“За умрелите само добро или нищо!” /реквием за една смърт/

    Болно е българското общество, щом като представителната ни публична извадка не споделя тази общочовешка истина! Аргументите за нея са както земно-човешки, така и небесно-божествени.

    -Отишлият си от този свят не е в състояние лично да навреди някому!

    -На прегрешилия и преселил се в Отвъдното, човешко е да се прости, от Бога е да се възмезди!

 

Бого-явление  

    В навечерието на този светъл християнски празник, едно тридесетгодишно момче изгуби живота си. Преселиха го в Отвъдното две други момчета, от чиито ръце изригна смъртта! В чийто умове не присъства, отсъства Заповедта “Не убивай!”. И чиито души са покварени от сатанинското-да отнемат живот, който друг е дал. За атеиста-даден от родителите, за вярващия-от Бог чрез родителите, така като и Господ-Син се роди чрез непорочното зачатие!   

    Боби Цанков беше застрелян в центъра на София посред бял ден! Радио-водещ ли, журналист ли, ченге или мафиот, лъжец или крадец-това не трябваше да има някакво значение днес, на другия ден след убийството за водещи и водени в трите национални български телевизии, както и за прочетената от тях българска преса. Охулиха убития, разпънаха на кръст душата му, която ако имаха мъничко мозък в главата и вяра в душата щяха да знаят, че душата на Боби не е мъртва. Тя все още е някъде около тях и с нас. Каквито и грехове да е извършила приживе, тя вече не е подвластна на нас земните, подвластна е на Създателя, Повелителя, Покровителя, Спасителя, където и какъвто да е той. А всички те се изживяваха в ролята на Божия съд, какъвто те не са, а и ние, човеците, никога няма да бъдем!

 

                              Човешко /българско/ явление

   По света се стреля! Убиват се хора! Взривяват се бомби! Разчленяват се човешки тела! Цари насилствено отнемане на човешки животи! Чрез явна присъда издадена от легитимен човешки съд или чрез скрита присъда произнесена от нелегитимни човешки същества!  Едната изпълнена от оторизиран палач, другата от наемен или само-наел се такъв! Но и двете присъди и изпълненията им са недопустими от духовна, морална гледна точка. Подсъдни са от Висшия, Божият Съд!

    И докато в цивилизованите в някаква степен страни, вниманието винаги е насочено към извършители и поръчителите на убийството, у нас то беше адресирано изцяло към обекта-убития. Какъв ли не беше наречен, за какво ли не бе обвинен! И нито дума за субекта на деянието. За поръчителите и извършители! Що за хора са това? Що за среда е българската, в която се подвизават такива субекти? И “каква майка ги е раждала, раждала, ражда и сега”? Българска майка юнашка ли е в случая,  или е българска майка глупашка? Глупашка е, щом за синовете й чест и достойнство е да убият или да бъдат убити! Заедно с впечатляващите им траурните шествия от бъдещи убийци или убити! 

    Едно момче си отиде от този свят! Това момче има майка и баща! Има жена, ще има и дете! Каквото и да е, то е било живо, а сега е мъртво. Няма го за неговите близки! Ако не за друго, за болката на тях трябваше да замълчат хулителите му! За него само добро, ако има такова, или нищо! А не тяхното озлобено, античовешко нещо!

    Но-о-о това е българската действителност. Щом публичното ни пространство е такова, такива сме и ние! Или ако още не сме, сигурно е че ще станем!

06-01-2010г.

Богоявление

Коментари са забранени.