На дъщеря ми Нина, с обич и вина, посвещавам!

 

Истински живееш,

ако от сърце се смееш!

Дойде ли страданието,

идва отчаянието,

и покаянието,

и желанието

за друг живот!

 

ЖИВОТЪТ……..

Кратък полет над земята,

крехък трепет в душата,

тръгваш плахо в тъмнината,

молиш, търсиш светлината!

……И СМЪРТТА………

Тук, долу в тъмнината,

тленна, ти си под земята,

а там, горе в небесата,

броди и живей душата,

вечна, като светлината!

……….НА НИНА!

 

 

                                                            Предсмъртно

/мигновено/

ОТКРОВЕНИЕ!

 

Исках да се смея,

въпреки че страдам!

Искам да живея,

сега, когато падам!

 

Че животът ми бе тих,

нямаше за мен жених,

имах брат до брат,

Боже, колко си богат!

 

Молихме Те ден и нощ,

Ти да дойдеш тук, при нас!

Чаках Те, мечтах на глас,

и копнях за този час,

 

Когато с криле на рамената,

ще полетя в небесата!

Уви, с жестокост сатаната,

ме запраща на земята!

 

Младостта ми бе порок,

а животът-изкушение,

вярвах, че с този скок,

ще получа избавление!

 

Господи, прости ме!

Боже, приеми ме!

Свети Дух, пренеси ме!

сатана, пусни ме!

04 януари 1997г.

/без-памет-ни за

българина

януарски дни!/

 

 

                                                           Проникновено

 

Добре е на земята!

А как е в небесата?

Страшно е в тъмнината!

Чудно-в светлината!!!

 

ЧОВЕК СЕ РАЖДА,

ЧОВЕК УМИРА

НО ДА ЖИВЕЕ-

НЕ СПИРА!

 

 

От колегите й,

състуденти в ВЛТУ,

посвещение!

 

Очите от сълзи преливат,

сърцето от болка гори!

Ние молим, отново и утре,

при нас пак ще бъдеш, нали!

 

 

                                         Дванадесет години без Нинчето!

04 януари 2007г.

Далеч отиде ти,

при своите мечти,/деди/,

а делата,

остави на земята!

 

Бъди простена,

и успокоена,

и приютена,

и благословена,

бъди!

татко ти

 

 

 

Коментари са забранени.