Войната за България /между Изтока и Запада/

 

    Умен е бил родоначалникът на българската държава Аспарух да напусне източните степи, да доведе и установи българското племе в центъра на Балканите. Стратегическо за нова Европа и стара Азия е мястото на още по-старите Балкани с неговите траки, гърци и македонци. Първата и втора българска държави са достойни за  уважение от другите народи, защото в борбата им за оцеляване винаги са разчитали на себе си, не на другите.

 

Вчера

    Не така стои въпросът с третата българска държава. Възкръснала от руините на разпадащата се Отоманска империя, тя е призната от Великите европейски сили, благодарение на църковното и национално възраждане през втората половина на 19-ти век. Очертали са границите на земите населени с българско християнско население в рамките на мюсюлманската турска империя! На европейската българска държава в рамките на разпадащата се азиатска турска империя. Християнска Европа и мюсюлманска Азия-два континента с две религии, мост между които са Балканите със своето смесено християнско и мюсюлманско население, което е един от проблемите на днешна Европа. А не би трябвало да бъде, защото Европа по примера на САЩ се демократизира религиозно.

    Разбирайки, че толкова дълго граденият лъжовен мит за “дядо Иван” може да отмре, поредната Руско-турска, а не Турско-руска завоевателна война между двете империи-залязващата турска и изгряваща руска, успя и България от турски вилает се превърна в руска губерния, каквато и до днес тя е. Делото на възрожденците ни от Паисий до Левски беше приватизирано и омаскарено от руското оръжие на българска територия. Да слово-славиш чуждо оръжие на своя територия-такова чудо няма в никоя свободна страна по света. Има го само във васална, завоювана и покорена с това оръжие страна, каквато е България. 

    Мир, а не войната, еволюция а не революцията решават междуособните човешки проблеми. Насилието е противопоказно човешко действие, което не приобщава, а раздалечава. Не освобождава и обединява, а разделя и противопоставя! Това  донесе на българското общество войната от 1877-78г. Раздели го на русофили и русофоби! Днес на едни, свързани с Русия и други с Европа и САЩ!

 

Днес

    Кръстопътна между Европа и Азия беше, е и ще бъде България! За нея си струва да се воюва, както от Изтока, така и от Запада. Воюва се материално! Воюва се мисловно! Воюва се и духовно! Всички оръжия са пуснати в действие. Русия, чиито брутален мафиотски придатък й е все още България по света, срещу Европа и  САЩ, чиито все още формален член в ЕС и НАТО е България! Придатък, който носи негативи на двата съюза с трафика на дрога, оръжие, престъпност. И най-вече с кръстопътното си местоположение. Освен с изявеното от руска страна желание България да стане член на ЕС, но не и на НАТО /такова беше желанието на Симеон ако не сме забравили/, не случайно двата съюза ни приеха, въпреки че държавата ни не беше подготвена за тях. По-добре вътре, двустранно контролирани, отколкото само от Русия. А Русия чрез своята пета колона на Балканите собственоръчно диктуваше процесите у нас. На хоризонта един по един изгряваха демократи  и след като изпълнеха възложеното им си отиваха “по-живо, по-здраво” за сметка на живота и здравето на васалното население. За Русия “само добро или нищо”-значи нищо, кънти във васалното българско публично пространство през последните двадесет години. Петдесет години руският и руското беше публично у нас! Последните двадесет години руското е табу за нас! Гласното се превърна в безгласно за глухонемия български избирател! И той не се умори да избира форматирания в дебрите на ДС-КГБ политически елит. Жельо Желев-ото СДС, БББ, ВМРО, АТАКА, НДСВ,… РЗС и още куп недоносени еднодневки, които след като им свършеха работа си отиваха материално възнаградени, за сметка на националното им и духовно падение! Национален срам и духовен позор съпътства техния политически живот. В потвърждение на току що казаното е феномена ДПС на Ахмед или Меди Доган-ов! След ужасяващия Възродителен процес, в България да се пръкне недосегаема от нито едно българско правителство турска партия със свой едноличен фюрер, чийто нагли безчинства са доказани, но ненаказани и до днес. Всеки непредубеден български гражданин би трябвало да потърси отговор за себе си. Моят е, че тя е чужда партия, но не турска, както се твърди, а е чеченска, за да няма етнически мир в България! Да има размир, какъвто има в двойната ни освободителка. “В мътна вода риба се лови!”, а в България шарани-бол,  докато рибарите са малко.

 

Утре

    Операция ОКТОПОД срещу “наглите” и “недосегаемите” назовани от  “опасните” битува в българското публично пространство. Показни арести на извършители, но не и на поръчителите им! На изпълнители-не на ръководителите им! На слугите им-не на господарите ни! Знакови спортисти каратисти, джудисти,…са все още на прицела на право-охранителните органи. Както и на обществото като цяло, за съжаление, което е лесно обяснимо. Във васалното ни медийно пространство битуват самодоволни коментатори,  а по улиците ни препускат с завоювано предимство джипове в ролята на танкове, които завладяват, покоряват, налагат свои правила на поведение върху психиката на изпаднало в колапс, българско население.

    Премиерът Борисов и министър Цветанов започнаха война с така наречената организирана престъпност. Това, че е организирана няма съмнение. Има съмнение в заявения й организатор! Кой е той? Какви са целите му? Криминален или политически е? Национален или е световно стратегически? Ето това стои в поле-зрението на ГЕРБ като партия и на премиера Борисов в частност. Поле-зрение от сградата на Министерския съвет спрямо тази на Президентството, които са на един хвърлей разстояние. Премиерът Борисов и Президентът Първанов могат да се видят и без помощни средства. Нещо повече, могат и да разговарят от прозорците на кабинетите си. Освен това, те бяха и партньори в тениса, футбола, само не  в каратето. И ето тук възниква въпросът дали Първанов не е поръчителят от Изток, където постоянен гост е като Президент, а Борисов да е изпълнителят на зададеното за Запада, където радушно приет е като премиер! Така че, ако операцията не стигне до главата на октопода, по-добре е да не беше започвала, защото щяхме да продължим да си живеем в един измислен “мирен” свят. А така, както е започнала и остане недовършена, има огромна опасност за етническия мир аналогичен на кавказкия  размир, привнесен ни от Изток.

    Източните служби паркирани в Президентството срещу западните – в Премиерството, това днес е войната между Изтока и Запада за кръстна България на пътища, коли, тръби и хора в двете посоки. Между Азия на подземните богатства и Европа на надземните им потребители.  Дали България ще се върне на Изток-там откъдето е дошла или материално, мисловно и духовно ще се присъедини към страните, с които е в договорни отношения, ето това предстои да видим, разберем, изживеем.

 

13-02-2010г.

Коментари са забранени.