Земята, а не парата! И вината! /по ръцете им ще ги познаете, не по вратовете/

“Тая шия не е от туршия!”, не случайно до тази мъдрост са стигнали хората в хилядолетния си трудов живот. Земеделският труд е:

  • най-тежък, поради естеството си,
  • най-престижен, защото от земята идва храната и
  • най-рисков, поради независещите от него върху плодовете му външни влияния. Суша и киша, градушки и вихрушки, подземни и надземни вредители, радиоактивни и химични замърсители. И какво ли още не!

Само който не се е препитавал със земя, може да се възпротиви на горните твърдения. И само той по достойнство няма да оцени трудът на земеделеца. Не на земеделеца в парламента, който се оказа мента, а на хората в полето и в обора, които от ранни зори до ранна нощ са при своите насаждения и животни, по своему грамотни в този осеян с рискове за плодовете му труд. Да обереш и прибереш богата реколта от градината и от нивата в полето, да възпроизведеш потомство в животинските домове на крави, свине, кокошки,…, овце, ето в това е истинския смисъл да се трудиш, да болееш и да изживееш живота си на село. Не защото си селянин, а защото си земеделец-земевладелец. Смесването на партиен земеделец със земевладелеца-земеделец е

“грешка на растежа,
дължа да отбележа!”, както написа Радой Ралин.

И като резултат, след 10 ноември 1989г., на политическата сцена изскочиха множество партийно-земеделски ментета, които нямат хал-хабер от земеделие в пълния смисъл на тази думичка. В главите им все още битуват кооперативните блокове и текезесарски обори-рожби на онаследено колхозно мислене. Все едно дали е с насила отнетата земя в ТКЗС, или е с доброволно сдружаване на идеални собственици– 1200-те кооперации тип-“Орсов-ки”, и с кооперирани реални собственици тип-“Мозер-ки”.

Аналогично и в духовния живот на българина отсъстват певци на рисковия и престижен селско-земеделски труд от ранга на Йордан Йовков, Елин Пелин, Константин Петканов, Пейо Яворов. Българското възраждане от края на 19-ти век даде плодовете си до средата на 20-ти век, след което замря и умря с пролетарската вакханалия и донесената от Русия земеделска простотия, за която земеделският труд е безгрижна песен от рода на:

“Пред нас са блеснали житата,
окъпани от топъл дъжд,
и ний вървим, вървим, вървим нататък
и няма край, и няма край на шир и длъж!
Ехо, ехо,…”

Животът ни от 1947 до 1997г. е като ехо от нещо несъстояло се. Нещо, което не е оставило нищо смислено на поколенията. Петдесет години безсмислен кооперативен труд, който обаче:

  • отчужди земеделеца от земеделието,
  • отрови земята с промишлени и срещу вредители отрови,
  • обезсили повърхностния земен слой с изкуствени торове, отказвайки се от естествения, от Бога даден, кръговрат на растително възпроизводство: торене на земята с животински тор-растителна храна за животните и тор за последващо земно торене и
  • превърна селянина в гражданин, което роди народното умотворение “Разликата между селянина и гражданина е: Селяните са си селяни, а гражданите са гъсто населени селяни!”

И днес връщането на човека към изначалния и основополагащ за човешкото съществуване земеделски труд е толкова трудно за българина, че бих казал е невъзможно, не толкова от неразбиране, повече е от нежелание на управниците ни това да се случи. Това нежелание е целенасочено:

  • с отнемане свободата на кооперираният земеделец в “орсовката” и в “мозерката” сам да избира начина си на трудов живот. В тях той е зависим от съкооператорите си и най-вече от основателя и ръководител на кооперацията, така както работникът е зависим от работодателя си в промишленото предприятие. Тази икономическа зависимост днес у нас се изроди и в политическа зависимост. В корпоративен вот за развод с нормалния живот.
  • с даване свобода на монополисти, появили се от нищото с огромни краварници, свинарници, кокошкарници, зърно-складове,…и с кооперирани блокове земя, обособили съюзите на млеко-, месо-, зърно-производители, които са днешните ни земеделски, с неясни пари изградени бизнес-образувания. С пари и за пари! Без задължително изминат път от малката ферма до обособеното по вид земеделска дейност голямо предприятие. Това в мнозинството си са градски бизнесмени с бизнес на село.
  • с отказ от подкрепа на земеделеца в малката ферма, започнал дейността си от нулата, който с много желание и любов към земя и животни се мъчи да оцелее, да продължи да съществува. Именно срещу него са насочили своята политика управниците на България избрани от несвободните кооперирани и от зависимите от парите на монополистите наемни работници, защото в дребния бизнес са свободните хора и той е гръбнак на икономиката в свободните западни общества. Ние обаче сме и ще си останем зависимо източно общество, докато пъпната ни връв е свързана с Русия. В Русия земеделието е подчинено-колхозно, а как тук то да бъде свободно-фермерско?!?

България беше и трябва отново да стане развита земеделска страна. Подобно на Дания, която има най-голям доход на глава от населението. Как обаче това може да стане?

  • Отрасълът земеделие трябва да се освободи от партийността. От БЗНС-тата, така както в политиката не трябва да го има и етническото ДПС. Едните на професионално-социална, другите на етническа основа разделят и противопоставят обществото като цяло и затова в западните общества такава партийност няма. Има селска партия само в Полша!?!
  • Отрасълът земеделие трябва да се опре на дребното универсално фермерство с животни, но и с обработваема земя изхранваща животните, а не на специализирани мастодонти, които днес стачкуват-бунтуват се за пари. Едните с груби от тежък труд ръце-другите с дебели от преяждане вратове! Не само по ръцете, а и по вратовете ще ги познаете!
  • Отрасълът земеделие трябва да се върне в светлата част на интелектуално-информационното ни публично пространство: С реалните Елин-Пелинови проблеми в него! С природно-рисковите Яворови! С духовната красота на селския живот у Йовков, както и с идилията Константин Петканова, така необходима на отвратения от политиците си днешен българин. Но не представян от комунистическия елит като някакви потуранци на село, а като най-достойната част от българското общество.

Отрасълът земеделие ще се възроди ако горните три условия бъдат изпълнени от редовия български гражданин, който е в правото си, както и с възможностите си да ги реализира само ако осъзнае и разбере какво трябва да направи. Моето мнение е, че трябва да потърси генезиса за днешното състояние на българското земеделие и да реализира вина у хората за това, след като вече ги изхвърли от властта. Жалко и недопустимо е:

Младите с презрение, а старите със съжаление да гледат изоставената и буренясала плодородна българска земя!

13 юли 2009г.

Коментари са забранени.