Четвъртият /In memoriam/

Четвъртият си отиде от този грешен свят първи! “Мир на праха му”, биха казали атеистите! “Господи, упокой душата му”, биха се помолили вярващите! Отиде си четвъртият в държавата през онези най-значими, но и най-охулвани четири 1997-2001 години от прехода ни “от… към”! Александър Божков се пресели в Отвъдното без да получи от нас, хората на България, дължимото. Изпратихме го неблагодарно с прозвището “Мистър 10 процента”. Лепнато му публично от слугите на лъжата с мълчаливото съгласие на призваните на земята да отсъдят “Виновен или невинен” беше той?

Тримата големи: Президент, Премиер и кмет на столицата тогава бяха заедно на трибуната при посещението на Президента на САЩ Бил Клинтън. Четвъртият преговаряше тогава за влизането ни в ЕС не толкова с думите си в Брюксел, повече с делата си като шеф на Агенцията по приватизация. С думи, че в България вече има пазар и частна собственост на средствата за производство и с дела доказващи твърдението му! Сполучлив избор на Премиера за тази ветровита в управлението на държавата позиция. Сполучлива словесна находка на лицемерите сдобили се тогава със собственост. Обвинението им “Мистър 10 процента” беше адресирано не толкова към адресата, повече към избралия го да бъде на тази толкова неблагодарна позиция. Подкрепено с “Иване кажи си!” на първия от тримата големи, но не персонифицирано за кого да си каже. Впоследствие се оказа, че “Той е” обекта на казването, за съжаление. А още по-късно лъснаха делата и на третия от тримата големи с нарицателния “модел Софиянски”. Втория от тримата големи отстрани от властта четвъртия с обяснението, че снема доверието си от половината кабинет по-отвън отправени обвинения, съмнения в корупция, каквото беше това за “10-те процента”, потвърдено от онова-“да си каже”. Длъжен беше да го направи, защото България е над всички и най-вече над временно служещите й!

Отиде си от живота един много заслужил с делата си към България човек, без някой да направи и опит дори да изчисти незаслужено опетненото му име. Неблагодарно племе сме това, ние, българите! Няма го вече четвъртият с неговите икономически анализи и среднощна музика. След опелото му, първият и третият имаха смелостта да застанат пред камерите, за да оправдаят падението си. Единият развълнуван, другият просълзен! Защо чак сега оцениха човека като честен, а не когато трябваше, се питам? Защо все още не оценяват делата и на колегата си-втория от големите! Да му се извинят, а на нас да обяснят как така направеното от четвъртия е честно-позитивно, а е крадливо-негативно за втория? Що за хора сме това, ние българите да избираме на ключови позиции в държавата, хора като тях?

Отиде си от властта вторият, към който бяха, а и все още се адресират несъществуващите въпросни 10 процента. На прощаване с четвъртия той замълча. Не се и оправда за стореното преди 10 години-раздялата си като Премиер с министър и преговарящ-Александър Божков. Мълчалив през следващите 10 години беше и потърпевшият обект на тази раздяла, което го прави също много голям, ако че беше четвърти. Обвиняват, оправдават, хвалят, назидават,…говорят само малките, дребосъците, въпреки че ние сме ги избрали да бъдат големи, а те не са и никога няма да бъдат такива! Длъжници сме на Александър! Не на лъжливото “Мистър 10 процента”, което е воденичен камък на шията на автор-глашатаите му, а на човека-професионалист, г-н Божков. Дължим нему реалния след приватизационен вече конкурентен пазар на стоките. Не и на картелния “пазар” на храните, както и частно-монополния “пазар” на услугите. Приватизацията в България се извърши на три етапа:

При храните

Производственият и преработвателен бизнес на храните беше коопериран, приватизиран и картели-ран до 1997г., защото хлябът, млякото, месото, напитките,…са жизнено важни и без тях човек не може, независимо от цената им на пазара. Освен това съхранението на кооперативното при обработката на земята съхраняваше подчинението на редовия човек към бившите му господари, оказали се настоящи.

При стоките

Приватизацията на производственият бизнес на стоките за широка употреба се извърши при управлението на ОДС, защото:

  • Предприятията бяха вече източени и декапитализирани.
  • Със своите допотопни съветско-български производствени мощности и негоден за пазара произвеждан продукт, те бяха обречени.

При услугите

Държавно-монополните предприятия бяха превърнати в частно-монополни след 2001 г.

Като резултат на така извършеното раздържавяване единствено стоките имат реален конкурентен пазар. Храните и услугите са ценово бреме за българския потребител.

Надявам се с настоящето да разсея мита за “Мистър 10 процента!” И да осветля онова, което Александър Божков стори за нас-българите през краткия си, но много съдържателен живот.

29 август 2001г.

Коментари са забранени.