О, върхове, о, нрави!

Има един връх! Наш роден връх, от който тръгна едновековната, „едномилионната“, тяхната партия. Магически променила се от източно – комунистическа в западно – капиталистическа партия, която пак е тук! Която винаги е устремена нагоре към сияйните на комунизЪма, на социализЪма, на капитализЪма и така нататък, върхове. Която е отново на върха, докато нейният наРОДител е на дъното. Която нагло отвори новата капиталистическа страница, без да е прочела старата, позорната, комунистическата. Която търси други виновници за греховете си там, където не са. Чиито светли дела ги има само в думите на вестник ДУМА и в подчинените й ТРУД и 24 ЧАСА. Във временните средства за масова манипулация. За която юмручното право е по-убедително от юридическото, а оръжейното решава радикално проблемите й. На която й липсва ориентация в пространството, след като дясното смята за ляво, а нейното горе е всъщност долу. Която може да има бъдеще, само ако нейният наРОДител няма такова.

А има и един друг връх и други българи /вечна им памет!/, за които народният поет изпя:

„…България цяла сега нази гледа,
този връх висок е, тя ще ни съзре…“

Два съседни върха – на възход и на падение! Два обозрими, величествени паметника – на преклонението „О, Шипка!“ и на унижението „Ох, Бузлуджа!“! /Да ме простят българите Хаджи Димитър и неговите момчета с техния величав подвиг и скромен паметник на същия връх!/.

О, БОГОВЕ, О, НРАВИ!

Коментари са забранени.