Масовата психоза

  

“Помогни си сам, та и Бог да ти помогне”

 

От единично към общо,

а не обратно е пътят на човешкото възпроизводство и развитие. От първия човек Адам и от първата семейна двойка с Ева, та до днешните шест-седем милиарда човешки същества на планетата Земя!

    Всяка човешка дейност винаги започва от един човек - откривател, направител, възпитател, възприемана, развивана и усъвършенствана от множеството. Този гениален един обаче нямаше да го има, ако я нямаше дадеността му Свише. Вродена-подарена Отгоре и  или  вродена-наследена-натрупана долу от хилядолетното човешко развитие и усъвършенстване, чието изходно начало е пак в дадеността сътворена Свише. Така че, началото на всяко човешко общо се дължи на даденото ни Отгоре единично. Човешкият вървеж и градеж е от единичното към общото!

    Много народи са изчезнали от лицето на земята.  Били са покорени, смлени и претопени от други народи. Българският народ също е бил покорен от византийците, но не е претопен, защото си е помогнал сам. Освободил се е като е въстанал, докато мястото на неговия покорител-Византия е изцяло заето от днешна Турция.

    Начало на Първата българска държава на Балканите е поставил хан Аспарух!

    Начало на Втората българска държава са поставили братята Асен и Петър!     

    За начало на Третата българска държава трябва да смятаме Отец Паисий с неговата-наша “История славянобългарска”.

 

Словата български

    Един човек, един българин, един духовен на Бога и мисловен на българското племе пастир, в тъмното за българите средновековие е поставил начало на възродената българска държавност. Начало, което щеше да се увенчае с щастлив за българите край! Не чужденец, а българин е изрекъл словата “О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин…” Не са чужденци духовно-църковните, национално-мисловните и материално-революционните ни възрожденци от Паисий до Левски, от Раковски до Бенковски, като всеки от тях е подчинил своето дело на “Помогни си сам, та и Бог да ти помогне”. Всеки сам за себе си, сам като чета, сам като местен комитет, сам като българско племе е пожелал да стане част от свободен народ в свободна държава. Пътищата са били различни, но крайната цел е била една-възстановяване на българската вековна държавност. Един с кръст-духовен, друг със слово-мисловен, трети с оръжие-революционен! И ето тук е мястото да се поправи една несправедливост спрямо духовно-мисловния  ни Апостол на свободата, Васил Левски! Днешните ни материалисти акцентират върху революционното в неговото дело-пушки, убийство, революция, а то е в църковно-духовното Божие слово и национално-мисловното Паисий-ево начало, закърмено от монашеството му и потвърдено от свещенослужителите в комитетите му. Комитетските хора се заклеват върху Библията, Разпятието и пищовът като средство за защита на жадуваната човешка свобода от тираничната власт на Султана, не и от обикновения турчин. За вярващите монах и свещеник отнемането на човешки живот е грях. Не случайно българското възраждане започва с църковно-духовното и национално мисловно осъзнаване, а едва по-късно с революционното освобождаване.

    За разлика от борбите за национално-мисловна и морално-духовна човешка свобода са социално-материалното въстание, революция и война за материална благина. Те не са национално-освободителни, а са нападателно-завоевателни. Божествените атрибути, ако има такива, като тяхно основание са или от незнание или са от сатанинско миро-знание.

    Днес сме длъжни да отдадем дължимото на монаха Паисий поставил началото и на дякон Игнатий продължил и разпространил делото му по цялата земя българска.

    “-О, без-вяра  из-род-е, поради що се срамиш днес да наречеш лъвският Левски с изначалното му дякон Игнатий, чийто портрет виси на стената ти, а делото му го прави икона, която трябва да присъства в сърцето ти, като носител лъча на свободата ни?”

  

“Тирани, всуе се морите!

 Не се гаси туй, що не гасне!

 Лучата що я днес гасите,

тя на вулкан ще да порасне!”

 

    Лъчът-словото на Паисий,  разнесено от Левски по градове и в села изригна като вулкан с априлци, а по късно и с илинденци. Вулкан, който щеше да помете и остатъците от залязващата тиранична османска империя, ако не се беше намесила изгряващата, също така тиранична руска империя.

    Човешката мисъл е велико Божествено творение. С нея, човек може да направи чудеса. С нея може да измисли неземно творение, може да се пренесе в друго измерение само за един миг! И затова носителят й-човешкият мозък е недостъпен за човека физически. Достъпен обаче е психически и психологически!

    Външен израз на мисълта е словото с ръка написано, с уста казано, пред очи демонстрирано. И от очи, уши, мисъл възприето и в мозък съхранено. Словото е оръжие в услуга на прогреса, за съжаление и на регреса човешки! Словата на Паисий и Левски, на Вазов и Симеон Радев, на Вапцаров и Димитър Талев,…на Живков и Георги Първанов са силно въздействащи върху психиката на българина оръжия! Че сме потомци на български праотци, в това няма никакво съмнение, но имаме ли вътрешната убеденост за това? Имаме ли вътрешно чувство за национална българска принадлежност? И защо го нямаме? Защо сме чуждопоклонци през последните 132 години? Защо преди всички изречени слова за човешка свобода днес нямаме основополагащото Слово донесено ни Отгоре и заключено в Светите писания-Библия и Корана. А то е слово на словата! То е слово на чудесата! Без него другите ни слова са мисловно-лъжовни, а делата ни са земно-греховни!

 

Паметта българска

    Словата и делата на българските възрожденци до сакралната 1878г. окрилиха духовно и мисловно българските доброволци във войната, разположени на седловината-връх Шипка, а не на осеяния с руски оръдия и паметници връх Свети Никола, преименуван на връх Столетов. Гавра с паметта на “Опълченците на Шипка” са днешните руски поклонници, които празнуват руското оръжие на върха, а не  българското геройство в дола /най ниската част на прохода/, където:

 

“…Гъсти орди лазят по урвата дива,

и тела я стелят и кръв я залива.

Бури подир бури, рояк след рояк!…

…Още миг – ще падне заветния хълм. /не връх/

Изведнъж  Радецки пристигна с гръм.

………………………………………….

И днес йощ Балканът, щом буря захваща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!”

 

    На урвата, където са положени костите на българските опълченци е мястото на паметника-костница, а не на осеяния с руски паметници връх Свети Никола! Българите бяха на Шипка като родолюбиви борци за национална свобода, а руските войници бяха на връх Свети Никола за отнемане на паметта за националната свобода. Дали робството е турско или руско “всьо равно”, все едно. Не е все едно обаче, дали редовен войник се бие, под заповед, в чужда страна, за имперска кауза, какъвто е руснакът или доброволец се бие, без заповед, в своя страна, за националната си свобода, какъвто е българинът! Да почетеш първото и да загърбиш родното е чуждопоклонство, в случая руско, каквото за пореден път беше демонстрирано от нашите държавници там, горе в планината. Чужди бяха и тук, долу в краката на коня на цар освободител-покорителя!

    Аналогично и връх Бузлуджа е величав с подвига на българина Хаджи Димитър със скромния паметник по-долу в гората, а не с шикозния там, горе на върха забил прът в небесата.  

    Наглост е да бръкнеш в паметта на човек, за да я промениш с цел да я покориш! Това е най-жестокото издевателство над човешката природа.

    Всеки човек има памет за миналото си! Безчовечно е целенасочено да бръкнеш в нея, за да я промениш и психично да я увредиш, каквито опити са правени в концентрационните лагери, а и в някои психиатрични болници в деспотичните държави. Човеци в ролята на опитни животни в ръцете човеци-животни! Това са единични, изолирани  случаи, които не водят към увреждане психиката на цели общности. Единичното в случая не уврежда общото!

    Съвсем друг е случаят при масовата българска психоза с отнетата вътрешна свобода на мисълта и на духа. С отсъствие на национално- мисловното и морално-духовно, причина за срива на социално-материалното на българите. Пътят тук е обърнат-от общо към единично.

    След края на войната, първата работа на увредените русофили поставени от окупаторите начело на България е била да отстранят и изпратят в забрава възрожденците. Някои от тях и в затворите. Тяхното национално дело е осквернено и целенасочено е подменено с това на завоевател-освободителя. В буквари, учебници и книги и до днес се леят дитирамби за дядо Иван освободителя и се пеят песни от рода на:

“Кат Русия няма втора,

тъй могъща на света,

тя е нашата опора,

тя е наш’та висота!”

   Забранено беше да се преподават и споменават даже думите на Апостола: “Който те освободи, той ще те пороби”, както и мечтата му за “Чистата и свята република”. На преден план излезе Ботев със неговия “Символ верую на българската комуна”.

    Задължително беше да се обвиняват Великите сили и най-вече Англия, но не и Русия, за разпокъсването на България със Санстефанския договор, премълчавайки обаче, че същите тези Велики сили, в навечерието на войната очертаха границите на същата тази България. Клаузите на този договор са табу и до днес за българското образователно възпитание. А те бяха, са и ще бъдат камък в блатото на българската историческа мисъл. Ако е българска, разбира се! А тя явно не е!

    “България граничи с България по западната си и южна граници” е реален факт, защотовойската печелеше на бойното поле, политиците губеха на масата на преговорите”! Войската ни беше българска, политиците ни са чужди! Една част от тях русофили, другата германофили. Но никога с демократичните Англия и САЩ. Тази погрешна политическа ориентация от Кобурготския род донесе на България три национално-материални катастрофи и хиляди отишли си нахалос от този свят млади   живота в техните предварително обречени войни. И днес припевът: “Геройски загинали за освобождението на България” кощунствено звучи от устата на виновниците за тези отишли си от този свят малко живели, семейство не имали, от живота нищо не разбрали, жертвеници!  

    Геройството на опълченците на Шипка и на младата българска войска при Сливница и Гургулят е патриотично, защото е за България. Геройството на българската войска във войните на Фердинанд и Борис е себично за чуждия на България Кобурготски род. Масовата психоза за освобождение и обединение на България обзела българското общество в навечерието на тези войни е престъпление от страна на предизвикалите я!

И днес техния потомък гузно мълчи за стореното от отците му! И нагло се сдружи с себеподобните. Комунисти и монархисти заедно, Господи! Русофили и германофили обединени, Боже! И това доживяхме да видим и да изживеем!

    “Надеждата крепи човека!”, “Надеждата умира последна!” и “Без надежда, няма живот!” са все народни мъдрости върху, които е стъпил високият рейтинг на правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ. На прицел са материално-криминалните престъпници. Войната е за парата! Това е следствието обаче, зад което волно или неволно се крие причината за битовия колапс в държавата! За това, че националното в паметта на българите отсъства! Че моралното там също така го няма!

Национално-мисловното ни е увредено!Феодални старчета” в мисловното!

Морално-духовното ни е притъпено!Синодални старчета в духовното!

-Но не за парата, а за свободата, млади господа!

 

П.П. Цитатите са от високо мисловния Иван Вазов-патриотично възроден, но и с русофилството си, национално увреден!

 

04-03-2010г.

   

   

 

 

   

Коментари са забранени.