ИНТЕРНЕТЪТ-това велико човешко изобретение

  Много върхове има човешката мисъл. Връх в областта на физиката, музиката, словото, биологията,…духа, чиито мисловни постижения ползуват човека в неговия бит. Знание-познанието е дело на неговата любознателност дадена Отгоре за идеалистите, биологично вродена-наследена за материалистите. Човешката любознателност е двигател на човешкия живот. Без нея, човечеството би останало на изходно ниво в своето развитие. Ако нямаше интерес в детето към околния свят, щеше ли то мисловно да израсне? Нямаше! При различните деца обаче, този интерес, тази любознателност е в различна степен изразена количествено, качествено, избирателно. Едни се интересуват от всичко и като резултат знаят от всичко по-малко и накрая все едно нищо не знаят. Други имат интерес само към няколко взаимно свързани области от живота и те обслужват чрез себе си обществото. Третата категория са тези, които са едностранно развити само в една област на живота. Даденото, вродено-наследеното съчетано с изострената им до крайност любознателност ги кара да правят епохални открития и впечатляващи себеподобните си изпълнения. Това са така наречените гении, на които човечеството като цяло е вътрешно признателно и всякак задължено. Такова върхово изобретение е системата Интернет заедно с нейните доработки относно разширяване възможностите й. 

Комуникацията

като човешка необходимост

    “Сам човек е за никъде”! В тази връзка монологът като човешка комуникация е патологично отклонение от приетото за нормален разговор! Склонността на човек да контактува със себеподобните си е както при любознателността! Все едно дадена Отгоре, вродено-наследена ли е, тя съществува. Има я! При едни много силно изразена, при други по-слабо! При потиснато душевно състояние склонността за комуникация е притъпена, при възторжено състояние, склонността да се общува е възродена. Общението между хората е вътрешна необходимост. Като физиологична, тя е продиктувана от емоционалното състояние на индивида: временно-приповдигнато или постоянно-спокойно. Необходимостта за контакт има и второ, практично измерение. Без да контактува помежду си, човечеството не може да се развива и усъвършенства. “В спора се ражда истината!”. Работата в екип е за предпочитане пред работата на единака! Именно в тази практичност се крие ползата за човека от Интернет-а. Появата му е резултат на човешката необходимост да общува със себеподобните си директно или с техен продукт, който човек е сътворил и предоставил в публичното пространство за обществена полза. Все едно  дали този продукт само информира или допълнително разкрива нови познания за света. 

Консумацията

    Човек по рождение, по природа е консуматор. Консумира био-храна, за да нахрани, уголеми и съхрани биологията си! Консумира мисловна храна, за да нахрани-развие и обогати мисълта си! Консумира духовна храна, за да нахрани очовечи-обожестви душата си! И трите вида храни не са му даденост, те са заработеност. За тях той трябва да се потруди с физиката си, разума си, духа си! С развитието и цивилизоване на обществото, човек заработва своите храни със все по усъвършенствани помощни средства. С така наречените машини и съоръжения, които опростяват труда му, разширяват обхвата и възможностите му и обогатяват резултатите от него! 

Компютърът

като машина е част от система с неограничен брой и разнообразни по вид “мислещи” машини, безжично свързани помежду си, едновременно работещи, което е така желаната универсална комуникация между хората независимо от разстоянията и обема на обменяната информация. Това от техническа гледна точка. По-важно е обаче, как човек използува тези възможности за комуникация. С чисто информационна, с образователна, с комерсиална, с възпитателна, с обругателна или с развратителна цел. За очовечаване или за развращаване. 

Интернет общество

    Човешкото общество има свой аналог-Интернет обществото, което е нещо като “част от общото”! То, както всяка обособена част от човешкото общество трябва да има своите цели и възможности за реализацията им. Всяко явно групиране на хора е с благородна цел. Лесно постижима ли е тя зависи от възможностите на “подръчните технически средства”, с които се реализира. Колкото по-големи са тези възможности, толкова по-трудно е осъществяването на поставената цел.

    “На всяко действие има равно и с обратен знак противодействие!” е доказана закономерност. Интернет-ът като техническо средство може да обслужва както благородни, така и долнопробни цели. Да възпитава или да развращава. Възможностите за едното и за другото са равнопоставени. Кои ще бъдат удовлетворени зависи изцяло от човека седнал пред машината компютър. Каква задача си е поставил сядайки пред него!? Да се информира, да комюникира, да обяснява, да възпитава, да рекламира, да развращава, да обругава, да възразява, да изтезава, да…..удовлетворява същността си на възроден човек или на изрод-ено подобие на такъв. Едното е употреба на, другото-злоупотреба с това велико човешко творение. И ето тук изниква въпросът, кой има право-този който го употребява или онзи, който злоупотребява с огромните му възможности. Създателите му какви са били и какво са целели с творението си? Кого да обслужва и какъв продукт да произвежда? Да помага на човечеството да върви нагоре-да прогресира, или да го тика надолу-да се срива? Това разграничение на правото е в основата на отговорността на ползувателите, защото няма право без отговорност.

    Интернет обществото не е никакво общество, ако е само обединение на хардуер- и софтуер-исти. На програмисти! То трябва да обединява човешкото в тях, което е определящо при ползуването на това човешко творение, защото трябва да се използва по предназначение. Да обучава, възпитава, облагородява човека. Да го приближава към съвършено-божественото, а не да го връща към първобитно-животинското. Интернет-системата може и двете.

     Българското Интернет общество какво е и защо го има?

28-11-2009г.

Коментари са забранени.