Гладиатори /на световната сцена/

Честит юбилей, мило дете!

С тук приложеното пожелавам на теб и на всички все още неосъзнати и недоказали се човешки същества да раснат и пораснат в среда на добрина и човешка топлина!

С много обич,
дядо ти

В древния Рим добре физически сложени роби са били подготвяни и извеждани на арената, за да се борят за живота си в от друг наложен им дуел. Пред многохилядна тълпа, изпитваща животинска наслада от кръвта на себеподобните си, която ги превръща в животни. Дали си участник или задоволяващ животинското в себе си наблюдател, няма почти никаква разлика.

Долу на арената се води смислена борба, защото е за оцеляване и за спасяване на от Друг даден им живот, който само Той има право да отнеме, а не един от противостоящите. Всеки един от двамата иска да се спаси, не съзнавайки, че иска да съхрани нещо което не е негово, защото му е дадено. Спасявайки своя живот обаче, той отнема друг, не от него създаден живот. Така че, дуелът по същество е варварско, сатанинско дело, при което животът не се използува по предназначение, а се прекъсва в състояние на умопомрачение. Вина за него носят не принудените тук, долу, на арената, виновни са принудителите им там, горе, на трибуната. В резултат на това варварско дело, онези горе с делата си падат долу, а онези долу, на арената, с борбата си за съхранение на живота се преселват Горе.

“Целта оправдава средствата!” е човешко, дадено ни не Отгоре, а от долу, от преизподнята. Никаква цел, колкото и благородна да изглежда тя не може да оправдае съзнателното отнемане на човешки живот. Освен това, субективна е оценката за основанието да нападнеш и да се опиташ да нараниш, а в повечето случаи и да убиеш. И двете противостоящи страни търсят свое оправдание, но и двете страни са виновни за безсмислено и преждевременно отнет човешки живот. Едната предизвикала с нещо си нападението, другата извършила го, като в повечето случаи, тя напада, наранява, убива, разрушава, унищожава от друг изродено и построено само защото то съществува. Пречи му, че го има и затова иска да го няма. По-силният напада по-слабия искайки да докаже превъзходството си в единия, глупаво-човешкия случай или да го отстрани и унищожи, за да заеме мястото му в другия, жестоко-безчовечния. Но и в двата случая губещ е нападащия, защото:

  • “Насилието ражда насилие” и “На всяко действие има равно и с обратен знак противодействие” от земно-човешка гледна точка.
  • Нападение и унищожение на човешки животи, независимо от основанието за това, не е човешко право от човешко-Небесна гледна точка.

Едно убийство от ревност за любов, за власт или за пари не постигат целта си. Те са противопоказни! Една революция за социална свобода-също! Нито едно въстание за национална свобода не е успяло до сега. Нанесли са неизлечими рани на поколения наред, а и векове след това нападащата част от обществото злоупотребява с тях за свои нечисти  цели.

Между-племенните борби в далечното минало, превърнали се в междудържавни, а в наше време и в световни войни са дело на масово умопомрачение най-напред в нападащата страна, а пренесено в отбраняващата се, те се превръщат в масово унищожение на хора и човешки ценности. Авторитарното нападна парламентарното през Първата, а тоталитарното се опита да унищожи демократичното през Втората световна война. Планетата Земя се превърна в Арена на гладиаторска война. Нямаше трибуна, нямаше и тълпа, която да се забавлява от това, което ставаше по света. Участието в това братоубийство, независимо от кого и с какво, то стана всеобщо. Осъзнали безсмислието на случилото се, враждуващите вчера страни, днес търсят пътища за помирение и обединение.

Има обаче едно връщане от масовото, всеобщото нападение и унищожение към единичното противостоене. Терористичното нападение е всъщност едно израждане на човешки уроди, които не се изправят лице в лице с нападнатия, както това са правили гладиаторите, или дуелиращите се “мускетари” за едната чест, а в тъмна доба замислят и зад гърба на нападнатите извършват своето пъклено дело. И то спрямо най- невинната и не заслужаваща тяхното отмъщение част от обществото! Без смисъл е, но то все пак е с някаква цел!?! Докато…..

Гладиаторите
на българска Арена

Петнадесет годишно момче воюва със свой връстник и съученик в присъствието на безучастни зрители в град Варна. Две деца в ролята на гладиатори пред тълпа присъствала на тази безсмислена, оказала се смъртоносна борба. Каква  беше целта на този детски двубой, всеки баща трябва да се запита?!? Каква е цената на резултата от тази борба, всяка майка трябва да има отговор!?! Не само тези на участвалите в “битката”, но и всички, които сме свидетели на българската сцена превърната в гладиаторска арена.

Взаимно се изтребваха възрастни с екзотични прякори за власт и за пари. Днес това изтребление се пренася възрастово все по-надолу към подрастващото ни, но все още не пораснало за съзнателен живот наше поколение. И то за нищо, хей така за сеир на присъстващите!

Хвалим се, че строим жилища, откриваме детски градини, обзавеждаме училища и болници, умножаваме университети, без да си даваме сметка за какво са ни те! У дома не само да пребиваваме, а и да възпитаваме децата си в любов. В обществените, те не само да дават здраве и знания, но и да възпитават-приобщават възпитаниците им един към друг. А ние, които сме и те, какво правим? Какво обясняваме и с какво оправдаваме случилото се. И има ли някой досега да поеме вина за сполетяла ни беда? Няма, няма и да има, защото: “Рибата се вмирисва откъм главата!”  Вмирисана е средата, която главата осигурява на децата при тяхното израстване и оформяне като годни да създадат и възпитат свое поколение “глави”. Като се започне от главата на семейството и се стигне до главата на държавното управление. Всички имаме вина за случващото се с нашите деца.

  • Детето е невинно-виновни са родителите!
  • Родителите са невинни-виновна е средата в която пребивават семействата с децата!
  • Средата е невинна-виновни са хората, които създават средата с дадената им от родителите власт.
  • Дадената на изборите власт, като бумеранг се връща и вменява на родителите допълнителна вина за страданията на техните деца.

Средата за децата на България не е възродителна! Семейната, здравно-осигурителната, образователната, медийната, интернет-комуникационната среда е развратител-на. Българската среда е подчинена изцяло на материалното, в резултат на което всички спор/ни и без/спор/ни дуели се решават материалистично, с насилие един спрямо друг. И докато при осъзналите себе си възрастни има някакво, ако не оправдание, то поне обяснение за дуелите им, при децата те са необясними и затова недопустими.

“Деца в ролята на гладиатори” може да има само в едно загнило общество. В една загиваща нация, каквато е българската днес.

06-10-2009г.

Коментари са забранени.