Средата – човешкото жизнено пространство

Средата, в която всеки ден, всеки човек пребивава-формира неговото собствено АЗ. Първа по време и най-важна по значение е семейната среда. Не случайно животът я е описал с “Крушата не пада по- далеч от дънера си!”, както и “Липсват му първите седем години!” за човек провинил се с нещо пред някого.

    Училищната среда допълва и в някаква степен променя изграденото в детето от семейството. “Попаднал в лоша среда, събрал се с лоши другари, които му повлияли-развалили го!” е нескопосано оправдание на родителите за вината им към децата си. И прехвърлянето й от болната глава-родителската върху здравата-другите деца. 

    Изживелият юношеството си е вече изграден човек, който е отговорен пред обществото за делата си. Отговорен е и като родител на вече свой деца, в свое семейство.

    Възпитавам и възпитание са ключови думи в живота на човека. Добре или лошо възпитан, или  самовъзпитал се са субективни характеристики от един спрямо друг човек. Те придобиват сравнително обективен характер, когато тази оценка е от повече хора. Колкото повече са те, толкова по правдива е тя. А когато цялото общество, цял един народ оцени, че един човек е лошо възпитан, той действително е невъзпитан. Или е паднал до дънера на своя род, или е възпитаван не където и не за каквото трябва. Израснал е върху дънера на чужд род!

Политическата среда

    Политиката възпитава, но и развращава, в зависимост от средата, в която са израснали действащите политици. И най-вече управляващите политици! Кои и какви са родителите им и каква е оценката на хората контактували с тях? В каква семейна среда израстват и каква среда осигуряват на децата си? Национална, социална, духовна?!?

    Дънерът на Сакскобурготския род е някъде из немско, не и в българско! Какви радетели на българското могат да бъдат те, след като в целия им род няма и капчица българска кръв, образно казано. Има немска, италианска, испанска, мароканска! В България няма ли добри момчета и красиви момичета, достойни за величествата, се питам? Освен това, оказа се, че идването им в България не е било само за власт, а и за пари и гори в българските планини. За материални благини!

    Дънерът на Станишевия род се оказа не България, а в Русия, от където доведоха потомъка Сергей да управлява не само партията, на чиито членове  пъпът им е хвърлен из руските партийни и КГБ-школи, но и да управлява хора, чийто дънер си е тук, на родна, българска земя. Чрез петкратното обилно оливане на Президента Първанов в Москва, руският дънер се разклони и пусна своите тръби под вода и над вода с цел да ги вкорени в родната ни българска земя.

    Дънерът на Борисовия род, Банкянски, български или отново чужд ще се окаже предстои да разберем. И да отчетем, изборът му родно или безродно наше дело беше! И дали отново трябва да бъде?

    Невъзпитан човек, не може да бъде възпитател! Така както при избор на спътник в живота на детето си, всеки родител се интересува от какво семейство е снахата, респективно зетят, така и избирателят е длъжен да е наясно със семейството на избраника си, ако иска изборът му да е успешен за него и за децата му.

Духовната среда

    Духовното в човека е лично-психологично и обществено-егоистично.

    Строфата на поета “Какво тук значи някаква си личност!” всъщност е безлична характеристика на личността. А психологично-безличният човек е негоден за каквото и да е. Той е негоден да създаде семейна среда, в която да израснат и се оформят личности, годни да творят, да дадат и да възродят обществото, в което живее. Това безличие на българското общество е причина за наличие в управлението на личности, които обслужват лични и чужди на обществото интереси. За да бъде човек личност в добрия смисъл на думата, той трябва да е възпитан да бъде господар на себе си. Сам да взема своите решения, да ги изпълнява и да отговаря за свършеното пред хората. В обществен план-пред човешкия съд, а в личен план-пред Божия Съд.

    Обществено-егоистично е, когато човек парадира на всеослушание за добре свършена от него работа, защото “Скромността краси човека!” и защото по този начин отрича заслугите на всички онези, без които той не би направил-постигнал това, за което се хвали.

    България днес е най-изостанала в духовно отношение в ЕС държава. Тя е лошото дете на Европа. Добро дете е обаче за Русия. В това нямаше да има нищо лошо, ако руското общество имаше ценностите на европейското. Ако от Изток идваше единението на личности, а не разделение на верски и расов признак. И на социално-олигархичният модел, който утвърди безличието на обществото ни!

                             Семейната среда

    Безличната среда, в която се възпитават нашите деца е национално-обществена беда! Бедстват децата, страдат родителите, в конвулсия се гърчи обществото ни. Вчерашните казионни съсловни организации ги изродиха като обществени днес. Вчерашните информационни ги роиха, уголемиха и присвоиха. Фалшиво загрижени за обществото, те отново обслужват свои лични и групово-партийни интереси. Основната им грижа е събирането на пари от безпаричното мнозинство-“С чужда пита помен прави!”, вместо скромно, без публични изяви да проявят себе си “благодетелно”. Фалшиви образования, начело с лицемерни хора са те. “По кръстовете, обесени на вратовете им ще ги познаете!”, с което се опитват да измият петдесет годишния си атеистичен позор. “Пременил се Илия, погледнал се пак у тия!, най-добре характеризира същността им. В отсъствието на четири основни постулата в програмите им ще ги разберете:

    -Човек трябва да се труди от раждането до смъртта си. Трудът възпитава и облагородява човека. Бебето с храната, детето с играта, ученика с книгата, работника с ума и физиката. “Учи мама, за да не работиш!” беше тяхната трудова същност без да разбират, че учението е труд, и то какъв! Трудът трябва да съпътства човека през целия му живот. Има ли го при днешните наши лоши деца, питам?

    -Децата трябва да ценят плодовете на труда. А за да стане това, те трябва да имат само онова, което е полезно във трудовото им ежедневие. Полезни за децата играчки и игри, учебни книги за учащите се, материална база за работещите. И духовна среда за свободното им от труда време. Преждевременното притежание от деца на излишни неща ги прави готованци в бъдещия им живот. Всяка собственост трябва да се заслужи с определена доза труд, за да се оцени и оползотвори

    -Бедствието идва откъм главата “Рибата се вмирисва откъм главата!” А когато главата е вмирисана, тя трябва да бъде сменена, да бъде подменена с такава, която плува в бистри, прозрачни води. А не в блато, в каквото е превърната България.  Прозрачна политика водена от прозрачни политици израсли в морална семейна среда.      

    -Рано или късно децата стават родители. Хората са родители не само в семейството си, но те са такива и в училището, и в болницата, и в учреждението, и в управлението и на улицата и навсякъде, където кипи живот. Отговорността на човека-родител е навсякъде. Най-голяма е тя в семейството, не по-малка е тя във всички области на живота. Смисълът на човешкия живот са децата, поколенията. Човек се труди, твори, създава материални и духовни ценности не само да преживее, но да остави диря след себе си. Да завещае материално и морално наследство на децата си, които да ги предадат на своите деца.

    “Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго!” е петата Божа заповед и тя най-пълно характеризира същността на човешкия двуполов живот. Семейната среда е най-малката, но и най-важна клетка, където се формират ценностите на живота! А без ценности човек не живее, той съществува.

             12 октомври 2009г.

Коментари са забранени.