Световната глобализация – национален проблем за България /Без национално самосъзнание един народ няма бъдеще, въпреки че е имал богато минало. Това той трябва да осъзнае днес,за да има потомството му утре./

Човечеството се развива и усъвършенства! Човечеството сътворява, усвоява и уеднаквява приоритетите на своето развитие, които го обединяват. И очовечават! И приближават към Твореца му! Днес, в зората на третото хилядолетие от Христа, то върви към тотална глобализация в икономиката и в духовната сфера.

Започна се с политическото обединение – ООН, ЕС…

Икономическите структури стават все по-малко национални! Глобализират се чрез изкупуване, сливане, „джойнт – венчър“. И се ръководят от и се съобразяват с фондовите борси, ЕС, МВФ, Световната банка,…Налице е глобализация и в духовната сфера чрез междуправителствени и неправителствени световни организации – фондации с образователна, благотворителна и религиозна цел. Глобализацията и в трите области на човешкия бит е на ниво държави, народи, общности, много добре съзнаващи и познаващи своя произход, своята стойност и своето място в това световно обединение, регламентиращо разпределението по континенти, региони, държави, общности на производства и пазари, на хора и идеи,…, на различните човешки потребности от материална и духовна храна. В това световно обединение влизат хора със своите народностни характеристики: име и език, вяра и обичаи, което осигурява многообразието в общността. То я прави жизнена. Принуждава я да се развива и усъвършенства, а членовете да се конкурират и противопоставят в един нормален човешки диалог. Защото тоталитарното уеднаквяване е еднообразие, пагубно за човечеството.

БЪЛГАРИЯ

В контекста на горното, готова ли е България да се приобщи към световните общности в трите области на човешкия бит, без да изгуби своята национална идентичност? Своята самоличност?

Неоспорима истина е че в днешното българско общество битува национален нихилизъм, изродил се през последните десет години в социален: за заплати и пенсии, за ток и парно, за лимузини и палати. С необоснованите си синдикални, партийни и граждански искания и неподчинения, днешният българин иска да вземе без да даде. Да получи, без да заработи. Да потребява без да произведе и продаде!

Четиридесет и петте години антинационална политика на обезбългаряване чрез съветизиране, славянизиране, интернационализиране, днес революционно се превръща в европеизиране. От русофили ставаме еврофили без да сме били българофили.

Световната глобализация не може да заобиколи България. А и България не може да съществува вън от международните структури. Само че, те са обединения на държави и народи с ярко изразено и изчистено самосъзнание, които вътре в общността отстояват своите национални интереси. И в тази световна, многонационална среда, България със своя национално – социален нихилизъм няма шанс за успех. Няма шанс за национално оцеляване. Придобитият от Изтока национален нихилизъм се изроди и насочи към Запада като социален. Загубата на национално самосъзнание на бащите по идеологически причини до вчера, днес се консумира от децата им по икономически причини. Националното зло дошло от Изтока, се пренасочи към Запада, накъдето бяга бъдещето на България – младите, инициативните, способните. Без самоличност и с еднопосочен билет. Ето защо пред политическия и интелектуален потенциал на България днес стои основният, жизненоважен проблем за решаване – националният.

Политолози и социолози, държавници и международници трябва да изработят и реализират стратегия за връщане, за възраждане на националното у българина, за сметка на социалното. Не на думи, а на дело. За да може той да заеме своето достойно място между европейците. Да бъде приет като равен между равните. Това е основен приоритет.

НИЕ И КОСМОСЪТ

Космополитизмът е измислен от умни хора, но е предназначен за глупаците. Защитаван от национално осъзнати хора, но консумиран от безродници. Национализмът естествено и еволюционно се заменя с регионализъм, после с континентализъм, после с планетаризъм и т.н., където ролята на нации ще играят регионите, континентите, планетите,…И така до Космоса и космополитизма. А днес и утре и още много дни и години ще има нации и национални интереси. Трябва да има национализъм. А всяко революционно прескачане стъпалата на живота е пагубно за нацията и за хората в нея.

в. МАКЕДОНИЯ, бр.30 от 28 юли 1999г.

Коментари са забранени.