Биография и Автобиография

 

Вродена /дадена/ и придобита /заработена/ 

 

   -Неограничени са човешките възможности като човешка дейност!

    -Ограничени са човешките възможности като краен резултат от тази дейност!

 

    – Неограничено е човешкото знание във времето и пространството!

    – Ограничено, недостижимо е абсолютното познание!

 

    -Неограничено е духовното усъвършенстване на човека!

    -Ограничено е в рамките на дадените му Отгоре Библия, Корана,…!

 

    -На човек му е дадена възможността  за избор начина си на живот!

    -На човек му е отнета възможността за различен избор от зададения!

 

    Отклонение от зададено-даденото е временно, защото е наказуемо! Долу или Горе! Материално, мисловно и духовно отклонение което развращава, или чрез покаяние и опрощение-облагородява! 

    От къде идва при раждането си човек и къде отива след смъртта си? Идва и отива! Ражда се и умира! Между тези две състояния има един безкрайно малък спрямо вечността времеви период – човешкото пребиваване тук, долу, на земята. Дали той е от двадесет, или от сто и двадесет години има значение само за временно пребиваващите на земята, но отнесен към необозримите времена: на това преди раждането и на онова след смъртта, този отрязък от време е пренебрежимо малък като количество време, но е с огромно, капитално значение като уплътнено с човешки дейности време. Като начин на живот на всеки човек сам за себе си! За да бъде изяснен проблемът с естеството на човешката дейност между раждането и смъртта му, има значение идването му в земния живот, а не отиването му от него, защото:

    -отделният човек и обществото като цяло имат интерес, длъжни са да оценят и оползотворят това, което с идването на живота му е дадено, заложено е при раждането. Като наследено и или като Отгоре му вменено, което в някаква степен може да бъде разгадано чрез същността му – дали е наследено или Отгоре на човек му е дарено. Произходът на вроденото като цяло не е толкова важно, защото е от миналото време. Много по-важно е, какво съдържа то с оглед оползотворяването му в живота.

    -От къде идва човешката даденост е без значение, защото тя е от миналото, но от изключително значение е къде отива човешкото “Аз” след смъртта му, защото това е в бъдещото време.

Щом има идване, не може да няма отиване!

    Отиване къде и с какво облекло човек преминава в Отвъдното? Какво носи със себе си? Голичък, с нищо сторено през живота си, ли се преселва? С бойни доспехи и с извършени престъпления, за които следва да отговаря, ли? Или с добри дела към сродните чада, които са бонус за вечното? Така че, как човек е изживял земното си пребиваване е от изключително значение за небесното му приобщаване. Това в личен план. Освен това, от голямо значение е какво той ще остави след себе си на идващите поколения! Материални, мисловни и духовни ценности, които градят, осъзнават, облагородяват, или материални, мисловни и духовни престъпления, които рушат, заблуждават, развращават!

 

Форма или съдържание,

външно или вътрешно,

за пред хората или за пред Бога!

 

    -Производствени и битови сгради, земи и гори, води и красоти са външната, за пред хората, форма и тя не подлежи на обвинение или възхищение, ако не е изяснено вътрешното, за пред Бога съдържание! Дали тези материални ценности са дело на благороден градеж или са дело на престъпен грабеж?! Дали облагородяват ползващите ги или ги развращават!? От  изключително значение е, как и с какви средства е построена една сграда, е придобита земя и гора, е консумирана вода и красота, за да бъдат те ценности.

    -Детски, училищни и университетски сгради са външната, за пред хората, форма и те не трябва да бъдат обект на обвинение или одобрение, ако не е изяснено вътрешното, за пред Бога съдържание на онова, което се учи там. Дали преподаваната в тях материя облагородява или развращава!

    -Черкви и манастири, катедрали и зали, джамии и синагоги като сгради са външната за пред хората, форма и тя не трябва да бъде обект на обвинение или преклонение, ако не е изяснено вътрешното, за пред Бога съдържание на онова, което се проповядва там! Дали проповядваната там материя приближава и приобщава хората един към друг или ги разделя и раздалечава?! Дали са вестители на светлината или са проводници на тъмнината!?

 

Разликата

    Човек се ражда не-знаещ, не-можещ и не правещ! Разбирането е, че той трябва да бъде възпитаван /в семейството/ като дете, да бъде обучаван /в учебните заведения/ като учащ, да по-мъдрее /в трудовата си дейност/ като работник, да съветва по-младите като пенсионер и да остане за пример на поколението си като преселил се в Отвъдното. Разбиране наложено от живота между раждането на човек и смъртта му. Знаене, можене и правене заработено от едни хора, придобито от други хора. От родители, учители, ръководители,…на дечица, ученици, работници,…Едно такова разбиране третира необходимостта, но не и достатъчността в реалния живот, защото е само за периода раждане-смърт. Но не и за това което е преди раждането като дадена вроденост и за онова, което е след смъртта като  заработена придобитост! Преди и след са противоположни като определения, но се отнасят до една и съща материя-човешкият живот тук, долу, на земята. Разликата е очевидна и тя определя мястото на всеки човек в битието на семейството, на общината, на държавата, на човечеството като цяло. Без силно изразена вродена даденост и само с каквато и да е придобита заработеност, човек може да постигне само ежедневни, най- необходими успехи в живота си, но не и такива, които са основополагащи за развитието, за напредъка на от най-малката клетка-семейството до човешкото общество като цяло. На всеки човек му е дадена, вродена е някаква способност, която определя мястото му в живота. На един /една/ им е дадено да бъдат музиканти, на други мислители, на трети производители, на четвърти охранители, на пети политици,…на всички-потребители! Всеки човек има вродена способност в дадена област на живота. Само и единствено в нея той може да бъде полезен на себе си и за обществото като цяло. “От всяко дърво свирка не става!”, много добре характеризира тази човешка вродена наклонност. Успехите, респективно неудачите  в дадена човешка общност са в зависимост от това дали “всеки е на мястото си” или “Всеки прави каквото не му е работа”.

    Вродената даденост е Божия намеса в човешкия живот и ако се използува по предназначение, тя осигурява просперитет на обществото. При условие, разбира се, че тази даденост бъде развита-заработена е с труд и постоянство. “Бог дава, но в кошара не вкарва!”е друга мъдрост в случая, наложена ни от живота.

    Заработената придобитост  в друга, различна от дадеността на човек област не е позитивна. Вместо да твори, човек руши вече изграденото. Особено когато той е на висока позиция в човешката иерархия. Когато от него зависят съдбите на други хора. Колкото повече са те, толкова по-големи са пораженията за обществото. Така че, когато хората си избират ръководители, трябва да са много мнителни относно тяхната вродена даденост. Имат ли я за поста, за който кандидатстват или не!

 

Роден /а/ съм

на …, в гр. /с./…от майка….и баща….е автобиографично. Не е случайно, че не пишем “майка ми /еди коя си!/ ме роди” или “д-р, респ. акушерка /еди кои си!/ ме изродиха”, защото те са само средството, не и същността на самата поява на нов живот. Необходимо условие е да има майка и баща, но не е и достатъчно. Кога, къде, как и най-вече какво дете ще се появи на този свят не е в човешките прерогативи-възможности. “Човек предполага, Господ разполага!” е елементарната истина за продължаване на човешкия род.  Ако се доверим на това съждение, нашият начин на живот би се подчинил на:

Прави каквото трябва,

пък да става каквото ще!,

което е автобиографичното начало на живота ни. Едновременно с това, то се основава на Биографично-Божественото начало на живота ни-кой е решил кога, къде, как, защо и като какъв ще се появи новият /може би и стар, прероден/ живот. Така предварително зададената Отгоре Биография е в основата на следващата индивидуална човешка Автобиография! От човек зависи как той ще се възползува от вродено-даденото му. Дали ще го заработи позитивно или негативно! Или безотговорно към рода си ще го изостави и прехвърли в небитието!

 

Битие и съзнание

    Материално е битието, мисловно е съзнанието! Временни и тленни са двете. Идват, но не си отиват, а тук умират! Третата човешка същност-духовното идва с предопределена даденост, но си отива с изцяло заработена тук, на земята придобитост.  Мисълта за душевността е двигател в земния живот на човека. Мисъл за доброто срещу злото или обратно, за съжаление. Мисълта е смъртна, душевността-безсмъртна! В това противоречиво несъответствие между мисъл и дух-смъртното да диктува на безсмъртното е заложено правото на човек да избира сам начина на земния си живот. Право на земята, придружено с последваща отговорност в Небесата.

    Мисловното е свързващото звено в троицата материя-мисъл-дух! Между първата и трета човешка същност. Като плод на мозъка тя е материална, но по своята същност е духовна. Аналогично на Исус Христос в Светата троица, който е материален като човек, но е духовен като Възкръснал и Възнесъл се Господ.

    “Битието определя съзнанието” е доказана от живота неистина! Тя е истина от животинска гледна точка, не и от човешка! Мисловното подчинено изцяло на екстрите на бита е зависимост от временно, земното. С отиването си, човек нищо земно не отнася със себе си. Отива си само духовната-душа! Заради временно земното, човек да жертва вечното означава, че мисловното в него е покварено и извратено.

 

Биографията на човек е ОТ Горе! Автобиографията на човек е ЗА Горе!

С Биографията, човек идва, с Автобиографията, човек си отива!

 

14-02-2010г.

Коментари са забранени.