Мнението /животинско – човешко – Божествено/

Едни цитират Библията, други се позовават на Корана, трети се уповават на свои индо-непалско-китайски Божества. Всеки със своите основания за правота, защото на всеки човек му е дадена свобода на свой, собствен избор как да живее, какви норми на живот да спазва, стига това да не уврежда живота на другите, свързани с него себе-подобни човешки същества. И да има собствено мнение за всичко, което може да изказва, но не и да го налага на другите!

Идеалистично мнение

В тези четива е съсредоточена много дълбока мъдрост относно земния живот на човека. Книгите са различни, посланията са различни, Боговете в тях-също, но съществото, за което са предназначени те е само едно и това е човекът. Много Пътеводители, много Автори на различни послания, адресирани до едно единствено същество-човека. Различие, насочено към еднолично-човека, или едно Лице, вплетено в много Лица, всяко със своите различни послания, но насочени към едно лице-човека. Върху това човек трябва да мисли, да се замисли, премисли, обмисли, измисли и да има мнение, едно-начален или много-начален е животът му? Един Бог, в различни “одежди”, по различен начин и с различни средства стига до него, или много Богове със свои различни послания разделят и разчленяват човечеството на отделни касти и общности, изолирани в себе си, но опълчени една срещу друга, защото мястото за пребиваването им е общо и е достъпно за всички вероизповедания. В началото, всяко едно от тях имаше своя територия и своя човешка област на влияние. Налагащата се в последно време глобализация е причина те да излязат от своята затвореност, за да завоюват нови територии и нови човешки маси за своята, “правата” вяра. Едни с покръстване, други с прекръстване. Едни  по пътя на убеждение, други със средства за унищожение. Но и двата пътя са безсмислени, защото се воюва за едно и също нещо, представяно по различен начин. Воюва се за обвивката, не и за същността.

Материалистично мнение

Съществува и мнение, че човек сам е измислил Боговете си, сам е написал тези мъдри книги, с които може да не се съобразява и да не им се подчинява, а сам да решава как да живее. Че идва на света от нищото и след смъртта си се връща в него. Мнение елементарно и просто даващо свобода човек безнаказано да удовлетвори всички свои желания, при които не е необходимо човешко усилие. Да се свлича надолу към дъното, което е лесното, вместо да се изкачва нагоре по стръмното, което е трудното. Да се носи по течението на живота и да не се мори плувайки срещу него. С вятъра да лети, а не срещу него да се поти. Отказът да приеме Божественото начало на живота си означава, че той сам се опитомява! И от първоначалното си полудиво състояние, човек е достигал до днешната си образованост и цивилизованост.

Реалистично мнение

Това обаче е невъзможно и живият хилядолетен живот е доказал тази несъстоятелност. Човек опитомява, дресира животните! Бог облагородява, развива човеците! Благодарение  на дадените му от Бога послания, човек се развива във времето и усъвършенства в пространството! В безспирно време и в многомерно пространство!

Без намесата на човек, дивите треви задушават и унищожават полезно-красивите. Без неговия труд няма плод-даващи дървета. Същото се отнася и при животните-диви и опитомени. Само опитомен от някого, а не само-опитомил се човек опитомява животни. В резервата растенията и животните само оцеляват, а вън от тях, човекът ги увеличава количествено и усъвършенства качествено, за да плододават-задоволяват неговите потребности. Опитомените растения и животни се надяват и уповават на човешката намеса, за да живеят и да ги има. Цивилизованият човек се моли и уповава на Божията намеса и подкрепа, за да загърби животинското в себе си!

Без намесата Отгоре, с човека долу би се получило това, което би станало с растенията и животните без човешка намеса. След като, човек задоволява не само себе си, но изучава, развива, дава и на околния свят, явно това става с намесата Отгоре.

От Бог даденото мнение

Всяко нещо има начало. Животът като такъв не може да няма начало. Кога е то, какво е то и от кого е началото е отговор за единоначалието както на Създалия живота, така и за получилия го. Единоначалието всъщност е в единния Бог-Отец, Алах, Кришна,…

Абсолютното начало за човека е единният Бог-сътворил не само нашия свят, но и всички светове във Вселената. Нашият е частен случай от общото, така както класическата механика е частен случай от квантовата, а тя пък сигурно ще се окаже част от някоя по-обща и така да се стигне до Божественото начало.

Относителното начало на човека е раждането му на този, нашият свят. Наивно е да мислим, че раждането на дете е чисто човешко дело. Че няма благословия Отгоре, кога, къде, как и какво същество ще се появи на бял свят. И най-важното защо е появата му. Защо го има човекът като такъв? Какъв е смисълът за неговото съществуване? Сигурно е, че той не е плод на случайността. Или че е хрумнало на някой, развличайки се да сътвори човешкото потомство и всичко свързано с неговото съществуване в биологичен вид, несъобразен с условията във вселенското пространство. Замисълът не е достъпен за човека. Той е извън и над него! Той е Божествен!

Двуполовият модел на живота неотменно присъства в Светите писания като даденост. Моделът е даденост Отгоре, а не е измислен-ост тук, долу, от човека. Мъжът и жената в семейство заради децата е само за човека, което го отделя от останалия, животинския свят. Отказвайки се от него, игнорирайки семейството като начин на обвързан живот, човек в много голяма степен дезертира от своята човешка същност дадена му Свише. Много по-голямо отклонение от дадената му същност обаче е отказът му да приеме като свое начало-Божественото.

За християнина то е описано в Библията. Животът му като такъв се подчинява на три вида законодателство и свързаните с него процедури:

  • Божие законодателство-Божи Съд-Божие наказание!
  • Човешко законодателство-човешки съд-затвор.
  • Животинско законодателство-животински съд-животинско наказание.

Бог съди и осъжда човека по делата му на земята! Дали се е ръководил от каноните и спазвал ли е законите формулирани кратко и ясно в десетте Божи заповеди.

Човек съди и осъжда животните в зависимост от изпълнение на предназначението им да му служат и обслужват.

Неспазването на закона от последните две категории води до тяхното наказание. На човека от Бога, на животното от човека.

Мнението на животното за живота е свързано изцяло с неговия непосредствен повелител-човека. Освен това мнението на дивото се различава от това на опитоменото животно.

Мнението на човека за живота е двояко. На вярващия е подчинено на духовното към другите, а на атеиста-на материалното от другите.

Мнението на единния Бог за живота е, че съществуващото божествено различие е само обвивката на Неговата единна същност и че с това различие се постига конкуренция между различните религии в борбата им между доброто и злото, между духа и плътта на човека!

П.П. Типичен пример за надскачане на даденото на човека право на мнение, беше демонстрирано в град Пловдив:

От назначения за митрополит на Пловдивска Епархия-Николай, който си присвои Божествено право да отдели католическото от православното християнско вероизповедание и да ги остойности!

От избрания за кмет на град Пловдив Славчо Атанасов, който еднолично реши, че творбата на г-н Черни е недостойна за човека българин и я забрани, с което отне правото на този човек за собствено мнение. Отне и на другите, които не са на неговото мнение.

Това изземване на чуждо мнение от един човек и потъпкването му се дължи на непознаване в дълбочина Божествения произход на живота и всичко свързано с него.

09 0ктомври 2009г.

Коментари са забранени.