с Библията напред и нагоре, други с Корана също така напред и нагоре, но не с омраза и убийство-самоубийство, което е двоен грях: да отнемеш собствен, а и чужд живот, защото отнемането на живот не е Божие дело. Божие дело е любовта между себеподобните и съвместен живот в мир и разбирателство, а не в раз/мир, който битува в българското общество днес. Това делене и противостоене не е от Бога. Най-напред в черквите трябва да зазвучи обединителна човеколюбива реч-Божието слово, а не разделителна и обвинителна. Не е достатъчна молитвата за преклонение към Бога-първите четири Божии заповеди, а е необходимо да се проповядват и останалите шест Заповеди, които се отнасят до реалния, временен човешки живот тук, долу, на земята, който е залог за другия там, горе, в небесата.

Велики пост е, в който аз, признавам, не постя! Великден утре е! Рождеството вчера беше! И пак, и отново догодина Рождество Христово и Възкресение Христово ще ги има! И Възнесението го има и Благовещение пак ще има. И по-догодина и така всяка година ще ги има! За какво ги е имало, има ги и ще ги има? Защо са се случили, за да ги има, всеки човек трябва да помисли, осмисли и да разбере, че са му дадени от единния Бог, за да се развива и усъвършенства по неговите канони и да спазва Неговите закони. Да води Богоугоден живот! Затова Той пожертва своя Син, за да не жертва човек своите деца! Да ги приобщи към Бога от малки най-напред духовно с първите четири негови заповеди:

  1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен мене!
  2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата и под земята, не им се кланяй и не им служи!
  3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!
  4. Помни съботния ден, за да го светиш: шест дена работи и върши в тях всичката си работи, а седмия ден е събота /неделя/ на Господа, твоят Бог!”!

    и едва след това мисловно, когато с цялото си същество те вече чувстват и разбират, че не са сами на този земен свят, а Го има Него, който бди над тях, назидава ги, наказва, опрощава ги! И вече духовно освестен, всеки от тях да почувства, че вярата в Бога го прави силен и с мисълта си да разбере, че страхът от Него го прави добър! Едва тогава човек ще се съобрази и ще се покори и на останалите шест Божи заповеди, а именно:
  5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята!
  6. Не убивай!
  7. Не прелюбодействай!
  8. Не кради!
  9. Не лъжесвидетелствай против ближния си!
  10. Не пожелавай дома на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито слугата му,нито слугинята му, нито вола му, ни осела му, нищо, което е на ближния ти!

Всяка една от тях като Божествена е задължителна, но ако бъдат анализирани се разбира, че са с различна тежест и че са подредени приоритетно. Най-слаба е “Не пожелавай…” при която няма материално извършено престъпление, а все още е мисловно и духовно! Също така е и със следващото – “Не лъжесвидетелствай…” И така до основополагащия човешкия живот закон, за семейството! За почитта от децата към родителите си “Почитай баща си и майка си….”, може би защото, човек след време е обречен да стане родител, а всеки родител желае най-доброто за детето си. Разбира се, това добро може да се окаже не толкова добро или направо зло, но то ще е резултат от човешко неразбиране, а не на съзнателно съсипване живота на любимото си отроче.

Освен това, семейната приемственост като знание, опит, мъдрост,…за живота е изключително важно човешко качество във всички области на живота. В битов аспект материално, в мисловен-професионално и в духовен-морално!

Това, което наследи българина след 10 ноември 1989г. и в трите области на човешко съществуване не е съобразено с неговия Божествен произход и със завещаният му начин на живот. Посоката на неговото развитие беше тотално сбъркана. Приоритетите на неговия живот бяха подменени. На преден план беше изведено материалното, загърбено беше духовното във всички области на човешкия му живот. Вярата в Бога беше представяна като “опиум за народите” и естествено той беше заменен с хероин, кокаин, амфетамин! Хегел беше имагинерен идеалист, а Маркс-реален материалист. Бог беше фикс-идея, а обожествената мумия-земна реалност. Беше реализирано едно опростяване на човешкия живот, чиито резултат е днешното опростачаване на обществото ни. И връщането му десетилетия назад в своето цивилизационно развитие. Това връщане, този регрес, за много голямо съжаление, продължава и до днес! И така докъде? Отговорът е даден в Светото писание! Читавите напускат България, спасяват се навън! А ние, осакатените сме в безмълвно, безидейно и безсмислено лутане в очакването на непознато-неизвестното. И това е така, защото я няма опората, стабилността, която дава вярата, че има смисъл човешкия живот.

Посоката, братя, посоката на развитие и усъвършенстване на човешкия род се съдържа в трите свещени думички: “Аз съм Пътят, Истината и Животът!” Тези свети думи трябва да зазвучат в ушите на всеки мислещ и чувствуващ човек.

Пътят на човека е отдолу, от земята, нагоре към небесата в пълния и преносен смисъл! От временното му биологично съществуване през мисловно-професионалната реализация до вечното му духовно пребиваване! От земята навън към безкрайно голямото и навътре към безкрайно малкото!

Истината за човека е в Богоугодния, подчинен на 10-те Божии заповеди човешки живот, за да бъде материално, мисловно и духовно оценен и по заслуги приютен в Отвъдното!

Животът на човека се съдържа в смисъла на човешкото съществуване! Защо човек го има и каква е мисията му относно окръжаващата го среда. И не е ли той част от всесилната и всевечна Божествена същност, от която е отделен, за живот осигурен и експериментално оставен да се развива и усъвършенства във времето и пространството движейки се? С низ от пикове и спадове, възходи и падения, възраждане и унищожения!

29 март 2009г.

Коментари са забранени.