Сън, страх и срам

за деня и през нощта

 

Благословени докторите, които обгрижват тялото човешко!

Благословени даскалите, които обгрижват мисълта човешка!

Благословени пасторите, които обгрижват душата човешка!

Благословени земеделците, които хранят и поят човека!

 

    В България, всеки прави това, което не му е работа.  Това, което се опитвам да правя и аз сега! Далеч съм от мисълта, че мога да дам компетентно мнение по въпроса, но това тук с нищо не ангажира прочелите го.

    Ден и нощ – две взаимно-свързани и преливащи се едно в друго времеви състояния при едно пълно завъртане на земята около оста си.Състояние на светло и тъмно така, че когато едното расте, другото намалява и обратно. Светлата част на деня е предназначена за светли човешки дела, а в тъмната част, през нощта – за равносметка на свършеното през деня в съня.

    През деня човек върши най различни неща. По своя характер те са материални, мисловни и духовни дела. Без значение дали с физиката е извършено, дали с мисъл написано или душевно изживяно, обект на съня е дали свършеното на дело през светлата част на деня е предизвикало страх или срам. Така че не самото дело е обект на тази равносметка, а дали човек се е страхувал за себе си, или се е срамувал от себе си. Както и за делата на свой близък човек. Страх и срам, както и противоположните на страха безстрашие и безсрамие са обект на сънищата човешки.

 

“Апетитът идва с яденето!”

Сънят идва със спането!

Страхът идва с разбирането!

Срамът идва със страха!

Сънят е рожба на страха и на срама!

 

    В съня си се страхувам! В съня си се срамувам! Страхувам се да сънувам, а от там и да спя, защото се срамувам, че се страхувам? И доколко трите  психически състояния на човека имат нещо общо със същността на съня му? С качеството и количество сън? Доколко качеството зависи от проспаните часове и обратно, колко часове човек може да спи в зависимост от нагласата му за сън? Дали през деня е бил уплашен, възбуден, уморен или е отвратен от себе си? Дали в съня си е радостен, чаровен, възхитен или е безсилен, отчаян, ужасен? Трите са свързани така, че нощният сън чрез страха и срама е коректив на дневения живот на човека! Да живее така, че да няма причина да се страхува и от делата си да се срамува.   

    В зависимост от съновидението е лицевият израз на спящо-сънуващия. Ангелски изразен или обезобразен и неузнаваемо изкривен. В много случаи и гласово озвучен и телесно разкривен. Човек помни само съновидението, дадено му непосредствено преди събуждането си. А то е само миг от цялостния сън като количество и няма пълнота за анализ. Качественият му анализ също така не е достъпен за човека.  Твърди се, че човек сънува като по някакъв начин възпроизвежда в съня си случилото му се през предходния ден. С някакво действие, разговор, спомен, които в съня си по някакъв начин изживява. Ако светъл е денят, щастлив ще е през нощта и обратно. Казано – недоказано, разбира се! “Бабини деветини” биха казали публично изявени психиатри, които също като мен правят това, което не им е работа.

    Едно е сигурно обаче, че както страха и срама, така и съня като душевни състояния са неподвластни за обяснение от човека. Те са връзката между въдното и Отвъдното. Живият човек е заложник на сън, изживян в мига преди събуждането си. Отишлата си от този свят душа обаче е робиня на непрекъснато вечно сънуване, бълнуване, душевно натоварване. Какво ще е то в Небесата, зависи само от делата човешки на земята.

    Спящото мъничко дете има личице на ангелче, защото нощният му сън не е обременен със страшни и срамни дневни дела! Това че се е напишкало или наакало, не е страшна и срамна бебешка беда, защото все още не е свързана с мисловната му острота. С разбирането за това! Когато обаче, благодарение на физиологични отклонения то разбере, че не трябва, а го прави, тогава се ражда срама, а от там и страха в съня.

 

Качеството

на съня  е изцяло подчинено на страха и на срама в човека. Безстрашието и безсрамието не като даденост, а като придобитост в реалния живот не са средство за покой на душата в съня. Те са противопоказни, защото безстрашният, без страх може несъзнателно да извърши грозни дела, от които да не се срамува и така той няма да има съновен коректив в живота си. Той ще има всяка нощ блажен и щастлив сън до мига, когато трябва да се пресели във вечността, където е длъжен да се защити пред Съда на живота. Безстрашието в днешното общество е издигната в култ човешка същност! Безсрамието е обект на порицание от същото това общество! Но безсрамието е следствие на безстрашието и е негова противоположна крайност! Връзката помежду им  е противопоказна и това човек трябва да разбере и приведе като норма в живота си.Че второто малко или повече е рожба на първото. Човек се срамува, защото се страхува, а след като не се страхува, той не се срамува!

 

Количеството

на съня е физиологична Отгоре даденост и тя не трябва да бъде променяна, подменяна, от човек на човек налагана. Качеството на съня е в пряка зависимост от количеството сън в различните периоди на физиологичното човешко развитие. Отнемането на част от необходимия му като даденост сън препятства възможността човек да се развива нормално мисловно и духовно. Да не се страхува и срамува от дейността си в светлата част на деня, защото недоспалият е сънен, кисел, неспособен, докачлив, свадлив,…неестествено избухлив! Не е полезен на себе си и на свързаната с него жизнена среда. А стореното през деня прогресивно рефлектира върху съня му през нощта. Дневните дела се пренасят в съня му през нощта. И човек спи неспокойно, мята се, променя мястото и положението си в леглото. Той сънува кошмари обусловени от неспокойствието през светлата част на деня. Този изживян страх през нощта предизвиква страхов отказ от спане през деня при децата, при които срамът все още е несъзнателна човешка същност. Наличието на достатъчен като даденост сън прави детето спокойно през деня и неподвижно през нощта и обратно!

    Анорексията /отказът от храна/ като противовес на “Апетитът идва с яденето” е състояние  получено от насилствен отказ от поемане на храна.

    Аналогично при съня, насилственото отнемане на част от съня води към отказ от него през деня и неспокоен, некачествен сън през нощта. Нещо като противовес на “Апетитът за сън идва със спането”.

    Както храната, така и сънят в съответните количества са човешка необходимост. Както храната не се поема еднократно, наведнаж, така и сънят е необходимо да бъде многократно при децата и желателно на два пъти при възрастните.

 

Българското общество

не се страхува, а от там и не се срамува от съдбата си! Спи спокойно летаргичния си сън, не защото е безстрашно и безсрамно, а защото не разбира, което е по-лошо, че трябва да се страхува, а от там и да се срамува, за да се събуди от кошмара, в който насилствено го натикаха освободители-приспивателите му. От какво и от кого ли не го освободиха? С колко много ярки песнички го те приспаха! Какви красиви неща му обещаха! И то вярва на тях и се надява от тях да получи просветление, което да му даде вдъхновение за живот. Вярва и се надява, но никого освен себе си не обича.

    Българското общество, бавно и безвъзвратно си отива-умира, щом като неговите четири жизнени съсловия вегетират.  Изходът от тази  негова безизходица може да бъде формулиран по следния начин:

     

Надежда всяка оставете

и в ръце се вземете!

С вярата в тях се разделете,

ЖИВОТЪТ си върнете!

/той е ваш, не е техен!/

 

17-03-2010г.

Коментари са забранени.